О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
[населено място], 14.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дeсети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 520 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Г., чрез адв. Г. К. срещу решение № 334/06.11.2015г. по в.т.д. № 445/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 182/31.03.2015г. по т.д. № 42/2015г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен искът на касатора по чл.29 ЗТР за признаване за установено за несъществуващи вписаните с акт № 20120329110649 на длъжностното лице по вписванията обстоятелства по партида на [фирма], а именно: освобождаване на стария управител Г. И. Г., назначаване на нов управител С. Д. К., смяна на адреса на управление на дружеството, нов едноличен собственик на капитала [фирма], поради придобиване от негова страна на дружествените дялове от капитала на дружеството по силата на договор за покупко-продажба, сключен между него като купувач и Г. И. Г. като продавач с нотариална заверка на подписите от 20.03.2012г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] представя писмен отговор, с който оспорва основателността и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът е закупил от едноличния собственик на капитала на ответното дружество Г. Г. на 30.03.2011г. всички дружествени дялове с договор с нотариална заверка на подписите, но последните обстоятелства не са вписани в ТР. Близо година по-късно на 29.03.2012г. в ТР е било вписано прехвърляне на дружествени дялове в същото дружество от Г. Г. на [фирма]. Въззивната инстанция е изложила съображения, че с договора за покупко-продажба на дялове не се прехвърля само вещно право върху тях, а и членствено правоотношение, поради което правно релевантно за осъществяване изцяло на фактическия състав на прехвърлянето на дружествени дялове е вписването в ТР. На осн. чл.7, ал.2 ЗТР вр. чл.140, ал.4 ТЗ апелативният съд е намерил, че на вписването на изброените в последната разпоредба обстоятелства освен оповестително и декларативно действие е придадено и конститутивно действие, което се проявява спрямо трети за дружеството лица. На осн. чл.129, ал.2 ТЗ вписването на прехвърляне на дружествени дялове е част от фактическия състав и правните последици на това прехвърляне настъпват само при осъществено вписване в ТР. В конкретния случай липсата на вписване на първия договор за прехвърляне на дружествени дялове, при това при неупражнено цяла година на съществуващо в полза на кастора право / без да се изисква решение на предходния едноличен собственик на капитала/ да впише промените в свой интерес, не лишава втория приобретател по последващия договор за прехвърляне на дружествени дялове от право да придобие членствени права, ако пръв впише своя договор в ТР. Направен е бил извод за осъществяване на вписаното на 29.03.2012г. обстоятелство и за неоснователност на предявения иск по чл.29 ЗТР.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е в решението си въззивният съд да се произнесе по всички искания и доводи на страните, да обсъди относимите доказателства и да изложи правните си изводи по отношение на тях в мотивите към решението?; 2/ Допустимо ли е в производството по иск с правно основание по чл.29 от ЗТР да се установяват с гласни доказателства обстоятелства, от които следва извод за настъпил прехвърлителен ефект и противопоставимост на договор за продажба на дружествени дялове и в частност, че купувачът по повторна продажба на същите дялове е знаел за извършеното от лицето, с което договаря отчуждаване на дяловете и затова не ги е придобил при повторната продажба? Въпросите са въведени от касатора при обосноваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като имащи значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие със задължителна практика на ВКС както следва : по първи въпрос – ППВС № 1/1953г., т.19 от ТР № 1/ 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 57/02.03.2011г. по гр.д. № 1416/2010г. на ВКС, III г.о., Решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 536/19.12.2012г. по гр.д. № 89/2012г. на ВКС, IV г.о., Решение № 126/09.05.2011г. по гр.д. № 421/2009г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., а по втори въпрос касаторът не сочи задължителна практика на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че първият формулиран въпрос не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът го обосновава не с твърдение за необсъждане от въззивния съд на наведени с исковата молба, респ. с отговора на въззивната жалба обстоятелства, а с несъгласие по отношение на направените от П. изводи относно правните последици на тези факти. Касае се до оплакване за неправилност на съдебния акт по същество, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК и което не може да бъде преценено във фазата по чл.288 ГПК. В случая правен въпрос, който да представлява общо основание за допускане до касационно обжалване, при това от материалноправно естество, а не от процесуалноправен характер, е относно приложението на чл.129, ал.2 ТЗ при повторно прехвърляне на дружествени дялове преди да е извършено вписване в търговския регистър на първото прехвърляне, но такъв няма наведен от касатора.
По отношение на втори въпрос не е изпълнен селективният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като касаторът не посочва коя задължителна съдебна практика счита за относима и на която въззивното решение противоречи. Не е осъществено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид липсата на мотивировка в изложението за необходимост от промяна на създадена съдебна практика по поставения въпрос или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, като и че нормативната база е непълна, неясна или противоречива и трябва съдебната практика по нея да се осъвремени поради промяна в обществените условия или изменения в законодателството.
Изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение .
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 334/06.11.2015г. по в.т.д. № 445/2015г. на Пловдивски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: