О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
Гр.С., 11.12.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря …………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1552 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 32/17.02.2017г., постановено по т.д.№ 684/16г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 675/20.09.2016г. по т.д.№ 3106/11г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място] на основание чл.735, ал.1, т.2 ТЗ, прекратяване на правомощията на синдика Я. С. и за заличаване на [фирма] от Търговския регистър на основание чл.735, ал.2 ТЗ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение № 1218/12.07.12г. съдът е обявил несъстоятелността на [фирма] и е открил производството по несъстоятелност, а с решение № 6/03.01.13г. длъжникът е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, наложена е обща възбрана и запор на имуществото и е постановено започване осребряване на имуществото на длъжника. На 12.09.16г. е проведено заключително събрание на кредиторите, на което е изслушан окончателен доклад на синдика и е отразено, че след осребряване на имуществото на длъжника са удовлетворени част от приетите в производството на несъстоятелност вземания на кредитора [фирма], както и че средствата по особената сметка са изчерпани, не са останали непродадени вещи от масата на несъстоятелността и не са налице вземания, чието събиране е пропуснато или е станало невъзможно в производството по несъстоятелност. От правна страна, съдът е изложил съображения, че масата на несъстоятелността е изчерпана и са останали неудовлетворени кредитори, като вземанията на кредитора от първи ред – [фирма] са частично удовлетворени, поради което са налице предпоставките по чл.733-739 ТЗ за приключване на производството по несъстоятелност. Решаващият състав е съобразил разпоредбата на чл.735, ал.2 ТЗ с изменението с ДВ бр.105/2016г., според която производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения на трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство. Прието е, че в случая липсват учредени реални обезпечения от трети лица, за да е необходимо кредиторът с прието вземане да се е снабдил с изпълнителен лист срещу длъжника и, предвид разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК, да може да насочи изпълнението и да се удовлетвори от дадените обезпечения от третите лица. По делото е било установено, че са налице висящи индивидуални принудителни изпълнения на кредитора [фирма] срещу солидарните длъжници и поръчителите на несъстоятелния длъжник, които не представлявали отрицателна процесуална предпоставка за прекратяване на производството по несъстоятелност и за заличаване на търговеца при изчерпана маса на несъстоятелността, тъй като съгласно разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ, когато за обезпечаване на неудовлетворените вземания в производството по несъстоятелност са учредени обезпечения от трети лица, неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания не се погасяват.
Касаторът поставя следния правен въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „При хипотезата на чл.735, ал.2 ТЗ следва ли под учредени обезпечения от трети лица, изпълнението срещу които не е приключило, да се разбират само реалните обезпечения, които трети лица са учредили за обезпечаване изпълнението на паричното задължение на дружеството, по отношението на което е открито производство по несъстоятелност, но не и личното обезпечение – поръчителство, респ. авал по менителничните ефекти, а още по-малко встъпването като съдлъжник по договор, сключен с несъстоятелния длъжник?”. Касаторът развива довод, че точният смисъл на нормата на чл.735, ал.2 ТЗ следва да се определи от ВКС и тълкуването не следва да води до лишаване на кредитор, който е образувал изпълнително дело срещу поръчители/солидарни длъжници, от възможността да продължи изпълнителните действия срещу тяхното имущество, тъй като банката ще бъде лишена от възможността да продължи изпълнителните действия срещу поръчителите поради погасяване на вземанията й на основание чл.739 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК (редакция до изменение с ДВ бр.86/2017г.) – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора.
Според т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
В случая въпросът е изведен от мотивите на въззивния съд по тълкуване на нормата на чл.735, ал.2 ТЗ, но в съображенията относно необходимостта от разкриване на точния смисъл на тази законова разпоредба, касаторът се позовава на конкретните обстоятелства по спора, които не съответстват напълно на поставения въпрос. От друга страна, касаторът не съобразява изменението на разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ (с ДВ бр.105/2016г.), която е обсъждана от въззивния съд. По твърденията на касатора за наличието на висящи изпълнителни дела срещу съдлъжници (включително встъпили в дълг) и срещу поръчители на несъстоятелния длъжник не се спори по делото. В този смисъл въззивният съд е приел, че неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания на кредитора – касатор, обезпечени лично от трети лица, не се погасяват, както и че кредиторът, след като разполага с изпълнителен титул срещу тези трети лица, той може да се удовлетвори в производството по индивидуално принудително изпълнение, образувано срещу лицата, учредили обезпечения – поръчители и срещу съдлъжниците на несъстоятелния длъжник. Решаващият извод на състава на апелативния съд, че с прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството не се препятства удовлетворението на кредитора от имуществото на третите лица, разкрива точния смисъл на разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ. Изложените съображения по тълкуване на нормата на чл.735, ал.2 ТЗ са в подкрепа на този краен и решаващ извод на въззивния съд. Разграничението между реални и лични обезпечения е направено от апелативния съд с оглед на това дали принудителното изпълнение се насочва срещу обезпеченията – в хипотезата по чл.735, ал.2 ТЗ или съществуват неудовлетворени вземания, за събирането на които принудителното изпълнение е насочено срещу трети лица (съдлъжници или поръчители) и които вземания не са погасени – в хипотезата по чл.739, ал.2 ТЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ, за да приложи последиците по чл.735, ал.1 ТЗ, като не е налице изключението по чл.735, ал.2 ТЗ. Приложените норми са ясни и не се нуждаят от тълкуване съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 32/17.02.2017г., постановено по т.д.№ 684/16г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.