3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
Гр.София, 16.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2948 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община, [населено място] срещу решение № 1437/03.07.15г., постановено по гр.д.№ 864/15г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 17971/03.11.14г. по гр.д.№ 17471/13г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 39069,96 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 10009030100147, ведно със законната лихва от 20.12.13г. и сумата от 12058,93 лв. обезщетение за забава за периода от 20.12.10г. до 20.12.13г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че застрахователят по застраховка „Каско” е заплатил на застрахования собственик на МПС сумата от 39059,96 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили при ПТП на 03.01.09г. Решаващият състав е обсъдил съставения от органите на КАТ констативен протокол за произшествието и заключението на техническата експертиза по делото и е формирал извод, че причина за настъпване на ПТП е попадане в заледен участък от пътя, собственост на Столична община. Премахването на заледения участък представлява част от „поддържката на пътя” по смисъла на П..1, т.14 от ДР на Закона за пътищата, която дейност включва осигуряването на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазването на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. Изложени са съображения, че застрахователят е обезщетил застрахования, размерът на вредите не надхвърля застрахователната сума и същите са доказани, поради което предявеният иск е уважен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът сочи, че въззивният съд неправилно е преценил всички доказателства по делото, тъй като не е било доказано, че вредите на МПС са в резултат на твърдения механизъм на настъпването. Протоколът за ПТП не се ползвал с обвързваща съда материална доказателствена сила, констатациите в същия не били резултат на непосредствени впечатления, а само обстоятелството, че не са ангажирани доказателства за установяване на механизма на увреждането представлявало основание за отхвърляне на иска съгласно решение № 85/28.05.09г. по т.д.№ 768/08г. на ІІ т.о. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на закона, а не за преценка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора. Всички заявени от касатора основания за отмяна на въззивното решение представляват оплаквания за неправилност на обжалвания акт и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1437/03.07.15г., постановено по гр.д.№ 864/15г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.