Определение №164 от 43276 по тър. дело №234/234 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 164

[населено място], 25.06.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №234 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е жалба от Р. В. М. срещу решение №2159 от 23.10.2017г. по гр.д. №2717/2017г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение от 24.03.2017г., постановено по т.д.№89/2016г. по описа на Софийски окръжен съд, с което са отхвърленr предявените от Р. В. М. срещу ЗК [фирма] кумулативно съединени главни искове, както следва: иск за унищожаване поради сключване при крайна нужда и при явно неизгодни условия на споразумение № 0018/13.01.2016 г., сключено между Р. В. М. и ЗК [фирма] по силата на което на Р. В. М. е определено и платено от [фирма] застрахователно обезщетение в размер на 14 400 лв. за неимуществени вреди и такова в размер на 874,88 лв. за имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 25.01.2015г. по вина на Г. Л. С., водач на л. а. марка „Р.”, модел „200”, с рег. [рег.номер на МПС] и искове за плащане на сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на посоченото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 25.01.2015г., до окончателното плащане, както и на сумата 109,60 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 25.01.2015г., до окончателното плащане, както и предявените при условията на евентуално обективно съединяване искове от Р. В. М. срещу ЗК [фирма] за плащане на сумата от 35 600 лв., представляваща допълнително обезщетение /над платеното такова в размер на 14 400 лв. по споразумение №0018/13.01.2016г./ за неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 25.01.2015г. по вина на Г. Л. С., водач на л. а. марка „Р.”, модел „200”, с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от датата на увреждането – 25.01.2015г., до окончателното плащане, както и на сумата от 218,72 лв., представляваща допълнително обезщетение /над платеното такова в размер на 874,88 лв. по споразумение №0018/13.01.2016г./ за имуществени вреди от посоченото ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 25.01.2015г., до окончателното плащане.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е необосновано. Касаторът твърди, че възприемайки тезата, че за фактическия състав на чл.33 от ЗЗД е необходимо осъществяването на три кумулативни материалноправни предпоставки – освен крайна нужда и явно неизгодни условия, също и причинно – следствена връзка между условието да се сключи споразумението и самото споразумение, съдът е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС. Счита решението за необосновано, тъй като при преценката на доказателствата по делото съставът на САС е направил погрешни изводи относно факта, че не е установена причинна връзка между състоянието на крайна нужда, в което се е намирал касаторът и условията на сключеното споразумение.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 и чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следния правен въпрос, обусловил изхода на спора: 1. Кои са елементите от фактическия състав на чл.33 от ЗЗД, чието кумулативно наличие следва да бъде установено в производство по унищожаване на договор – споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение при условията на крайна нужда? Посочва, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №1094 от 01.10.2008г. по гр.д.№4630/2007г. на ВКС, V г.о., решение №497 от 01.06.2009г. по гр.д.№1213/2008г. на ВКС, ГК, ІІI г.о. и решение №87 от 10.07.2017г. по гр.д.№3941/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., в които се приема, че кумулативните предпоставки за унищожаване на договор при крайна нужда като елемент от фактическия състав на чл.33 от ЗЗД са две – крайна нужда и явно неизгодни условия. Поддържа също, че решението е очевидно неправилно.
Ответникът по касация ЗК [фирма], [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е частично недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 от ГПК, в действащата редакция, която е приложима в настоящото производство, от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В случая по силата на чл.286 от ТЗ сключеното между страните по делото споразумение за заплащане на застрахователно обезщетение има характер на търговска сделка, доколкото е сключено от застрахователя – търговец във връзка с упражняваното от него занятие. Предявеният иск по чл.33 от ЗЗД за унищожаване на споразумението е с цена под 20 000 лева, поради което въззивното решение, на основание чл. 280 ал.3 от ГПК, не подлежи на касационен контрол в тази му част.
В останалата част касационната жалба, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК материалноправен въпрос касае само предпоставките за уважаването на иска по чл.33 от ЗЗД, в частта по който въззивното решение не подлежи на обжалване. Този въпрос не е обуславящ за изводите по предявените от ищеца осъдителни искове за присъждане на допълнително обезщетение над изплатеното от застрахователя. Поради това по отношение на поставения въпрос не е налице общата предпоставка за достъп до касация.
Неоснователни са и доводите на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение. Това самостоятелно основание за допускане на касационен контрол е обосновано с твърдение за противоречие на изведените от въззивната инстанция изводи със събрания по делото доказателствен материал и неправилно тълкуване и приложение на материалния закон – разпоредбите на чл.33 и чл.52 от ЗЗД. Тези твърдения не биха могли да обосноват очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като не е съобразено дължимото разграничение между очевидната неправилност на решението като основание за достъп до касация и неправилността на решението като общо касационно основание. По този въпрос вече е създадена практика на ВКС – с определение по ч.т.д. №221/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение по ч.т.д.№487/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение по гр.д. №560/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др., която се споделя и от настоящия състав.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани разноски за касационната инстанция, тъй като не са направени такива.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.280 ал.3 от ГПК, подадената от Р. В. М. касационна жалба срещу решение №2159 от 23.10.2017г. по гр.д. №2717/2017г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 24.03.2017г., постановено по т.д.№89/2016г. по описа на Софийски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. В. М. срещу ЗК [фирма] иск за унищожаване поради сключване при крайна нужда и при явно неизгодни условия на споразумение №0018/13.01.2016 г., сключено между Р. В. М. и ЗК [фирма].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2159 от 23.10.2017г. по гр.д. №2717/2017г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението, в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top