4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
гр. София, 29.10.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6415 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. П. М. против определение № 2222/26.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 1982/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответниците по частната касационна жалба не са подали писмен отговор.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на Окръжен съд – варна е приел, че предявения иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК е недопустим и е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено на това основание производството по делото.
Съдът е приел, че претенцията за установяване на престъпно обстоятелство – неистинност на заключение на вещо лице, няма обуславящо значение за отмяна на влязлото в сила решение, постановено в съдебното производство, в което е дадено заключението на вещото лице, тъй като заключението на вещото лице, предмет на установителния иск, не е определило изхода на спора по делото, като за посочените в исковата молба обстоятелства, по гражданското дело, приложено към настоящото, са представени и други писмени доказателства.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с други решения на ВКС /постановени по реда на ГПК /отм./, в които е прието за допустимо предявяване на иска с правно основание чл.124, ал.5 ГПК, за установяване неистинност на заключение на вещо лице, представляващо престъпно обстоятелство. Поставя се в тази връзка и правен въпрос, свързан с това, дали правния интерес се обуславя от преценката на доказателствата по делото, по което е депозирано заключението на вещото лице и следва ли съдът, пред който е предявен установителния иск по чл.124, ал.5 ГПК да прави преценката за вероятна основателност на молба за отмяна на влязлото в сила решение, от което да прави и извод за наличието на правен интерес.
По правните въпроси, свързани с предпоставките за наличието на правен интерес при предявен иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, изразяваща се в това, че от обстоятелствата, сочени в исковата молба, ищецът ще следва да установи своя правен интерес от предявяването на иска, изразяващ се в посочване на обстоятелствата, които са от значение според него за изхода на спора по приключилото дело с влязло в сила решение и които са установени въз основа на престъпното обстоятелство, чието установяване се иска. По този въпрос, съдът е процедирал в съответствие с утвърдената съдебна практика.
По втория поставен правен въпрос, касационното обжалване следва да се допусне, доколкото по него не съществува задължителна съдебна практика, съдът е формирал правни изводи и същия е относим. Преценката, относно вероятната основателност на молбата за отмяна, която евентуално би предявил ищецът по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК не следва да се прави от сезирания съд с иска по чл.124, ал.5 ГПК, преценявайки останалите доказателства по делото, по което се твърди че е допуснато престъпното обстоятелство, обективирано като доказателство по делото или процесуално действие на страна или съд, не следва да бъде основание за преценка за наличие или не на правен интерес при установителния иск. Правния интерес винаги е конкретен и се преценява въз основа на изложените от ищеца в исковата молба и поддържани в хода на производството факти и обстоятелства. Преценката относно това, основателна ли е молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, винаги следва да се прави само и единствено от съда, компетентен да се произнесе по нейната основателност по реда на чл.303 и сл. ГПК – Върховния касационен съд.
В случая, съдът е обосновал липсата на правен интерес въз основа на преценка на всички доказателства по приложеното дело и е достигнал до извод, че изходът на спора не е обоснован от заключението на вещото лице, но и от други писмени доказателства, игнорирайки твърденията на ищеца, че заключението на вещото лице е обстоятелството, мотивирало съда да достигне до извод относно основателността на предявения иск. Преценката на доказателствата по приложеното дело, по което е депозирано заключението на вещото лице не следва да се правят в производството по иска с правно основание чл.124, ал.5 ГПК. Тази преценка ще се извърши от съд, сезиран с молба за отмяна на влязло в сила решение, при евентуален благоприятен за ищеца по установителния иск по чл.124, ал.5 ГПК изход. Наличието на правен интерес е обосновано от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, както и от подкрепените с писмени доказателства твърдения, че наказателно производство не може да бъде образувано. Въз основа на тези данни, настоящия състав на ВКС приема, че е налице правен интерес при предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК.
Предвид изложеното, определението на въззивния съд следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2222/26.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 1982/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
ОТМЕНЯ определение № 2222/26.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 1982/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна , с което е потвърдено определение №735/14.05.2013 г. определение по гр.д.№ 3791/2013 г. на Районен съд – Варна.
Връща делото на Районен съд – Варна, за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.