О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр. София, 16.09. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 3191 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. С. срещу решение № 1373/01.06.2018г. по в.гр.д. № 4962.2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, поправено с решения от 15.08.2018г. и 18.06.2019г. по същото дело. С него, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №2746/25.04.2017г. по гр.д. №9201/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 17 състав, е отхвърлен предявеният от М. Л. С. против ЗК „Лев Инс” АД иск по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 5 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Поддържа също, че въззивният съд не е взел предвид лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в пар. 27, ал.2 от ПЗР на КЗ. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс” АД и третото лице – помагач В. Й. П. не изразяват становище по касационната жалба.
В срока по чл.287 ал.2 от ГПК ответникът ЗК „Лев Инс” АД е депозирал насрещна касационна жалба срещу частта от решение №1373/01.06.2018г. по в.гр.д. № 4962.2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с която при частично потвърждаване на първоинстанционното решение е осъден на основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) да заплати на ищеца разликата над сумата от 1 000 лв. до присъдените 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. В насрещната касационна жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на закона и необоснованост и е направено искане същото да бъде отменено. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
По касационната жалба на М. Л. С.:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от М. Л. С. неимуществени вреди вследствие на осъщественото на 07.12.2013г. ПТП възлиза на 5 000 лв. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е съобразил като относими вида и степента на увреждането, продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни, както и че същите са типични за такъв тип травма; тридневния престой в болница, приключил с пълното възстановяване на пациента; липсата на данни за настъпили усложнения; възрастта на пострадалия; обществено – икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Жалбоподателят в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложението на чл.52 от ЗЗД, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. В случая не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, а като критерии за размера му са възприети видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия. С решение № 83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, II т.о., решение №1/26.03.2012г. по т.д. №299/2011г. на ВКС, II т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. №916/2011г. на ВКС, I т.о. и други, постановени по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. В случая, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил именно възприетите в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии, както и съдебната практика по сходни казуси, обществено – икономическите условия в страната и лимитът на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Следва да се отбележи, че прилагането на критериите за размера на обезщетението във всеки отделен случай се извършва от съда с оглед на събраните по делото доказателства, поради което няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, който би могъл да бъде решен в противоречие с установената практика на ВКС. Постановените решения от състави на ВКС за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера на обезщетение не подлежи на уеднаквяване.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Недопускането на касационно обжалване е процесуална пречка да се разгледа по същество касационната жалба, поради което и по аргумент на от чл.287 ал.4 от ГПК насрещната касационна жалба на ответника ЗК „Лев Инс” АД следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1373/01.06.2018г. по в.гр.д. №4962/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, поправено с решения от 15.08.2018г. и 18.06.2019г. по същото дело, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №2746/25.04.2017г. по гр.д. №9201/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 17 състав, е отхвърлен предявеният от М. Л. С. против ЗК „Лев Инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 5 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на ЗК „Лев Инс” АД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.