О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
[населено място],28.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2412 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. М. срещу решение №1374 от 07.06.2019г. по т.д.№6243/2018г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №135 от 19.10.2018г., постановено по т.д.№19/2018г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 4 състав, с което е отхвърлен предявеният от М. Н. М. срещу „Сдружение на ловците и риболовците „Сокол““, [населено място], иск за прекратяване на сдружението поради извършване на дейност, противоречаща на Конституцията, законите и добрите нрави
Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в грешки при прилагане на логически и опитни правила, неразглеждане на доказателствата, представени от ищеца и неразглеждане на всички негови доводи и аргументи. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че на практика е блокирана възможността за оспорване/ обжалване на решението за освобождаването му като председател, включително пред върховния орган на сдружението.
Допускането на касационно обжалване касационният жалбоподател обосновава с наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като поставя като обуславящ въпроса: Представляват ли вътрешно – организационната дейност и дейността на органите на ЮЛНЦ, включително техните действия и бездействия, дейност по смисъла на чл.13, ал.1, т.3, б.“б“ на ЗЮЛНЦ? Твърди,че въпросът е от съществено значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация „Сдружение на ловците и риболовците „Сокол““, [населено място], оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Счита, че оплакванията на касатора за незаконосъобразност са формални и не кореспондират с установените в производството факти и обстоятелства. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че обстоятелствата на които ищецът е основал иска си – нарушени членствени права и изчерпване на възможностите за защитата им по реда, предвиден в устава на сдружението и ЗЮЛНЦ, не обосновават основателност на конститутивния иск за прекратяване на сдружението, тъй като за защитата на членствените права и свикване на Общо събрание на сдружението по искане на заинтересувани членове на сдружението е предвиден специален ред на съдебна защита – чл.25, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗЮЛНЦ и по чл.26, ал.1 от ЗЮЛНЦ, съответно по чл. 25, ал.4 и чл. 27, ал.2 от устава на сдружението. Изложил е мотиви, че нарушението на членствени права на въззивника не може да бъде основание за прекратяване на сдружението по реда на чл.13, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗЮЛНЦ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос не е обуславящ изхода на спора, доколкото не съответства на данните по делото и на изводите на въззивния съд. Съставът на САС не е изразил становище, че вътрешно – организационната дейност на органите на сдружението е извън обхвата на дейността на сдружението по смисъла на чл.13, ал.1, т.3, буква „б“ на ЗЮЛНЦ. Съдът е съобразил вида на посочените в исковата молба нарушения на закона, свързани със свикване и провеждане на общо събрание на ловно – рибарска дружина [населено място], както и липса на произнасяне по искане на касатора – ищец за свикване на общо събрание на сдружението, като е приел, че се касае за нарушения на членствени права, които не съставляват основание за прекратяване на самото сдружение. Въззивният съд е посочил, че по отношение на решенията на органите на сдружението, засягащи членствени права на неговите членове, има специален ред за защита чрез възможност за тяхното обжалване по съдебен ред след изпълнение на предвидената в закона и устава процедура за вътрешен контрол на актовете на отделните органи на сдружението
По поставения въпрос не е обосновано и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Редът за защита на членовете на сдружение с нестопанска цел срещу противоречащите на закона и устава решения на органите на сдружението е регламентиран ясно и точно в разпоредбите на чл.25, ал.4 – ал.6 от ЗЮЛНЦ. При действието на чл.290 от ГПК е постановено решение №179 от 05.12.2011г. по т. д. №1023/2010г., с което състав на ВКС, ІІ т.о., се е произнесъл, че законодателят е въвел диференциран правен режим за защита срещу решенията на органите на сдружението с нестопанска цел като в зависимост от компетентността на органа е уредил различен ред за оспорване на неговите решения, а именно – редът на чл.25, ал.5 от ЗЮЛНЦ, предвиждащ оспорване на решенията на управителния съвет пред общото събрание, и исковият ред по чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ, приложим при оспорване на решенията на общото събрание пред компетентния за това съд.
Липсата на изрична регламентация на последиците при непроизнасяне на върховния орган – Общото събрание на сдружението по жалба срещу решение на УС, също не може да обоснове сочения от касатора селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото предявеният от него иск не е насочен към упражняване на правото на оспорване на решение на орган на ответното сдружение, накърняващо членствените му права, а цели прекратяване на сдружението като юридическо лице.
На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1374 от 07.06.2019г. по т.д.№6243/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. Н. М. [ЕГН], с адрес [населено място], [община], да заплати на СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ „СОКОЛ“, със седалище и адрес на управление [населено място], пл.“Освобождение“ №4, направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева /петстотин лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.