Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр. София, 15.06.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при участието на секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николова т. д. №446 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1929 от 02.10.2015г. по в.т.д.№3318/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е отменено решение от 25.06.2014г. по т.д.№175/2013г. на Окръжен съд – Монтана, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [община] срещу [фирма], иск с правно основание чл.29 ал.1 предл. трето от ЗТР за установяване несъществуването на вписано обстоятелство по партидата на [фирма], а именно внасянето на 50 % от капитала му чрез апортна вноска на [община], представляваща баня и търговски обект, находящи се на територията на [населено място], [община], област М., на стойност 40 500 лева, и вместо това е признато за установено по иска с правно основание чл.29 ал.1 предл. трето от ЗТР, предявен от [община] срещу [фирма], че по партидата на [фирма] е вписано несъществуващо обстоятелство – внасяне на 50 % от капитала на дружеството на стойност 40 500 лв. чрез имуществена вноска, представляваща баня и търговски обект на територията на [населено място], [община], област М..
В касационната жалба се сочи, че въззивният съд въпреки служебно дължимата проверка за вероятна недопустимост на иска, не е взел предвид, че предявеният иск е недопустим с оглед изричната разпоредба на чл.70 ал.6 от ТЗ. Поддържа, че в конкретната хипотеза вносителят на апортната вноска не твърди недействителност на търговското дружество. Касаторът твърди, че недействителността на апорта не води задължително до недействителност на търговското дружество, а самата страна вносител дължи отстраняване на нарушението в определен от съда подходящ срок за това – чл.70 ал.2 предл.2 вр. с ал.1 от ТЗ. Поддържа, че правен интерес от предявяването на иска по чл.29 ал.1 от ЗТР не би могъл да се обоснове и с установяване на право на собственост върху вещта – предмет на апорта, тъй като порочното вписване на учредителния апорт не рефлектира директно върху правото на собственост върху вещта, доколкото не е проведено производство по установяване на порок на апорта като сделка. Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът [община] поддържа, че касационната жалба е неоснователна Твърди,че предмет на този иск не е недействителността на дружеството [фирма], а несъществуването на конкретни обстоятелства, вписани в Търговския регистър по партидата на това дружество. Счита за безспорно установен правния си интерес от предявяването на иска по чл.29 ал.1 пр.3 от ЗТР, който произтича както от собствеността му върху апортирания имот, така и от собствеността му върху 50% от капитала на дружеството. Поддържа, че искът за установяване несъществуването на конкретно вписано обстоятелство е идентичен с иск за нищожност на търговска сделка. Претендира разноски.
С определение №883/ 18.11.2016г. по т.д. №446/2016г. настоящият състав на ВКС, ТК, I ТО, е допуснал касационно обжалване за произнасяне по допустимостта на обжалваното решение, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения, че нарушаването на писмената форма за действителност на апорта на недвижим имот относно отразяването на вноската в дружествения договор с всички предвидени от закона елементи, съобразно изискването на чл.72 ал.1 от ТЗ, в частност, вписването въз основа на регистърно решение на увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот, без апортът да бъде отразен в дружествения договор, следва да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията, дадени в ТРОСГК №1/2002г. Посочил е, че по аргумент a fortiori това се отнася и за случаите на формиране на част от капитала на дружеството при неговото учредяване, какъвто е този по настоящото дело. Приел е, че това изискване не е изпълнено, когато описанието на апортираните недвижими имоти не е пълно, а имотите са посочени само с родовите си белези и населеното място, в което се намират. Въззивният съд е установил, че в клаузата на чл.6 ал.1 от сключения на 08.07.2002г. дружествен договор имуществената вноска на [община] в ответното дружество е описана като баня и търговски обект, находящи се на територията на [населено място], [община], област М., на стойност 40 500 лв. Приел е, че това описание не може да се приеме като пълно, по смисъла на чл.72, ал.1 от ТЗ, тъй като в него липсват данни, индивидуализиращи местонахождението на сградите в рамките на населеното място- такива относно урегулирания поземлен имот (парцел), в който са построени, с неговите регулационни или други идентифициращи белези (площ и граници, местност). Стигнал е до извода, че при липсата в устава на дружеството на предписаните от нормата на чл.72 ал.1 от ТЗ реквизити, индивидуализиращи внесените недвижими имоти – пълно описание и посочване на основанието за правата на вносителя върху тях, следва да се приеме, че фактическият състав на апорта не е валидно осъществен, а оттам – че регистрираният с решението от 13.08.2002г. по ф.д.№ 374/2002г. на Окръжен съд – Монтана капитал на [фирма], [населено място], в частта относно имуществената вноска на съдружника [община] на стойност 40 500 лв., както и изрично посочената при пререгистрацията на дружеството в търговския регистър на 10.09.2010г. апортна вноска, представляват несъществуващо обстоятелство, по смисъла на чл.29, ал.1, предл. трето от ЗТР.
Решението е недопустимо, тъй като с него съдът се е произнесъл по недопустими искове.
С решение №193 от 18.07.2012г. по т.д. №833/2009г. на ВКС, ТК, ІI т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че когато не се касае за апорт, свързан с последващо увеличение на капитала на вече образувано търговско дружество, а за учредителна имуществена вноска, направена при образуването на търговско дружество, съгласно чл.73 ал.4 от ТЗ правото върху вноската се придобива от новоучреденото дружество от момента на възникването му. Вписването на непаричната вноска /вида и стойността/ се извършва едновременно с вписването на учредяването на дружеството – чл.174 ал.2 от ТЗ. Разпоредбата на чл.70 ал.1 от ТЗ предвижда, че учредяването на дружеството е недействително само при наличието на изрично посочените в нормата нарушения. Постоянна е практиката на ВКС, че недействителността на учредяването не е приравнена на недействителност на вписването на обстоятелствата, подлежащи на вписване при учредяването на дружеството. Основанията за недействителност на учредяването могат да се релевират само по иска по чл.70 от ТЗ, като възможността за предявяването на конститутивния иск изключва приложението на установителните искове за недействителност на вписани при учредяването на дружеството обстоятелства съгласно изричната норма на чл.70 ал.6 от ТЗ. В тази връзка евентуални пороци/нарушения/ при вписването на апорта биха могли да се релевират по реда на чл.431 ал.2 от ГПК/отм./ само в хипотезата на последваща непарична вноска за увеличаване на капитала, но не и в случаите, когато апортът е учредителен. В този смисъл е и становището, изразено в постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №141/04.06.2012г. по т.дело № 829/2010г. и решение № 20/04.06.2012г. по т.д. №1084/2010 год. на ВКС, ТК, І т.о.
В решение № 172/18.06.2012 г. по т.дело № 664/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието също, че доколкото апортът има характер на сделка с прехвърлителен ефект за правото на собственост, той е подчинен на общия гражданско-правен режим на сделките, в т.ч. и на разпоредбите за недействителността /чл.26 и сл.ЗЗД/ при съобразяване със специалните правила на чл.72 и чл.73 от ТЗ. Следователно, недействителността на апорта като сделка може да бъде релевирана по реда и при наличието на предвидените в тези разпоредби основания съответно: при нищожност-безсрочно, а при унищожаемост – в изрично предвидените от закона срокове. В тази връзка изтичането на едногодишния срок по чл.70, ал.2 от ТЗ преклудира единствено възможността да бъде обявено дружеството за недействително, но не и възможността за прогласяване недействителността на апорта като сделка.
Настоящият състав изцяло споделя дадените в практиката на ВКС разрешения, като приема, че те са приложими и в хипотезата на предявения положителен установителен иск за установяване,че регистрираният с решението от 13.08.2002г. по ф.д.№ 374/2002г. на Окръжен съд – Монтана капитал на [фирма], [населено място], в частта относно имуществената вноска на съдружника [община] на стойност 40 500 лв., както и изрично посочената при пререгистрацията на дружеството в търговския регистър на 10.09.2010г. апортна вноска, представляват несъществуващо обстоятелство. Установените от въззивния съд нарушения на нормативните изисквания за извършването на апортна вноска, не биха могли да се релевират по реда на чл. 29 ал.1 от ЗТР, тъй като апортът е учредителен и вписването на вида и стойността на непаричната вноска се извършва едновременно с вписване учредяването на търговското дружество. Недействителността на учредяването, обаче, може да се атакува само с конститутивния иск по чл.70 ал.1 от ТЗ на основанията и в срока изрично предвиден от закона. Нищожност на апорта като сделка може да се релевира на основание чл.26 от ЗЗД поради пороци на волеизявлението за извършване на апорта. В исковата молба не е формулиран петитум за установяване на нищожност на апорта като сделка, а и освен твърдяната от ищеца липса в дружествения договор на предписаните от нормата на чл.72 ал.1 от ТЗ реквизити, индивидуализиращи внесените недвижими имоти, в исковата молба са изброени и други пороци, засягащи фактическия състав на учредителния апорт –липса на част от необходимото съдържание в съдебното решение за регистрация на дружеството и липса на вписване в службата по вписванията на промяната на собствеността върху апортирания имот. Поради това предявеният иск не може да се квалифицира като иск за нищожност на апорта като сделка.
С оглед изложеното предявеният иск по чл.29 ал.1 предл. 3 от ЗТР за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство се явява недопустим.
Поради това постановеното от въззивния съд решение следва да бъде обезсилено като недопустимо в обжалваната му част, а производството в тази част прекратено. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове по чл.29 ал.1 от ЗТР за установяване на недопустимост, евентуално нищожност на вписването по партидата на [фирма], на внасянето на 50 % от капитала му чрез апортна вноска на [община], представляваща баня и търговски обект, находящи се на територията на [населено място], [община], област М., на стойност 40 500 лева, решението на Софийски апелативен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за трите инстанции в общ размер на 430 лева, от които 70 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, на основание чл.293, ал.1 от ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение №1929 от 02.10.2015г. по в.т.д.№3318/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е отменено решение от 25.06.2014г. по т.д.№175/2013г. на Окръжен съд – Монтана, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [община] срещу [фирма], иск с правно основание чл.29 ал.1 предл. трето от ЗТР за установяване несъществуването на вписано обстоятелство по партидата на [фирма], а именно внасянето на 50 % от капитала му чрез апортна вноска на [община], представляваща баня и търговски обект, находящи се на територията на [населено място], [община], област М., на стойност 40 500 лева, и вместо това е признато за установено по иск с правно основание чл.29 ал.1 предл. трето от ЗТР, предявен от [община] срещу [фирма], че по партидата на [фирма] е вписано несъществуващо обстоятелство – внасяне на 50 % от капитала на дружеството на стойност 40 500 лв. чрез имуществена вноска, представляваща баня и търговски обект на територията на [населено място], [община], област М..
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от [община] срещу [фирма], иск с правно основание чл.29 ал.1 предл. трето от ЗТР за установяване несъществуването на вписано обстоятелство по партидата на [фирма], а именно внасянето на 50 % от капитала му чрез апортна вноска на [община], представляваща баня и търговски обект, находящи се на територията на [населено място], [община], област М., на стойност 40 500 лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА В., с адрес [населено място], [улица], да заплати на [фирма][ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.1, ет.5, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.