6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
гр. София, 06.01.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 863 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Риск инженеринг“АД, [населено място] срещу решение № 305/21.12.2018г. по в.т.д. № 262/2018г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 190/20.11.2017г. по т.д. № 39/2016г. на Окръжен съд Добрич и е отхвърлен предявеният от „Риск инженеринг“АД, [населено място] против „Ая“ООД, [населено място] иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 250000 лв., претендирана като максимален размер на неустойка за забавено изпълнение по чл.20 от договор от 28.06.2012г. за изработка на линия за производство на пелети.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът „Ая“ООД, [населено място] оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 28.06.2012г. между страните е сключен договор, по силата на който ищецът – настоящ касатор е възложил, а ответникът е приел да изработи, достави и осигури техническо съдействие при монтажа на линия за производство на пелети от дървесни частици с параметри и характеристики, посочени в Техническо задание – Приложение № 1 за срок от 16 седмици с цена от 268000 лв. без ДДС. Съгласно договора страните са се споразумели след завършване на монтажа линията да премине през 72-часови изпитвания, след приключването на които да подпишат протокол, съдържащ заключение относно съответствието на линията с техническото задание и/или списък с несъответствията по чл.14. При наличие на отклонения възложителят би могъл да приеме линията с отклоненията или да поиска от изпълнителя да отстрани за своя сметка несъответствията в определен срок, или да върне линията на изпълнителя и да поиска прекратяване на договора. Претенцията за неустойка е основана на чл.20 от договора, според който изпълнителят заплаща на възложителя по 500 лв. без ДДС за всеки ден забавяне на изпълнението, но не повече от 250000 лв. без ДДС.
В инстанциите по същество е било безспорно, че възложителят е заплатил по-голямата част от възнаграждението и с двустранно подписан протокол от 17.12.2012г. произведената линия е била оставена на отговорно пазене при изпълнителя. На 17.05.2013г. линията е монтирана на площадката на възложителя и са проведени функционални изпитвания на всяка от машините поотделно, като страните са посочили в протокол, че е налице съответствие с договора, но комплексът машини не може да бъде пуснат едновременно поради липса на електрическа мощност. В период от 10 дни до 17.12.2013г. са направени проби общо 80 часа, като съставеният протокол от 18.12.2013г. не е подписан от възложителя. Съществували са възражения за неточно изпълнение, както и са отразени признания от възложителя, че част от недостатъците са отстранени от изпълнителя – обстоятелства, които не се оспорват и по делото. Отказът на възложителя за подпише протокола от 18.12.2013г. е обяснен с несъгласие на неговия представител с констатациите в протокола, че в хода на изпитванията е достигната средна производителност на линията от 800 кг/ч. Въз основа на тези обяснения, както и предвид твърденията в исковата молба, че проблемите с линията за производство продължили и към 14.05.2015г., преценени като признания, съпоставени и със събраните гласни доказателства и заключенията на техническата експертиза, въззивният съд е приел за доказано по делото, че линията е функционирала и е произвеждала продукция.
Според решаващия състав констатираните несъответствия на изработеното с техническото задание за достигане на определената производителност са дали основание на възложителя и той е упражнил правата си по чл.14, изр.3, предл.2 от договора, като е поискал отстраняване на недостатъците до 24.01.2014г., като след изтичане на този срок възложителят не се е ползвал от възможността по чл.14, изр.3, предл.3 на договора – да върне линията на изпълнителя и да поиска прекратяване на договора. Заявената искова претенция, основана на клаузата на чл.20 от договора, е счетена от състава на апелативния съд за неоснователна. Уговорката между страните била за заплащане на неустойка за забава за вредите от невъзможността на възложителя да ползва линията за производство на пелети, да произвежда продукция и да реализира печалба, но само ако е налице пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, докато въззивният съд е приел за установено, че забава не е допусната от изпълнителя. За исковия период от 24.01.2014г. до 08.06.2015г., когато неустойката е достигнала максималния си размер от 250000 лв., е счетено, че линията е била въведена в експлоатация и е ползвана по предназначение, а след изтичане на срока за отстраняване на несъответствията възложителят не се е възползвал от правата си по договора – да върне изработеното и да прекрати договора, а е задържал линията и продължил ползването до към м.05.2015г. Предвид фактите и обстоятелствата по спора решаващият състав е изложил съображения, че при изработка на вещ с недостатъци възложителят разполага с възможностите, уредени в нормата на чл.265, ал.1 ЗЗД, но няма право на мораторна неустойка.
Касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса: „Дали при липса на изрично оплакване във въззивната жалба, въззивният съд е упълномощен да се произнесе относно начина на тълкуване и приложното поле на предвидената в чл.20 от процесния договор клауза за неустойка при неизпълнение на задължение по договора от страна на изпълнителя, предвид ограничението, предвидено в чл.269, изр.2 ГПК?“. Според касатора във въззивната жалба на „Ая“ООД не са изложени твърдения относно начина, по който следва да бъде тълкувана клаузата на чл.20 от договора и по конкретно, че неустойката е уговорена само при пълно неизпълнение на задълженията. Възраженията касаели единствено противоречието на неустойката с добрите нрави. Несъответствието на въззивното решение с практиката на ВКС (ТР №1/2013г. на ОСГТК) се изразявало в липсата на правомощие на въззивния съд да тълкува договорна клауза, когато не са били заявени оплаквания в този смисъл във въззивната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване. Във въззивната жалба на „Ая“ООД накърняването на добрите нрави със сключената неустоечна клауза се изразява в уговарянето на неустойка както при пълно, така и при частично неизпълнение и при забава, обстоятелство, което е точно посочено от касатора. След изложеното основание за обжалване на първоинстанционното решение, въззивникът подробно е развил тезата, че клаузата не позволява на изпълнителя да съобрази поведението си, доколкото би дължал една и съща неустойка и ако не изработи машините, и ако достави цялата линия, но с несъществени недостатъци. Позовавайки се на ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, въззивникът е посочил, че преценката за несъответствие на неустойката с добрите нрави изисква и прилагането на критерия за вида неизпълнение, за което е уговорена неустойката – съществено или за незначителна част.
При така заявените основания в жалбата въззивният съд е длъжен да разгледа заявеното възражение за нищожност и да извърши преценка за вида неизпълнение, за което е уговорена неустойката. При произнасяне по възражението решаващият състав извършва самостоятелно тълкуване на договорната клауза, като не е обвързан от изразеното становище на въззивника. Според ТР № 1/2013г. въззивният съд решава спора между страните по същество, като по иск за заплащане на неустойка съображенията относно наличието на предпоставките за заплащането й, включително действителността или недействителността, представляват аргументация на решаващата воля на съдебния състав, която не попада в ограниченията от нормата на чл.269, изр.2 ГПК. Обжалваното решение на Варненския апелативен съд съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска по въведения от касатора правен въпрос.
Въпросът, заявен на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е: „При предвиден сложен фактически състав по приемане на изработеното по договор за изработка, който фактически състав завършва с двустранно подписване на протокол за успешно проведени изпитания на изработеното със заложена в договора продължителност, допустимо ли е да бъде прието, че изработеното е прието чрез извършване на конклудентни действия по приемането му, независимо от това, че фактическият състав по приемането не е завършил съгласно договора с подписването на протокол за успешно извършени проби с определена продължителност?“. Доводите на касатора се основават на уговорен в договора начин на приемане на изработеното, който не е спазен, тъй като приемателният протокол не е подписан от негов представител.
Според т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото. В случая не е посочена конкретна правна норма, която да се нуждае от тълкуване, а доколкото нормата на чл.266 ЗЗД предвижда заплащане на възнаграждение за приета работа, по въпроса за приемане на изработеното съществува непротиворечива практика на ВКС. Съгласно формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, като например решение № 9/05.06.2017г. по т.д.№ 2690/2015г. на ІІ т.о., решение № 157/08.11.2010г. по т.д.№ 1135/2010г. на ІІ т.о., решение № 186/30.10.2013г. по т.д.№ 820/2012г. на ІІ т.о., решение № 231/13.07.2011г. по т.д.№ 1056/2009г. на ІІ т.о., решение № 23/04.08.2014г. по т.д.№ 1938/2013г. релевантно за приемането по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или конклудентните действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Разместването на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал.1 ЗЗД. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, възложителят може да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал.1 ЗЗД възможности, като отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Съгласно дадените разрешения от ВКС решаващият състав може да счете, че работата е приета от възложителя с конклудентни действия без да е съставен писмен акт, включително и ако изработеното е ползвано от възложителя. От посочената практика на ВКС следва и отговорът на поставения правен въпрос, като обжалваното въззивно решение съответства на тази практика, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според касатора обжалваното решение е явно необосновано и е постановено при грубо нарушение на формалната логика. При мотивиране на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК касаторът възпроизвежда основанията за неправилност на въззивния акт.
Необосноваността на решението не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В хипотезата на очевидна неправилност, каквото е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. Въззивният съд подробно е осъдил събраните по делото доказателства, тълкувал е клаузите на договора и обосновал правните си изводи, поради което касационното обжалване не се допуска.
По разноските. Касаторът следва да заплати направените от ответника разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 6600 лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 07.03.2019г., фактура от 07.03.2019г. и платежно нареждане от 11.03.2019г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 305/21.12.2018г. по в.т.д. № 262/2018г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 190/20.11.2017г. по т.д. № 39/2016г. на Окръжен съд Добрич и е отхвърлен предявеният „Риск инженеринг“АД, [населено място] против „Ая“ООД, [населено място] иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 250000 лв., претендирана като максимален размер на неустойка за забавено изпълнение по чл.20 от договор от 28.06.2012г. за изработка на линия за производство на пелети.
ОСЪЖДА „Риск инженеринг“АД, [населено място], [улица] да заплати на „Ая“ООД, [населено място], [улица] сумата от 6600 лв. (шест хиляди и шестстотин лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.