О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
[населено място], 02.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2231 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма] против определение на СГС, ГО, IV-а състав по гр.д. № 5484/2015г. за оставяне без уважение молбата на частния жалбоподател за допълване на решение 2475/28.03.2016г. по в.гр.д. № 5484/2015г. на Софийски градски съд ГО, IV-а състав в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Моли за отмяна и постановяване на определение за допълване на въззивното решение в частта за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становището по частната жалба, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
С молба от 25.04.2016г. частният жалбоподател е поискал да се допълни решение 2475/28.03.2016г. по в.гр.д. № 5484/2015г. на Софийски градски съд ГО, IV-а състав като му се присъдят на осн. чл.78, ал.4 ГПК разноски направени във връзка с претенция на ищеца за заплащане на неимуществени вреди в размер на 5000лв. , която е била оттеглена от последния.
Видно от гр.д. № 23691/2013г. на Софийски районен съд-I ГО, 118 състав исковата претенция в частта за сумата от 5000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди е била оттеглена от ищеца пред първоинстанционния съд. Последният с определение от с.з. на 17.03.2014г. е прекратил производството в тази част. С молба от 26.11.2014г. частният жалбоподател е поискал от СРС допълване на първоинстанционното решение № Т-118/97/22.10.2014г. по гр.д. № 23691/2013г. на Софийски районен съд-I ГО, 118 състав в частта за разноските, направени от банката по оттегления от ищеца иск. С определение от 14.05.2015г. по гр.д. № 23691/2013г. на Софийски районен съд-I ГО, 118 състав молбата е оставенd без уважение. Срещу цитирания съдебен акт не е подавана частна жалба.
С оглед на гореизложеното касационната инстанция прави следните правни изводи:
По отношение на разноски, сторени от ответника по иск пред първата инстанция, който иск е бил оттеглен от ищеца и в тази част производството по делото е било прекратено, пътят на защита на ответника е чрез молба по чл.248 ГПК, ако тези разноски не са били присъдени със съдебния акт, с който приключва производството. Срещу определението по чл.248 ГПК на първоинстанционния съд може да се подаде частна жалба. В случая банката не е упражнила това свое процесуално право. Въпросът за дължимите разноски по отношение на прекратеното първоинстанционно производство, което не е било предмет на въззивна проверка по повод на въззивната жалба срещу решение № Т-118/97/22.10.2014г. по гр.д. № 23691/2013г. на Софийски районен съд-I ГО, 118 състав, не може да се поставя пред въззивния съд в рамките на това въззивно производство .
Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното , ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, ГО, IV-а състав по гр.д. № 5484/2015г. за оставяне без уважение молбата на [фирма] за допълване на решение 2475/28.03.2016г. по в.гр.д. № 5484/2015г. на Софийски градски съд ГО, IV-а състав в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: