О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
гр. София, 18.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2442 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от Г. Ж. И., Н. Я. Я. и П. В. П. против определение № 432/18.07.2017г. по в.т.д. № 315/2017г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 234/03.04.2017г. по т.д. № 1960/2015г. на Варненски окръжен съд в частта, имаща характер на определение за прекратяване на производството по предявените от частните касатори искове с правно осн. чл.29 ЗТР срещу ответниците Д. С. А., С. Б. С., А. И. М., Д. Г. Д. и П. Д. М..
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частните касатори считат, че при констатирана от съда нередовност на исковата молба, същият е задължен да даде на ищеца надлежни указания в какво се изразява нередовността, как може да бъде отстранена и в какъв срок. При неизпълнение на тези указания производството по делото подлежи на прекратяване. В случая едва при постановяване на съдебното решение В. е констатирал липса на правен интерес от водене на искове по чл.29 ЗТР срещу ответниците физически лица и е прекратил производството по делото в тази част, без преди това да е дал ясни указания на ищците да формулират нарочен допълнителен петитум за нищожност на процесните разпоредителни сделки спрямо физическите лица и както и да обосноват правен интерес от водене на искове по чл.29 ЗТР спрямо посочените ответници. В обжалваното въззивно определение ВнАС не е обсъдил изложените в жалбата доводи, което съществено процесуално нарушение е довело до неправилен извод за потвърждаване на атакувания първоинстанционен съдебен акт. Иска се отмяна на определението на ВнАС и връщане на делото на В. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба [фирма] в писмения си отговор оспорва основателността й.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че в искова молба на частните касатори срещу [фирма] и още четири физически лица са наведени твърдения за недействителност на сключени сделки за прехвърляне на дружествени дялове между ответниците физически лица. С тази недействителност ищците са обосновали твърдението си за несъществуване на вписани по партида на дружеството в търговския регистър обстоятелства. Формулиран е петитум единствено за признаване за установено несъществуване на вписани обстоятелства срещу търговското дружество и физически лица-ответници. Исковата молба не е съдържала съответен на твърденията за недействителност на сделките петитум за прогласяване на тази недействителност. Поради което въззивният съд е счел, че правилно В. е оставил без движение производството по делото и е дал конкретни и ясни указания на ищците във връзка с твърденията за недействителност на сделките да формулират адекватен петитум на исковете. ВнАС е съобразил, че с подадената от ищците уточнителна молба отново не е бил посочен такъв петитум. Още на този етап според решаващия състав производството по делото по исковете с правно осн.чл.29 ЗТР срещу ответниците-физически лица е следвало да бъде прекратено, като това е станало по-късно при постановяване на съдебното решение от първата инстанция. Апелативният съд е споделил съображенията на В. за липса на правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТР и спрямо физическите лица, участващи в сделки по прехвърляне на дружествени дялове, защото чрез иска не се атакуват самите сделки като невалидни, а вписването на обстоятелства в търговския регистър. В заключение въззивната инстанция е приела, че поради неотстраняване на нередовности в исковата молба досежно твърдението за недействителност на сделките и липса на съответен петитум, исковете следва да се считат предявени само по чл.29 ЗТР, а те спрямо ответниците-физически лица са недопустими. С оглед на което определението на В. е било потвърдено.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
В настоящия случай ВКС констатира, че частните касатори формулират следните правни въпроси: 1/ за правомощията на въззивния съд, когато констатира неотстраняване на нередовност на исковата молба, което не е било установено от първата инстанция и за задължението му да провери дали дадените от първата инстанция указания са били ясни или е следвало да се дадат допълнителни указания; 2 / относно правния интерес от предявяване на иск по чл.29 ЗТР срещу ответници-физически лица и за възможността съдът да прекрати в тази връзка производството по делото; 3/за правомощията на въззивния съд, когато констатира, че първоинстанционният съд не е спазил останалите изисквания на процесуалния закон , в това число и не е указал възможността да се ползва правна помощ при отстраняване на нередовности по исковата молба.
Въпросите са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / ред. до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие на въззивното определение със задължителна практика на ВКС, обективирана в Определение № 603/20.10.2011г. по ч.гр.д. № 556/2011г. на ВКС, IV г.о. – по първи въпрос; в Решение № 470/28.02.2014г. по гр.д. № 3253/2013г. на ВКС, IV г.о. – по втори въпрос и в Определение № 670/30.12.2010г. по ч.гр.д. № 548/2010г. на ВКС, III г.о. – по трети въпрос.
Настоящият състав на ВКС намира следното:
Не са налице сочените от частните касатори общо и допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК . В случая въззивният съд не е констатирал за пръв път нередовност на исковата молба, различна от тази, за която още първоинстанционният съд е оставил без движение производството по делото. При това в процесния случай ВнАС е извършил проверка дали съобразно тази нередовност В. е дал точни и ясни указания как тя да бъде отстранена като е изходил от конкретното съдържание на разпореждането за без движение. Втори въпрос се поставя от частните касатори при довод, че след установяване от решаващия съд, че искът по чл.29 ЗТР не е бил насочен срещу надлежни ответници, то е следвало да бъдат дадени указания на ищците да посочат надлежен такъв ответник. Тези обстоятелства не съответстват на фактите по делото. Въззивната инстанция е приела, че исковете за установяване несъществуване на посочени по исковата молба обстоятелства, вписани в ТР по партида на [фирма], са били насочени срещу надлежен ответник – търговското дружество и срещу ненадлежни такива – физически лица, участващи в сделките по прехвърляне на дружествени дялове. Следователно не е било необходимо даване на указания до ищците да насочат исковете срещу надлежен ответник. Посоченото решение по гр.д. № 3253/2013г. на ВКС, IV г.о. касае различна хипотеза, при която исковата молба е предявена само срещу ненадлежен ответник. Трети въпрос е поставен общо относно неконкретизирани „останали изисквания на процесуалния закон“, имащи отношение към редовността и допустимостта на исковата молба. Що се касае до указване на възможността при отстраняване на нередовности по исковата молба ищците да ползват правна помощ, то същите указания са част от съдържанието на съобщението, съгласно утвърдения с Наредба № 7/22.02.2008г. за утвърждаване на образци на книжа, свързани с връчването по ГПК – Приложение № 9 вр. чл.2,т.9 от Наредбата.
Поради изложеното обжалваното определение на Варненски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 432/18.07.2017г. по в.т.д. № 315/2017г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: