4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
гр. София, 26.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1183 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 19.12.2014г. по т.д. №12274/2013г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ Г състав. С него е отменено решение от 07.05.2013г. по гр.д. №22167/2012г. на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, като е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Татяна С. С. иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7 832,16 евро, договорна неустойка по чл.11 от договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне на собствеността №1854/15.04.2008г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон, както и е необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е разгледал възражения, направени за първи път в хода на въззивното производство, без жалбоподателката да е посочила и доказала причините, поради които не е успяла да направи възраженията си на по – ранен етап. Поддържа, че след изслушването на доклада в първоинстанционното производство процесуалният представител на ответницата не е възразил срещу твърдението, че лизинговият договор е прекратен. Твърди,че едва във въззивната жалба е направено възражение, че прекратяването на договора не е доказано от ищеца и именно на това основание въззивният съд е отменил първоинстанционното решение. Подробни доводи излага в касационната жалба, като моли решението да бъде отменено, а предявеният иск по чл.92 от ЗЗД да бъде уважен изцяло.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: „до кой момент в съдебното производство е допустимо да се правят възражения от ответника и да се въвеждат нови обстоятелства, които са му били известни още в момента, когато същият е получил препис от исковата молба, заедно с копие от приложенията към нея“ и „какви са правомощията на въззивната съдебна инстанция във вр. с чл. 266 от ГПК, когато ответникът е пропуснал сроковете по чл.133 от ГПК и чл.146 ал.3 от ГПК“. Сочи, че Софийски градски съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №22 от 02.03.2011г. по гр.д.№722/2010г. на Върховен касационен съд, ГК, ІV г.о., решение №40 от 13.05.2011г. по т.д.№384/2010г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., решение №63 от 28.02.2014г. по гр.д. №839/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №60 от 10.04.2013г. по гр.д. №896/2012г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №252 от 04.09.2012г. по гр.д. №629/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.
Ответницата Татяна С. С., чрез особения си представител адв. Д. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа също, че въззивното решение е правилно и обосновано.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, съдът е приел, че между страните е сключен договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне на собствеността №1854/15.04.2008г. Приел е, че за въззивната жалбоподателка – лизингополучател по договора, не е възникнало задължение за заплащане на уговорената в чл.11 от договора неустойка в размер на 100% от непогасената част от лизинговата цена на автомобила.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси са релевантни за спора, доколкото за първи път във въззивната жалба ответницата, чрез назначения й особен представител, е изложила доводи, че от представения по делото приемо –предавателен протокол за връщане на лизинговото имущество, не се установява,че договорът за финансов лизинг е прекратен, а претендираната неустойка се дължи само в хипотеза на предсрочно прекратяване на договора. Поставените въпроси обаче не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Съдът не е отхвърлил иска поради това,че ищецът не е доказал твърдението си за прекратяване на договора за лизинг поради виновно неизпълнение от страна на ответницата на задължението й за заплащане на лизинговите вноски, в който случай формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси биха били обуславящи за изхода на спора. В мотивите си съдът е обсъдил поетите в конкретния договор между страните техни насрещни задължения, като е приел за установено,че задължението за заплащане на неустойка по чл.11 от договора за лизинг, в размер на 100% от непогасената част от лизинговата цена на автомобила, не се дължи във всички случаи на прекратяване на лизинговия договор, а само в хипотеза на предсрочно прекратяване на договора /отказ от договора/ от страна на лизингополучателя и едновременно с това отказ на същия да придобие собствеността върху автомобила или да плати оставащите дължими лизингови вноски за срока на договора по погасителен план, без основание. Така съдът е стигнал до извода,че прекратяването на договора по реда на чл.10.6.5 от същия, каквото ищецът твърди,че е налице, не е основание за дължимост на неустойката по чл.11 от договора. Този извод на съда не е обусловен от процесуалното поведение на ответницата и нейните твърдения по фактите, а се основава на тълкуване на клаузите на конкретния договор за финансов лизинг, което съдът е извършил в съответствие с критериите на чл.20 от ЗЗД и константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба, а също и на преценка на останалите установени по делото обстоятелства, които са специфични за спора. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
С оглед на това настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС на РБ възнаграждение за назначения на ответницата особен представител в размер на 528,75 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.12.2014г. по т.д. №12274/2013г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ Г състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от изпълнителния директор С. С., да заплати по сметка на ВКС на РБ, сумата от 528,75 лева /петстотин двадесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, възнаграждение за назначения на ответницата Татяна С. С. особен представител адв. С. Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.