О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 01.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.02.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 391/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. К. Ц. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2956/16.12.2011 год., по в.гр.д.№ 2181/2011 год., с което при условията на чл.271, ал.1 ГПК е отхвърлен предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма], [населено място] иск по чл.409 – /отм./ТЗ за сумата 17 000 лв., като в негова тежест са поставени деловодните разноски на ответника, възлизащи на сумата 3 340 лв. за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с едновременното наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на значимия за изхода на делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС е за възможността упълномощаването на виновния за настъпване на пътно- транспортно произшествие водач на моторно – превозно средство, предоставено на работодателя му с договор за лизинг, да е валидно извършено чрез конклудентни действия от последния, като лизингополучател, когато лизингодателят с лизинговия договор е въвел изрична форма за упълномощаване.
Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика са посочени решения на ВКС: № 667/09.10.2008 год., по т.д.№ 295/2008 год. на ІІ-ро т.о.; № 139/07.10.2009 год., по т.д.№ 405/2009 год. на ІІ т.о.; № 173/30.10.2009 год., по т.д.№ 455/2009 год. на ІІ-ро т.о. № 161/ 13.10.2009 год., по т.д.№ 198/2009 год. на ІІ т.о., а по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК: решение № 151/ 2004 год., по т.д.№ 273/2003 год. на Бургаския апелативен съд; решение № 1956/2011 год., по гр.д.№ 2181/ 2011 год. на САпС и решение от 04.04.2011 год., по гр.д.№ 9066/ 2009 год. на СГС.
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, с което исковата претенция, основана на чл.409-/ отм./ ТЗ е отхвърлена, поради липса на основание за ангажиране договорната отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” Софийски апелативен съд е приел, че към датата на осъществяване на процесното ПТП ищецът не е имал качеството на упълномощен водач на л.а., с който е предизвикано същото и по отношение на който е било налице валидно застрахователно правоотношение между неговия собственик – „Ю. -Х”ООД и застрахователя [фирма].
Изложени са съображения, че липсата на предвидена от закона форма за действителност на пълномощното, не лишава ТД – собственик на моторното превозно средство, да предвиди такава форма, която при неспазването и да води до липса на упълномощаване.
Поради това обстоятелството, че в сключения между работодателя на ищеца–Ф. З.”М.”, като лизингополучател и „Ю. -Х”ООД, като лизингодател лизингов договор за процесния лек автомобил е предвидено изрично, че последният издава пълномощни в писмена форма на лицата, които имат право да управляват лизинговата вещ, въз основа на изготвен от лизингополучателя списък на същите с посочен в тях срок на валидност, изключва наличието на законова възможност на К. Ц. да се признае качеството на надлежно упълномощен водач, чиято гражданската отговорност се включва в обхвата на покритата от застрахователя на гражданската отговорност на собственика на процесното моторно – превозно средство такава, след изтичане срока на писменото му упълномощаване, със самия факта на фактическото предоставяне на вещта негово държане.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора материалноправен въпрос е релевантен за крайния правен резултат по делото, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и главната обща предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия е основателно позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Вярно е, че последователно както в цитираните от касатора съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: решение № 139/2009 год., по т.д.№ 405/ 2009 год.; решение № 169/ 2009 год., по т.д.№ 198/2009 год. на ІІ т.о. ; решение № 173/30.10.2009 год.,по т.д.№ 455/2009 год. на ІІ т.о., така и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения на касационната инстанция по чл.290 и сл. ГПК, имащи, според т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, задължителен за съдилищата в страната характер: № 62/2010 год., по т.д.№ 777/2009 год. на І т.о.; № 156/ 2010 год., по т.д.№ 393/2009 год. на І т.о., № 22/ 2009 год., по т.д.№ 328/ 2008 год. на ІІ т.о.; № 113/2009 год., по т.д.№ 227/2009 год. на І т.о. и мн.др. е застъпено становище, че при липса на нормативно изискване за форма за упълномощаването, отсъствието на спор относно доброволното фактическо предаване на вещта в държане на виновния за настъпване на ПТП водач на моторното превозно средство, последният е конклудентно надлежно упълномощен да го управлява и като такъв се счита за застрахован.
В случая, обаче, така възприетото в задължителната практика на ВКС разрешение не би могло да се счете, че е в противоречие с дадения от Софийски апелативен съд отговор на поставения от касатора правен въпрос, поради специфичността, произтичаща от съществуващия лизингов договор по отношение на процесния л.а., която налага да се приеме, че същият този въпрос на материалното право се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Що се касае до основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то е въобще неприложимо, тъй като съществуването на задължителна съдебна практика само по себе си изключва наличието на обективна възможност за противоречие в практиката на съдилищата – арг. от т.3 на ТР № 1/19.02.201 год. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2956/ 16.12.2011 год., по в.гр.д.№ 2181/ 2011 год., по касационната жалба на Г. К. Ц. от [населено място] с вх.№ 1088/01.02.2012 год..
УКАЗВА на касатора Г. К. Ц. от [населено място] в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, да внесе по сметка на ВКС сумата 340 лв./ триста и четиридесет лева/допълнителна държавна такса за касационното производство, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответен платежен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на така дадените указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД ИЗТИЧАНЕ на определения едноседмичен срок делото да се докладва за насрочване или евентуално прекратяване, по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.