О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 352
гр. София, 29.05.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 17 май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1036/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-София срещу решение № 67/18.09.2012 г. по в.т.д № 188/2012 по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №34 от 28.02.2012 г. по т.д. №88/2011 на ОС-Бургас в частта, с която е отхвърлен установителният иск предявен по реда на чл.422 ГПК на касатора срещу [фирма]-гр. Б. за дължимостта на сумата от 36 557,75 евро на основание авал по запис на заповед издаден на 13.06.2006 г. от [фирма] в полза касатора. Навеждат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателя се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с казуална практика на ВКС и съдилищата – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1,т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма]-гр. Б. в отговора на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че процесният запис на заповед, издаден на 13.06.2006 г. от [фирма] в полза касатора [фирма]-София и авалиран от страна на [фирма] е издаден , за да гарантира вземането за първата вноска, дължима от страна на издателя –лизингополучател на [фирма]-София в качеството му на лизингодател по сключен между страните договор за финансов лизинг на яхта „Б.”№ 1120 00128-0042/2006 , което се установява от съдържанието на договора и приложение №2 към същия относно обезпеченията на вземанията на лизингодателя-ищец . Приел е също така въз основа на представените фактури и данните в заключението на ССЕ, че обезпеченото вземане е заплатено на ищеца на 12.07.2006 и на 13.07.2006 г.. От заключението на съдебно-графологическата експертиза се установява, че подписите на издателя в записа а заповед не са на лицата, които представляват дружеството-лизингополучател. Ето защо, съдът е заключил, че след като липсва основание за ангажиране отговорността на издателя на менителничния ефект, което следва и от последиците на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по отношение на самия издател ответника [фирма], която част от решението не е била обжалвана и е влязла в сила , то не е налице и основание за отговорността на авалиста, доколкото същият не е издател на записа на заповед и за него разпоредбата на чл.461 ТЗ не се прилага.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, който уточнено се свежда до приложението на чл.461 ТЗ и на чл.485 ал.2 ТЗ по отношение отговорността по менителничното поръчителство/авал/ в случаите, когато записът на заповед носи подпис на издател на лица без представителна власт. Твърди, че този въпрос е решен в противоречие с посочената практика на ВКС.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос се явява обуславящ изхода на спора, доколкото решаващият съдебен състав е обосновал правните си изводи въз основа на същия. При липса на съдебна практика конкретно по него и при необходимост от тълкуването, с оглед прилагането на правните норми в цитираните законови разпоредби при произнасяне по същество на процесния спор, налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК: въпросите се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 67/18.09.2012 г. по в.т.д № 188/2012 по описа на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма]-София да внесе държавна такса в размер на 1430,01 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок, след което делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.