4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
гр. София, 17.12.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1483 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Сити билд къмпани” ЕООД, [населено място] срещу решение № 114/30.11.2017г., постановено по гр.д.№ 320/2017г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 136/06.04.2017г. по гр.д.№ 1366/2016г. на Бургаския окръжен съд за обявяване по иск на Териториална дирекция на НАП – [населено място], че непаричната вноска на апартамент, находящ се в [населено място], к.с.”С. Р. ІІ”, блок F3, ет.3, ап.№ 49, извършена от „Сити билд къмпани” ЕООД в капитала на „Вита пропъртис” ЕООД, [населено място], вписана в Търговския регистър на 09.11.2011г., е недействителна по отношение на Държавата.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Ответниците НАП – ТД, [населено място] и „Вита пропъртис” ЕООД не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.216, ал.1, т.3 ДОПК за обявяване на относителна недействителност по отношение на Държавата на извършената непарична вноска от настоящия касатор в капитала на ответника „Вита пропъртис” ЕООД. По делото е установено, че на управителя на „Сити билд къмпани” ЕООД е връчена заповед за възлагане на ревизия на 10.02.2011г., а на 03.10.2011г. – ревизионен доклад. Ревизията е приключила с ревизионен акт от 12.12.2012г., с който са установени публични задължения на дружеството в размер на 1322342,48 лв. Дружеството „Вита пропъртис” ЕООД е вписано в Търговския регистър на 09.11.2011г. с капитал от 309000 лв., който е внесен като непарична вноска, представляваща недвижим имот (процесния апартамент № 49), собственост на „Сити билд къмпани” ЕООД – едноличен собственик на капитала на новоучреденото дружество. Впоследствие са вписани промени в собственика на капитала на „Вита пропъртис” ЕООД. Бургаският апелативен съд е приел, че непаричната вноска е направена след датата, на която на управителя на дружеството „Сити билд кълпани” ЕООД е връчена заповед за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения, поради което е потвърдил първоинстанционното решение. Решаващият състав е обсъдил въведените с въззивната жалба възражения на настоящия касатор.
Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос, определен от касатора като процесуален въпрос, едновременно с това свързан и с довод за недопустимост на въззивното решение, е изразен като несъгласие с мотивите на апелативния съд „че е без значение за основателността на иска кой е собственик на капитала на дружеството – втори ответник, дали са прехвърлени (дяловете) и кога е станало това, тъй като не собственикът на капитала е придобил собствеността върху апортираното имущество, а дружеството ответник”. Според касатора въззивният акт противоречи на решение № 85/08.07.2014г. по т.д.№ 1266/2013г. на ВКС и този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
В цитираното решение на ВКС е прието, че надлежни страни по иска по чл.216, ал.1, т.2 и т.6 ДОПК са Държавата като ищец и ответници – длъжникът и третото лице, с което той е договарял. Въззивното решение е съответствие с практиката на ВКС. Ответници по иска са длъжникът – настоящ касатор, направил непаричната вноска и лицето, в чийто капитал е внесен имотът – ответникът „Вита Пропъртис” ЕООД. Застъпваната теза от касатора, поддържана и като възражение в инстанциите по същество, не се основана на конкретна законова разпоредба, както и е изцяло несъобразена с правосубектността на търговците, собствеността на вещите, включени в капитала на търговско дружество, и притежанието на дяловете, съответно с разликата между придобиване на дялове от капитала и придобиване на право на собственост върху имот. В този смисъл въззивното решение е допустимо и не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК е въведено с оглед на довода за недопустимост на въззивното решение и с оплакване, че първоинстанционният съд не е предоставил възможност на ответника да представи отговор на исковата молба.
По въведеното основание за недопустимост на въззивното решение съставът на ВКС изложи съображения.
Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принцип на съдопроизводството.
В случая въззивният съд се е произнесъл по оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел исковата молба за редовно връчена съгласно чл.50, ал.2 ГПК. Констатирано, че в Търговския регистър адресът на управление на дружеството е в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на който са изпращани всички съобщения, включително и уведомление за залепване по реда на чл.50, ал.4 ГПК. Другият вписан в регистъра адрес е само за кореспонденция с НАП на територията на страната. Съставът на апелативния съд е изложил и мотиви, че страната е представлявана в първоинстанционното производство и независимо, че не е подаден отговор на исковата молба, е имала възможност да се защити чрез посочване на правни съображения срещу наведените в исковата молба обстоятелства, на които се основава спорното право.
Даденото разрешение е изцяло в съответствие на процесуалните норми и със съдебната практика (решение № 228/20.12.2010г. по т.д.№ 530/2010г. на ВКС, ІІ т.о.), поради което не е налице очевидна неправилност на въззивното решение и касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114/30.11.2017г., постановено по гр.д.№ 320/2017г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.