О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр. София, 15.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2782 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. Л. В. против решение № 1518/19.06.2018г. по гр.д. № 5856/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5812/09.08.2017г. по гр.д. № 6217/2015г на Софийски градски съд, за отхвърляне на иска на касаторката по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗД „Евроинс”АД за заплащане на разликата над 130 000лв. до 140 000лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е постъпил писмен отговор от ответника по касацията ЗД„Евроинс”АД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно настъпилата при ПТП на 03.01.2015г. смърт на майката на касаторката, причинено в резултат на виновно поведение на водача Ц. И. със сключена за управлявания от него лек авотомобил застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция е отчела: възрастта на ищцата – 42 г. и на починалата – 67г. към датата на ПТП; изключително силната връзка между двете, независимо от обстоятелството, че касаторката живее отделно от майка си от дълги години и сама е създала семейство; внезапността на събитието, непреодолимата мъка по загубата на майката. Позовал се е на заключението на СМЕ, че получената от ищцата язва на дванадесетопръстника не е в причинна връзка с преживения стрес от смъртта на родителя. САС е съобразил покачващите се нива на лимитите на застрахователните обезщетения за неимуществени вреди и с оглед социално-икономическите условия в страната към началото на 2015г. е присъдил обезщетение в размер на 130 000 лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката формулира следните правни въпроси: 1/Какви са критериите при определяне на конкретения размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, за да бъде то справедливо?; 2/ Задължително ли е излагане от страна на съда на съображения за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди?; 3/ При определяне на размера на застрахователното обезщетение, следва ли въззивният съд да преценява всички доказателства по делото в тази връзка в тяхната съвкупност? Следва ли също така да съобразяват в достатъчна степен задължителните указания по приложение на нормата на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в ПП № 4/68г. на ВС?; 4/ Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и следва ли същата да се посочи от съдилищата при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени при ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователната отговорност по чл.266 КЗ /отм./, които съставляват законово отражение на тази конюнктура?; 5/ Следва ли при определяне на размера на застрахователното обезщетение по чл.226 /отм./ да бъдат съобразявани размерите на лимитите на застрахователната отговорност по чл.226 КЗ /отм./, като проявна форма на обществено-икономическите условия встраната към момента на възникване на произшествието? Касаторката се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ППВС №4/68г. и с Решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 173/27.10.2016г. по т.д. № 2663/2015г. на ВКС, I т.о.- по първите три въпроса, а по четвърти и пети въпрос – с Решение № 124/11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на ВКС, II т.о. и Решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о. и др.
Въведените от касаторката въпроси в своята цялост засягат критериите, от които решаващият съд следва да се води при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл.52 ЗЗД и как те следва да се обсъдят от решаващия съд. Предвид задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касаторката. В тази връзка доказателствата по делото са обсъдени и САС е взел предвид: внезапността на смъртта на майката на ищцата, възрастта на двете жени към датата на деликта, в какво се изразява връзката майка-дъщеря, непреодолимостта на преживяната мъка, последствията за живота на дъщерята и пр. Изрично апелативният съд е отнесъл проявлението на констатираните релевантни обстоятелства към датата на деликта – 03.01.2015г., като е отчел икономическите условия за живот в страната към този конкретен момент, следователно е съобразил основата за формиране на съществуващите към същия момент нива на застрахователно покритие. Необходимо е да се посочи, че в съдебната практика, на която се позова касаторката: Решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о. и др., е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя.
Следователно не е осъществено допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1518/19.06.2018г. по гр.д. № 5856/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5812/09.08.2017г. по гр.д. № 6217/2015г на Софийски градски съд, за отхвърляне на иска на М. Л. В. по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу „Евроинс”АД за заплащане на разликата над 130 000лв. до 140 000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: