О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 500
гр. София, 05.07.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1778/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. А. Т. срещу решение №8226от 10.12.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. №14076/2012 г, в ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 09.07.2012 г. по гр.д. № 22099/2011 г. на СРС, в частта, с която е уважен искът на касатора срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователнно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за сумата от 12 000 лева и вместо него е постановено друго, с което искът срещу този ответник е отхвърлен. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са налице основанията за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил причинил виновно ПТП: ответника по евентуалния иск Д. Д., в резултат, на което са причинени две средни телесни повреди на ищцата: разкъсно-контузна рана на дясното бедро, задколенната ямка и горната трета на дясната подбедреница,съчетана с тъканен джоб, което е довело до трайно затруднение на движението на десния крак за повече от 30 дни. Съдът е преценил, че от съдържанието на уговорките в самата застрахователна полица 22 309 9587672 от 02.07.2009 г. издадена от ответника ЗК [фирма] и покриваща по съдържание риск „Гражданска отговорност” на водача на автомобила, с който е причинено вредоносното ПТПП се установява, че плащането на застрахователната премия е разсрочено на четири вноски, като при неплащане на една от тях се прилагат последиците на автоматично прекратяване действието на застраховката след изтичането на 15 дни от датата на падежа на съответната вноска в съответствие с разпоредбата на чл.202 ал.2 изреч.2 КЗ. От събраните доказателства се установява, че е платена само първата вноска , а втората в размер на 39 лева с договорен падеж на 02.10.2009 г. не е заплатена. С оглед тези констатации, съдебният състав е направил извода, че от 18.10.2009 г. застрахователното правоотношение е прекратено и следователно настъпилото на 08.11.2009 г. ПТП и вредите причинени на ищцата от него, за които водача на вредоносното ПТП носи отговорност не представлява покрит от застраховката риск и следователно липсва основание за отговорност на застрахователя на гражданската отговорност на прекия извършетел на деликта. Доколкото са налице основанията за отговорността на последния:противоправно поведение, вина и причинна връзка с причинените наранявания на ищцата и характера и тежестта на последните съдът е уважил иска срещу същия , предявен на основание чл.45 ЗЗД като евентуален спрямо този по чл.226 КЗ до размера на сумата от 20 000 лева.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за предпоставките за освобождаване от отговорност на застрахователя спрямо увреденото лице-ищец по иска по чл.226 КЗ при прекратяване на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка ГО на водачите на МПС в хипотезата на чл.202 ал.2 КЗ. Твърди се, че този въпрос е решен в обжалваното решение противоречие със задължителната практика на ВКС.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по тях е налице констатирано противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК:Р №161/13.11.2012 г. по т.д. № 607/11 на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. , което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №8226 от 10.12.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. №14076/2012 г, в ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 09.07.2012 г. по гр.д. № 22099/2011 г. на СРС в частта, с която е уважен искът на Д. А. Т. срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за сумата от 12 000 лева и вместо него е постановено друго, с което искът на Д. А. Т. срещу този ответник е отхвърлен.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.