О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
[населено място], 22.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1462 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат И. М. Р. от САК, в качеството му на особен представител на [фирма] срещу определение от 26.10.2015г. по в.гр.д. №1491/2015г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение от 09.07.2015г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател счита, че съдът неправилно е осъдил ответника да заплати възнаграждението на назначения му особен представител, като не е съобразил, че разноските за особения представител са за сметка на ищеца. Счита,че в конкретния случай адвокатското възнаграждение следва да бъде изплатено от бюджета на съда.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно императивната разпоредба на чл.29 ал.2 от ГПК разноските за особения представител са за сметка на ищеца. Тази разпоредба възлага на ищеца да поеме разноските в случаите, когато е необходимо назначаване на особен представител на ответника, тъй като ищецът инициира исковото производство. Съгласно разясненията в т.6 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца. Ако решението е в полза на ищеца, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим на отговорността за разноски.
В случая възивната жалба срещу първоинстанционното решение е била подадена от особения представител на ответника, а ищецът не е бил задължен своевременно да внесе дължимото възнаграждение в хода на въззивното производство. В случая производството е по иск с правно основание чл.155 от ТЗ, предявен от Специализирана прокуратура, поради което на основание чл.78 ал.11 от ГПК възнаграждението на особения представител на ответното дружество следва да бъде изплатено от бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден да заплати тези разноски по сметка на съда основание чл.78 ал.1 от ГПК .
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от 26.10.2015г. по т.д. №1491/2015г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав, с което е оставена без уважение молбата на адвокат И. М. Р. от САК, в качеството му на особен представител на [фирма], за изменение на постановеното по делото решение от 09.07.2015г. в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №1528/09.07.2015г. по т.д. №1491/2015г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав, в частта за разноските като ОТМЕНЯ същото в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на адвокат И. М. Р. от САК сумата 300 лева адвокатско възнаграждение и вместо това ОПРЕДЕЛЯ адвокатско възнаграждение на адвокат И. М. Р. от САК, назначен за особен представител на [фирма], в размер на 300 лв. / триста лева/, за производството пред Софийски апелативен съд, което да се плати от бюджета на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] Е., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да плати по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 300 лв., представляваща разход за адвокатско възнаграждение на особен представител по чл. 29 ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.