О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр. София,21.05.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2826 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Път Инвест” ООД /н./ и Д. Б. Б., срещу решение №80 от 25.04.2018г. по в.т.д.№274/2017г. на Великотърновски апелативен съд. С него е отменено решение № 86 от 19.05.2017г. по т.д. № 161/2014г. на Плевенски окръжен съд, като вместо това е допусната на основание чл.247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 18 от 14.02.2017г. по т.д. №161/2014г. на Плевенски окръжен съд, като на ред първи от диспозитива на решението вместо думата „прогласява” се чете „обявява“ и на ред втори от същия вместо думата „нищожността” се чете „недействителността“. Със същото решение на Великотърновски апелативен съд е отменено решение №18 от 14.02.2017г. на Плевенски окръжен съд, постановено по т.д. №161/2014г. по описа на съда в частта, с която е оставен без разглеждане като недопустим предявеният на основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.34 от ЗЗД иск от „Алфа Банк” АД и съищеца по чл.649, ал.3 от ТЗ – синдик на „Път Инвест“ООД /в несъстоятелност/ В. С. С. срещу „Път Инвест“ ООД/ в несъстоятелност/ и Д. Б. Б. за сумата от 25 957, 89 лева, както и в частта за разноските, като е върнато делото на Плевенския окръжен съд за разглеждане на иска с правно основание чл.55, ал.1, във връзка с чл.34 от ЗЗД. Също така е потвърдено решение № 18 от 14.02.2017 г. по т.д. №161/2014г. на Плевенски окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е уважен предявеният иск по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд на основание чл.646 ал.2 т.3 от ТЗ е прогласил нищожност, вместо недействителност на плащането. Също така оспорват правилността на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 от ГПК. Твърдят, че предоставените заемни средства, по които е извършено процесното плащане от страна на „Път Инвест” ООД /н./, са били изразходвани за финансиране на текущата дейност на длъжника, тоест те са сделка в кръга на обичайната дейност на дружеството и са отразени в счетоводството му именно като такава. Считат, че дори да не е налице основанието по чл.646, ал.5 от ТЗ за отхвърляне на предявения иск по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, същият би следвало да бъде отхвърлен поради липса на намерение за увреждане на кредиторите, което трябва да е налично между двете страни по сделката.
В приложените към касационните жалби изложения по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, исканията за допускане на касационно обжалване са основани на следните въпроси: 1. Какви действия и сделки следва да се определят като действия и сделки, извършени в кръга на обичайната дейност на търговеца, на базата на какви критерии следва да се преценява дали определена сделка или действие попадат в категорията действия или сделки, извършени в кръга на обичайната дейност на търговеца и какъв е обхватът на действията и сделките, попадащи в дефиницията на чл.646, ал.5 от ТЗ „в кръга на обичайната дейност на длъжника“? и 2. В кръга на обичайната дейност на длъжника ли са действията и сделките, които обслужват основната му дейност и са свързани с нея, в т.ч. договори за заеми, средствата по които са изразходени за обслужване на основната дейност на дружеството и извършване на плащания на парични задължения, произтичащи от такива договори? Касаторите поддържат, че са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като поддържат, че по въпросите липсва практика на ВКС, формирана след отмяната на дефиницията за обичайна дейност в пар.1 т.12 от Закона за счетоводството, считано от 01.01.2018г. Позовават се и на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
По делото са постъпили отговори на жалбите от В. С. – синдик на „Път Инвест” ООД, от „Алфа Банк” АД и от „Юробанк България” АД, в които се оспорват исканията за достъп до касация, а по същество са развити доводи за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни, насочени са срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, като е спазен преклузивния срок по чл.283 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Великотърновски апелативен съд, след цялостна преценка на доказателствата по спора е счел, че извършеното на 01.10.2012г. от длъжника плащане по договори за заем с ответницата Д. Б., е извършено след определената начална дата на неплатежоспособност на „Път Инвест” ООД – 06.01.2012г. и в срок от шест месеца преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, поради което са налице предпоставките за уважаване на предявения главен иск по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ. Решаващият съд е отхвърлил като неоснователно възражението на „Път Инвест” ООД/н/ за приложимост на чл.646, ал.5 от ТЗ, като се е позовал на създадена по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС – решение №124 от 21.07.2017г. по т.д.№2137/2016г., ІІ т.о. Относно наличието на изключението по чл.646 ал.5 от ТЗ – изпълнението да е извършено в кръга на обичайната дейност на длъжника, въззивният състав е съобразил легалната дефиниция в т.12, § 1 от ДР на Закона за счетоводството и предмета на дейност на извършилия плащането длъжник, в каквато насока са изложени подробни мотиви. Изведен е извод, че процесното плащане от 01.10.2012г. на сумата от 25 957,89 лева за погасяване на задължения за лихви на дружеството длъжник по сключени с ответницата Б. договори за заем, не е в кръга на обичайната дейност на дружеството. Прието е , че към иска по чл.646 ал.2 т.3 от ТЗ, не са приложими предпоставките за основателност на иска по чл.135 от ЗЗД, съответно не е налице изискване за установяване на намерение у страните за увреждане на кредиторите. Обусловеният осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността за сумата 25 957,89 лева е приет за допустим, като е отменено първоинстанционното решение в частта, с която същият е оставен без разглеждане и делото е върнато на Плевенски окръжен съд за разглеждане на иска.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби.
Твърдението на касаторите за недопустимост на въззивното решение е неоснователно. Касаторите обосновават оплакването си за
бнедопустимост на решението с твърдението за произнасяне на първоинстанционня съд по непредявен иск за прогласяване на нищожност на извършеното от длъжника погасяване на изискуемо парично задължение, който порок не е отстранен от въззивния съд. В случая и двете инстанции са разгледали спора на предявеното с исковата молба правно основание – чл.646, ал.2, предл.3 от ТЗ, което се извежда от твърденията на ищеца и формулираното искане. Действително първоинстанционният съд е посочил в диспозитива, че прогласява извършеното на 01.10.2012г. от длъжника плащане по договори за заем с ответницата Д. Б., за нищожно, вместо да обяви същото за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Независимо от това Плевенски окръжен съд е разгледал и се е произнесъл по предявения иск, както е определен по основание в исковата молба, като е подвел твърдените факти под относимите материалноправни норми. Допуснатата грешка в диспозитива на решението е отстранена по реда на чл.247 от ГПК.
Поставените от касаторите идентични правни въпроси са обусловили изхода на делото, но по -/отношение на тях не са налице поддържаните допълнителни основания за разглеждане на жалбата по същество. Относно предпоставките за приложимост на чл.646, ал.5 от ТЗ е налице практика на ВКС, формирана след отмяната на дефиницията за обичайна дейност в т.12, § 1 от ДР на Закона за счетоводството, считано от 01.01.2018г. В решение №8 от 14.05.2019г. по т.д.№832/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че в обхвата на обичайната дейност на търговеца попадат всички онези действия и сделки, които в своята съвкупност уплътняват съдържанието на понятията „търговско занятие” или „предмет на дейност на търговеца”, но без отчуждаването или обременяването с тежести на недвижими имоти, поемането на менителнични задължения, както и вземането на заем. Следователно макар с вземането на заем търговецът да цели подпомагане на своята обичайна/обикновена дейност, сключването на такъв договор /било по чл.240 от ЗЗД или по чл.430 от ТЗ/ се явява без съмнение извън съдържанието на последната. Наличието на такава практика, в съответствие с която е атакуваното въззивно решение, изключва приложението на допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая липсва основание за изоставяне на вече изразеното от съдебния състав на ВКС становище във връзка с предпоставките по чл.646, ал.5 от ТЗ или за изменение на тази практика.
Като неоснователно следва да се прецени искането на касаторите за допускане на обжалването поради очевидна неправилност. Съгласно формирана практика на ВКС по приложение на въведеното със ЗИД на ГПК/ ДВ бр.86/2017г./ ново, самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая твърдението за очевидна неправилност на решението е основано на доводи за несъобразяване на безспорното заключение на вещото лице, че сделката, по която е извършено процесното плащане, е сделка, сключена в кръга на обичайната дейност на длъжника. Тези твърдения са пряко релевантни към основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК, преценката на които е недопустима във фазата по чл.288 от ГПК.
На ответниците по касация не следва да бъдат присъждани разноски, предвид липсата на изрично искане.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №80 от 25.04.2018г. по в.т.д.№274/2017г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.