О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
[населено място], 11.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №939 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], срещу определение от 15.11.2016г., постановено по ч.гр.д. №11972/2016г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 12.07.2016г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на дружествен акт – устав, с който е извършена апортна вноска, по молба вх.№42359/12.07.2016г.
Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поддържа, че по въпроса относно необходимостта от представяне на декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК и при вписване на непаричната вноска в имотния регистър при АВ, тоест след вписване в Търговския регистър, въззивното определение противоречи на ТР № 7/2013г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение №5154/11.05.2015г. по адм. д.№11679/2014г. на ВАС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Частният касационен жалбоподател излага съображения, които касаят правилността на атакуваното определение, а доколкото в тях е формулиран въпрос от значение за спора, той е относно необходимостта от представяне на декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК и при вписване на непаричната вноска в имотния регистър при АВ, след като същата вече е вписана в Търговския регистър . По така изведения въпрос настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, доколкото въззивният съд не е обосновал извода за правилността на постановения от съдията по вписванията отказ с доводи, че е необходимо декларация по чл.264 от ДОПК да бъде представена два пъти – със заявлението до Търговски регистър за вписване на апортната вноска и със заявлението до съдията по вписвания при Службата по вписвания при СРС. Въззивният съд се е аргументирал с това, че представената с молбата за вписване декларация по чл.264 от ДОПК изхожда не от вносителя [фирма], а от дружеството, в чийто капитал се извършва вноската.
Наред с това мотивите на въззивния съд са в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в посоченото от жалбоподателя ТР№7/2012г. ОСГ ТК на ВКС. В мотивите към т.6 от същото изрично е посочено, че може да бъде отказано вписване, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, каквито именно в случая е прието, че липсват. В практиката на ВКС се приема, че съгласно чл.265 във връзка с чл.264, ал.4 от ДОПК на съдията по вписванията е вменено задължение преди да извърши вписването да провери дали прехвърлителят има непогасени публични общински и държавни задължения като в случай, че има такива, го оправомощава да откаже вписването, като това разрешение е приложимо и в случаите на вписване на апортна вноска / определение №645/10.11.2015г. по ч. т. д. №2929/2015г. на ВКС, ІІ т. о., определение №616/21.07.2011г. по ч. т. д. №492/2011г. на ВКС, ІІ т. о. и др./
Ето защо настоящият състав намира, че въззивният съд е постановил определението си в съответствие със задължителната практика на ВКС, а не в противоречие с нея, поради което не е налице специалното селективно основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Цитираното решение на ВАС не също не установява наличието на допълнителен критерий за достъп до касация, доколкото понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не включва практиката на административните съдилища, в който смисъл са задължителните разяснения в мотивите на ТР №1/2010 на ОСГТК.
По изложените съображения не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното по ч.гр.д. №11972/2016г. определение на Софийски градски съд.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 15.11.2016г., постановено по ч.гр.д. №11972/2016г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.