О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№120
гр. София,20.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1260 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Виалинтекс Груп И..“, [населено място], Република С., срещу решение №154 от 29.06.2018г. по т.д.№376/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО и срещу решение №243 от 01.11.2018г. по същото дело, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение №154 от 29.06.2018г.
С решение №154 от 29.06.2018г. по т.д.№376/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО, поправено с решение №243 от 01.11.2018г. по същото дело, е обезсилено решение №121/20.10.2016г., постановено по т. д. №58/2015г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която е обявена недействителността и постановено заличаване на вписване в А. – С.– [населено място], с акт №47, том ІІ, д. №226/2015г., вх. рег. №632/20.03.2015г. на договор за покупко – продажба на недвижими имоти, сключен между „Камерай ЛТД“, Б. Сити, Република Б., като продавач, и „Виалинтекс Груп И..“, [населено място], Република С., като купувач, извършен с нотариален акт №198, том І, рег. №761, нот. дело №133/20.03.2015г. на Нотариус с рег. №109 на НК, с район на действие Балчишки районен съд, по иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК във вр. с чл.88 от ЗКИР на „Международна инвестиционна банка“, [населено място], Руска федерация, и в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Международна инвестиционна банка“, [населено място], Руска федерация, иск за обявяване за недействителни спрямо ищеца на действията на „Камерай ЛТД“, Б. Сити, Република Б., извършени със сключването на договор за покупко – продажба по нот. акт № 198, т. І, рег. № 761, нот. д. №133/20.03.2015г. на Нотариус с рег. №109 на НК, с район на действие Балчишки районен съд, вписан в А. – СлВп, [населено място], с вх. рег. №632/20.03.2015г., акт акт №47, том ІІ, д. №226/2015г., по силата на който „Камерай ЛТД“, Б. сити, Република Б., като продавач, е прехвърлил на „Виалинтекс Груп И..“, [населено място], Република С., като купувач, правото на собственост върху 78 броя самостоятелни обекти (апартаменти ), като е прекратено производството по исковете само по отношение на заличения в хода на процеса ответник „Камерай ЛТД“, Б. Сити, Република Б., поради липса на правосубектност, на основание чл.130 от ГПК, и е върнато делото на Добрички окръжен съд за произнасяне по предявените искове в останалата част, срещу ответника „Виалинтекс Груп И..“, [населено място], Република С.. С въззивното решение е прието, че в останалите му части решението на Добрички окръжен съд е влязло в сила.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е нищожен, а при условията на евентуалност – недопустим, неправилен, необоснован и постановен при съществени нарушения на императивните материалноправни и процесуалноправни норми. Прави оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил доводите и искането му за прогласяване нищожността на първоинстанционното решение, а същевременно самият той не е направил абсолютно никакви фактически и правни изводи по конкретния спор. Счита,че липсата на надлежно изготвени мотиви в съдебното решение води до невъзможност за проверка на правилността на изводите на решаващия състав и е основание за прогласяване на нищожността на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че и двете решения са недопустими в частта по исковете по чл.135 от ЗЗД. Твърди, че по аргумент на по – силното основание липсва правен интерес да се предяви иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сделка, тъй като е обективно кумулативно присъединен иск по чл.26 от ЗЗД за обявяване на абсолютна недействителност. Поддържа, че са налице и допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото нито една от двете инстанции не се е произнесла по неговото искане за назначаване на особен представител на ответника „О. Т. 7“ ЕООД на основание чл.29 ал.4 от ГПК. Касаторът излага и самостоятелни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, което не е предмет на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото правни въпроси: 1. Липсата на установяване на фактите чрез събраните доказателства, както и преценяването им и прилагането на закона към тях, съответно липсата на фактически констатации и правни изводи в рамките, очертани от исканията и възраженията на страните, води ли до липса на мотиви на съдебното решение и до неговата нищожност? 2. Липсата на надлежно учредено специално представителство по чл.29 ал.2 от ГПК води ли до съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита и основните принципи на справедлив съдебен процес? По първия въпрос се позовава на противоречие с решение №250 от 11.01.2011г. по т.д. №535/2010г. на ВКС. Поддържа и наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като до този момент ВКС не се е произнесъл по формураните въпроси. Вторият въпрос обвързва с касационното основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК, като поддържа, че ищецът „Международна инвестиционна банка“, [населено място], Руска федерация, е упражнил чуждо материално право, без да са били налице предпоставките за това и без да са спазени особените процесуални правила. тъй като ищецът е едноличен собственик на капитала на ответника „О. Т. 7“ ЕООД и е назначил неговия управител. Счита, че манипулираните от ищеца действия и бездействия на „О. Т. 7“ ЕООД, който е другар на „Виалинтекс Груп И..“, [населено място], Република С., биха могли да навредят на дружествато – касатор, а това е основание за назначаване на особен представител „ad hoc“.
Ответникът по касация „Международна инвестиционна банка“, [населено място], Руска федерация, представя писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално, че касационната жалба е частично недопустима и неоснователна.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и са насочени срещу валидни и допустими, подлежащи на касационно обжалване съдебни актове.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
За да обезсили решението като недопустимо в обжалваната пред него част, въззивният съд е приел, че при произнасяне по предявения иск по чл.135 от ЗЗД първоинстанционният съд е обсъждал по същество в решението си обстоятелства, които не са въведени от ищеца в исковата молба и не съставляват основание на иска. Приел е, че не са разгледани релевираните от ищеца фактически твърдения, съставляващи основание на този иск, а именно, че приобретателят „Виалинтекс груп“ ИНК е трето лице по отношение на увреждащата сделка, но е бил недобросъвестен по смисъла на чл.135, ал.1, изр.3 – то ЗЗД и е налице общо „знание за увреждането“ при свързаност на лицата по две последователни сделки, целящо кредиторът на продавача по първата увреждаща сделка да не може да насочи принудително изпълнение върху имотите, предмет на двете отчуждителни сделки. Вместо това първоинстанционният съд е отхвърлил иска на основание, че ищецът „Международна инвестиционна банка“ – [населено място], Руска федерация, няма качеството на кредитор на купувача „Виалинтекс Груп И..“, без в исковата молба ищецът да релевира твърдения за качеството на кредитор както спрямо купувача по сделката – „Виалинтекс Груп И..“, така и по отношение на продавача „Камерай ЛТД“ , Б. сити, Република Б., който е заличен в хода на процеса. По тези съображения съставът на Варненски апелативен съд е стигнал до извода, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск и подлежи на обезсилване, като в частта по иска срещу купувача „Виалинтекс Груп И..“ за обявяване в отношенията между страните недействителност на последваща увреждаща сделка следва да бъде върното за ново разглеждане от Добрички окръжен съд. Приел е, че правният интерес от разглеждането на исковете за недействителност на вписването на процесната отчуждителна сделка е обусловен от резултата от спора по предходния висящ иск за обявяване в отношенията между страните недействителността на последваща увреждаща сделка: договор за покупко – продажба по нот. акт №198, т.І, рег.№761, нот. д.№133/20.032.2015г. на Нотариус с рег. №109 на НК, с район на действие Балчишки районен съд, съответно към момента не може да се обоснове наличие на правен интерес. Посочил е, че ако защитата на нарушените права на ищеца се реализира по друг начин /ако искът по чл.135 от ЗЗД бъде уважен/, това би довело до невъзможност вписването да бъде противопоставено на ищеца, съответно ще отпадане засягането на правата му и няма да е налице правен интерес. Поради това е приел, че решението и по този иск следва да се обезсили, като с оглед резултата от разглеждането на иска по чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договора между „Виалинтекс Груп И..“ и „Камерай ЛТД“, съдът съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК ще съобрази правния интерес по иска по чл.537, ал.2 от ГПК във вр. с чл.88 от ЗКИР.
По касационната жалба срещу решение №154 от 29.06.2018г. по т.д.№376/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО:
Първият процесуалноправен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е поставен от касатора във връзка с оплакването му, че въззивният съд не е констатирал нищожността на първоинстанционното решение, въпреки липсата на мотиви в същото, както и че на свой ред не е направил преценка на доказателствата и собствени правни изводи по спора. Той е предпоставен от разбирането на касатора, че липсата на мотиви води до нищожност на съдебното решение. Това становище е в противоречие със задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР № 1 от 4 януари 2001г. по тълк. дело №1/2000г., ОСГК, както и в постоянната практика на ВКС въпроса за това в кои случаи съдебното решение е нищожно. В посоченото тълкувателно решение ВКС приема, че източникът на силата на присъдено нещо е определен със закона (чл.189, б. „г” от ГПК отменен, респективно – чл.236, ал.2 от ГПК от 2007г.) и това е диспозитивът на решението, даващ констатация относно спорното право. Мотивите към решението съобразно посочените текстове, не са част от него, а нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение. В случай на такова нарушение, е налице основание за отмяната на решението като неправилно.
По естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление: съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение.
Предвид изложеното дори и да бяха основателни оплакванията на касатора за липса на мотиви в обжалваното първоинстанционно решение, те не биха довели до извод за нищожност, а за неправилност на това решение. Въззивният съд обаче не е проверявал правилността на първоинстанционното решение, доколкото при проверката по чл.269 предл.1 от ГПК е стигнал до извод за недопустимост на това решение. Поради това същият не дължи произнасяне по съществото на спора и съответно не е допуснал отклонение от цитираната от касатора практика относно задълженията на въззивния съд да изложи самостоятелни фактически констатации и правните изводи в рамките, очертани от исканията и възраженията на страните. Поради това по отношение на поставения от касатора въпрос не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Релевантен за спора би бил въпрос свързан с извършената от съда преценка за недопустимост, съответно относно хипотезите в които е налице произнасяне по непредявен иск, какъвто въпрос обаче касаторът не поставя.
Вторият въпрос също не отговаря на общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК доколкото се отнася да участието в процеса на друго лице, различно от касатора, а именно ответника по част от предявените с исковата молба искове „О. Т. 7“ ЕООД. В постоянната си практика ВКС приема, че правото на защита е субективно процесуално право, предоставено за упражняване на всяка от страните в процеса, при съблюдаване принципите за равното им третиране, състезателността и диспозитивното начало. Препятстването на упражняването на това право на страната, осъществено в дейността на съда, представлява процесуално нарушение, на което би могла да се позовава единствено тази страна, чиито процесуални права са били накърнени от съответното действие/бездействие на решаващия орган. В случай, че констатира такова процесуално нарушение, въззивната инстанция следва сама да го отстрани, като даде възможност на страната, чието процесуално право е било нарушено и тя изрично е въвела това в предмета на въззивното обжалване, да предприеме съответните процесуални действия, от възможността за извършването на които е била лишена. На такъв порок не може да се позовава противната страна, независимо от изхода на делото,тъй като по аргумент и от правилото на чл.26 ал.2 от ГПК, процесуалните права се упражняват само от носителя им – лично или чрез представител, освен ако с изрична законова разпоредба не е предвидено друго
Следва да се отбележи, че въпросът не се явява обуславящ за изхода на спора и доколкото „О. Т. 7“ ЕООД не е било участник във въззивното производство. Същият не е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени предявените срещу него искове с правно основание чл.135 от ЗЗД и чл.26 от ЗЗД, а с влязло в сила определение №574 от 04.10.2017г. по в.т.д. №376/2017г. на Варненски апелативен съд, е прекратено частично производството по в. т. д. № 76/2017г. по отношение на въззивна жалба вх. № 7928/16.11.2016 г. на „Виалинтекс Груп И..“, [населено място], Република С., срещу решение № 121 от 20.10.2016 г. по т. д. № 58/2015 г. на Добрички окръжен съд, в следните части: 1/ частта, с която е обявена относителна недействителност по отношение на „Международна инвестиционна банка”, [населено място], Руска федерация, на договор за покупко – продажба по нот. акт № 113, т.1, рег. № 405, нот. д. № 63/16.02.2015 г. на нотариус с рег. № 109, по силата на който „О. Т. 7“ ЕООД, като продавач се е задължил да прехвърли на „Камерай ЛТД”, като купувач, правото на собственост върху 86 бр. самостоятелни обекти срещу цена от 775 000 лв., като сключен във вреда на „Международна инвестиционна банка”; 2/частта, с която е обявена недействителност и е постановено заличаване на вписване в А. – С., [населено място], с акт №158, д.№145/2015г., на договор за покупко – продажба на недвижими имоти, сключен между „Камерай ЛТД”, като продавач и „Темора Т. ЛТД”, като купувач, с нотариален акт №146, том І, нот.д.№93/26.02.2015г. на нотариус с рег. №109; и 3/ частта, с която е обявен за нищожен договор по нот. акт №113, т.1, нот. д. №63/16.02.2015г. на нотариус с рег. №109, по силата на който „О. Т. 7“ ЕООД, като продавач, се е задължил да прехвърли на „Камерай ЛТД”, като купувач, правото на собственост върху 86 бр. самостоятелни обекти срещу цена от 775 000 лв., поради противоречие с добрите нрави, липса на съгласие, липса на основание и привидност. По този начин пред въззивния съд е останало висящо само производството по два иска – по чл.135 и по чл.88 от ЗКИР, по които „О. Т. 7“ ЕООД не е страна. Съответно дори и да са налице процесуални нарушения свързани с участието на тази страна в процеса, те биха засегнали правилността на първоинстанционното решение в частта му, която е влязла в сила.
По същите съображения са неоснователни и доводите за очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като те касаят участието на „О. Т. 7“ ЕООД в първоинстанционното, а не във въззивното производство. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая касаторът е обосновал очевидната неправилност единствено с доводи за конфликт на интереси между ищеца и ответното дружество „О. Т. 7“ ЕООД, което според касатора съставлява основание за назначаване на особен представител по смисъла на чл.29 ал.4 от ГПК. Изложените твърдения за допуснато процесуално нарушение съставляват основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК, но не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. Дори и нарушение на разпоредбата на чл.29 ал.4 от ГПК да би могло да доведе до очевидна неправилност, в случая това би обусловило очевидна неправилност не на въззивното, а на първоинстанционото решение и то в част, която вече е влязла в сила и не е предмет на въззивното решение.
Неоснователни са и изложените в касационната жалба оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради недопустимост на първоинстанционното решение в частта по иска по чл.135 от ЗЗД. Същите не съответстват на данните по делото, доколкото предявените от ищеца искове с правно основание чл.26 от ЗЗД нямат за предмет договора за покупко – продажба, с който „Камерай ЛТД“, Б. сити, Република Б., като продавач, е прехвърлил на „Виалинтекс Груп И..“, [населено място], Република С., като купувач, правото на собственост върху 78 броя самостоятелни обекти. Наред с това дори и предявеният иск по чл.135 от ЗЗД да беше недопустим, в случая въззивният съд не е разгледал по същество този иск, а е обезсилил постановеното по него решение и е върнал делото за ново разглеждане. Неправилната преценка на основанието за обезсилване би обусловила неправилност, но не и недопустимост на постановеното въззивно решение.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по касационната жалба срещу решение №243 от 01.11.2018г. по т.д. №376/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение №154 от 29.06.2018г. по т.д.№376/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. В настоящия случай твърденията, че не са били налице предпоставки за поправка на явна фактическа грешка, не съставляват въпроси, а оплаквания за нарушение на процесуалния закон.
С оглед изложеното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №154 от 29.06.2018г. по т.д.№376/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО и решение №243 от 01.11.2018г. по същото дело, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение №154 от 29.06.2018г.
Въпреки изхода на спора на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за касационното производство, доколкото не е направено такова искане.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №154 от 29.06.2018г. по т.д.№376/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №243 от 01.11.2018г. по т.д. №376/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.