6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр. София, 26.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2222 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №65 от 19.02.2015г. по в.т.д. №1272/2014г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение №412 от 14.08.2014г. по т.д. №343/2013г. на Пловдивски окръжен съд, 13 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.55 предл. трето от ЗЗД за сумата от 31 029,15 лева, представляваща авансово заплатено възнаграждение по договор №56 от 16.07.2011г. за производство, отглеждане и засаждане на фиданки от посочения в договора вид, развален от ищеца, поради пълно неизпълнение.
Касаторът твърди,че решението е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Поддържа, че въззивният съд не е разгледал и не е дал отговор на основното му оплакване, релевирано във въззивната жалба, а именно за допуснато от [фирма], като изпълнител по процесния договор, съществено отклонение от поръчката, равносилно на пълно неизпълнение. Твърди,че същественото отклонение се състои в отглеждане, доставка и засаждане на различен от уговорения посадъчен материал. Поддържа,че въззивният съд в решението си изобщо не е засегнал повдигнатия с въззивната жалба въпрос относно несъответствието на засадения на терена посадъчен материал с изискванията за разсад. Прави оплаквания, че съдът в противоречие с доказателствата по делото е приел, че ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора, в това число и задължението да извърши замяна на неприхваналите растения. Твърди,че в нарушение на съдопроизводствените правила Пловдивски апелативен съд е приел, че изпълнителят няма задълженията по чл.260 от ЗЗД и не е длъжен да предупреди възложителя, ако предложеният терен няма нужната характеристика, за да се отгледат насажденията. Също поддържа, че решаващият състав е подменил действителната воля на страните по договора, с което е нарушил разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, като не е взел предвид, че предмет на договора е било отглеждане, доставяне и засаждане на фиданки, а ответникът е доставил друг вид растение.
Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касаторът поддържа,че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Допустимо ли е съдът да основава изводите си само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства и съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение? 2. Допустимо ли е съдът да подмени действителната воля на страните по договора като приеме, че изпълнителят по договора за изработка е изпълнил точно задълженията си, след като той се е отклонил от поръчката и това отклонение не е в интерес на поръчващия? 3. Включва ли се в задълженията на изпълнителя по договора за изработка и задължението по чл.260 от ЗЗД да предупреди възложителя, ако предложеният от възложителя терен няма необходимите характеристики и може ли да се обоснове неизискуемост на това задължение поради съмнения за годност на проекта при положение, че изпълнителят не е направил възражения по чл.260 от ЗЗД? 4. Може ли да се приеме,че са налице толкова съществени недостатъци, че изработеното е напълно негодно за договорното или обикновеното му предназначение, което е приравнено на пълно неизпълнение и налице ли са предпоставките за едностранно разваляне на договора, на основание чл.265 ал.2 от ЗЗД, за да се претендира връщане на даденото по същия на основание чл.55 от ЗЗД? Твърди, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №149/03.07.2012г. по гр.д.№1084/2011г. на ВКС, ГК и решение №401/11.01.2012г. по гр.д.№327/2011г. на ВКС, ГК, постановени по реда на чл.290 от ГПК, в които се приема, че за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Поддържа, че вторият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №167/26.01.2012г. по т.д.№666/2010г. на ВКС, ТК и решение №505/03.01.2013г. по гр.д.№1476/2011г. на ВКС, ГК, в които се приема, че при тълкуването на договорите съдът се съобразява с изявената воля на страните и не може да подмени нейното съдържание. Счита, че третият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №167/16.02.2010г. по т.д.№409/2009г. на ВКС, ТК и решение №222/18.07.2012г. по гр.д.№1186/2011г. на ВКС, ГК в които се приема, че липсата на предупреждение по чл.260 от ЗЗД има за последица ангажиране на отговорността на изпълнителя за причинени на възложителя вреди. Твърди, че четвъртият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №452/16.11.2011г. по гр.д.№621/2010г. на ВКС, ГК и решение №167/16.02.2010г. по т.д.№409/2009г. на ВКС, ТК, в които се приема, че при наличие на недостатъци в изработеното, когато недостатъците правят изработеното негодно за употреба, поръчващият може съгласно чл.265 ал.2 от ЗЗД да развали договора и да иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД с обезщетение за вредите от неизпълнението по чл.88 ал.1 изр.2 от ЗЗД.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа,че твърденията в касационната жалба са неоснователни, а изводите на съда са правилни и кореспондират с фактическата обстановка по делото. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор от 15.07.2011г., по силата на който ищецът е възложил на ответника, като изпълнител, да произведе 5 000 броя фиданки от бързо растящ дървесен вид Пауловния, както и да извърши услуга по засаждането им на терен, посочен от клиента към датата на получаване на отгледаните фиданки, срещу заплащане на възнаграждение в размер, уговорен в т.3 и т.4 от договора. Приел е за установено, че ответникът е изпълнил поетото задължение като първо е произвел, а след това е доставил и засадил насажденията в уговорения срок до 30.04.2012г. След преценка на събраните доказателства е намерил за недоказано твърдението на ищеца, че теренът е неподходящ за засаждане и отглеждане на Пауловния. Поради това е счел за неоснователно твърдението за неизпълнение от страна на ответника на задължението по чл.260 от ЗЗД да уведоми възложителя, че предложеният терен няма нужните характеристики, за да се отгледат на него насажденията. Приел е, че въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че недостатъците на изпълнената работа са толкова съществени, че да обусловят едностранното разваляне на договора от страна на възложителя по реда на чл.265 ал.2 от ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая първият правен въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на въззивната инстанция по конкретното дело, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, както и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към твърденията на ищеца за некачествено изпълнение на договора за изработка и наличието на основания за разваляне на същия по реда на чл.265 ал.2 от ЗЗД. Съдът е обсъдил не само приетите в първоинстанционното производство заключения на назначените агрономически експертизи, но и представените писмени доказателства и събраните свидетелски показания. Следва да се отбележи,че съдът е съобразил разпоредбата на чл.269 от ГПК, като е обсъждал направените във въззивната жалба оплаквания и становището на въззиваемия по тях и съответно е преценявал доказателствата относно спорните между страните обстоятелства.
Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 от ГПК.
Вторият въпрос относно възможността съдът да подмени действителната воля на страните при преценката за точното изпълнение на договора за изработка, също не може да обоснове допускането на въззивното решение до касационен контрол. Изводът на съда за точно изпълнение на задължението, поетото от ответника [фирма] по силата на процесния договор, се основава на тълкуване на клаузите на конкретния договор за изработка, което съдът е извършил в съответствие с критериите на чл.20 от ЗЗД и константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба, а също и на преценка на останалите установени по делото обстоятелства, които са специфични за спора. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. По същите съображения не отговаря на общия критерий за достъп до касация и въпросът дали са налице толкова съществени недостатъци на изпълнената работа, че изработеното да е напълно негодно за договорното или обикновеното му предназначение, което е приравнено на пълно неизпълнение и налице ли са предпоставките за едностранно разваляне на договора, на основание чл.265 ал.2 от ЗЗД. Даденият от въззивния съд отговор на този въпрос е обусловен изцяло от установените по делото правно релевантни факти, а не от извършено от съда тълкуване и прилагане на нормата на чл.265 от ЗЗД, което да е в отклонение от задължителната практика на ВКС.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по формулирания в изложението въпрос дали изпълнителят по договора за изработка има задължението по чл.260 от ЗЗД да предупреди възложителя, ако предложеният от него терен няма необходимите характеристики, доколкото въпросът не се явява обуславящ за изхода на спора и поради това не отговаря на общото изискване на чл.280 ал.1 от ГПК. Въззивният съд не е изложил доводи, че изпълнителят по договор за изработка няма задължение по чл.260 от ЗЗД. Въз основа на анализа на представените доказателства, съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца, че теренът е неподходящ за засаждане и отглеждане на Пауловния. Поради това е счел за неоснователно твърдението за неизпълнение от страна на ответника на задължението му по чл.260 от ЗЗД да уведоми възложителя, че предложеният терен няма нужните характеристики, за да се отгледат на него насажденията. Поради това въпросът за изпълнението на задължението на изпълнителя по чл.260 от ЗЗД не е обуславящ за крайния извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 800 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №65 от 19.02.2015г. по в.т.д. №1272/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя К. С., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Боян А. сумата от 800 лева /осемстотин лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.