4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр. София, 24.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1173 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1038 от 19.05.2016г. по т.д. №3469/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е потвърдено допълнително решение №3689/26.05.2014г., с което е допълнено решение №1956/21.03.2014г. по т.д.№10257/2010г. на СГС, ТО, 21 състав, като е отхвърлена претенцията на [фирма] за присъждане на разноски. В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като потвърденото с него решение е постановено по искане за допълване на решение №1956/21.03.2014г. по гр.д.№10257/2010г. на СГС, 21 състав, в частта за разноските и съответно първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по него с определение по реда на чл.248 от ГПК. С оглед на това жалбоподателят счита, че първоинстанционното решение за допълване е недопустимо, а това води до порок и на въззивното решение, с което то е потвърдено. Наред с това поддържа, че решението е неправилно, тъй като апелативният съд е обсъдил единствено писмените доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение, но не е взел предвид съдържащите се в делото доказателства за внесена държавна такса и депозити за експертизи.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на
спора: „ По кой ред следва да се разгледа искането за допълване на решението в частта за разноските?“ Поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие със задължителните разяснения в т.8 от ТР от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК и практиката, обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №35 от 25.03.3013г. по т.д.№467/2012г. на ВКС, І т.о., съгласно която по отношение допълването на решение в частта за разноските е приложим редът на чл.248 от ГПК, вместо този на чл.250 от ГПК.
Ответникът Министерство на отбраната не изразява становище.
Третото лице – помагач Служба „Военна полиция“, поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Съобразно задължителните постановки в т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, с които е обосновано поддържаното основание за касиране по чл. 281 т.2 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. В случая не е налице вероятна недопустимост на решението в обжалваната част. Поставеният от касатора правен въпрос е свързан с предмета на спора доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по искане за допълване на решението му в частта за разноските с допълнително решение по реда на чл.250 от ГПК, вместо с определение по реда на чл.248 от ГПК. Поставеният въпрос е свързан и с доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, която се извежда от твърдяната от касатора недопустимост на първоинстанционното решение. Отговорът на този въпрос обаче не би обусловил различен изход на производството по молбата за допълване на първоинстанционното решение, доколкото неправилното озаглавяване на постановения акт „решение“, не променя неговия характер на определение, съответно не води до недопустимост на постановения акт. Съгласно задължителната за съдилищата практика, обективирана в постановеното по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК определение №7/15.01.2009г. по ч.гр.д.№1870/2008г. на ВКС, ТК, ІV г.о., погрешното наименование на съдебния акт не води до порок на съдебното произнасяне, след като актът на съда носи всички характерни белези на определение. Следователно независимо, че в мотивите на постановеното от него решение въззивният съд не е обсъдил погрешното наименование на постановения от СГС акт, озаглавен решение за допълване вместо определение, съдът е проверил неговата правилност с оглед предвидените в чл.248 от ГПК предпоставки. Следва да се отбележи, че решението на въззивния съд, в частта, с която е потвърдено допълненото първоинстанционно решение в частта за разноските, също има характер на определение, но това не е пречка да бъде инкорпорирано в решението по въззивната жалба.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за обезсилване на обжалваното въззивно решение като недопустимо. В изложението на касационните основания не са поставени въпроси във връзка с основателността на молбата на [фирма] за допълване на първоинстанционното решение, поради което не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване с оглед на правилността на въззивното решение.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски доколкото не е направено такова искане.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1038 от 19.05.2016г. по т.д. №3469/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е потвърдено допълнително решение №3689/26.05.2014г., с което е допълнено решение №1956/21.03.2014г. по т.д.№10257/2010г. на СГС, ТО, 21 състав, като е отхвърлена претенцията на [фирма] за присъждане на разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.