О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр. София,13.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №238 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Т. Г. и К. Г. Д. срещу определение №2958/11.09.2019г. по ч.гр.д. №2283/19г. на Софийски апелативен съд, ГО. С него е потвърдено определение от 15.01.2019г. по гр.д.№31/2016г. на СГС, І ГО, 18 състав, с което е отказано освобождаването на С. Т. Г. и К. Г. Д. от задължението за заплащане на държавна такса по въззивното обжалване на постановеното по делото решение.
Частните касационни жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обуславящи изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1. При условията на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК дължи ли се държавна такса по производството от ищците по искове за вреди от непозволено увреждане, за престъпление, за което има влязла в сила присъда, ако за ищците е признато, че са пострадали от деликта на осъдения деликвент, но не са посочени в диспозитива на присъдата поради направено в хода на наказателното дело изрично изявление на осн. чл.343 ал.2 от НК / винаги свързано с близки отношения с водача, при установена негова вина/ евентуално поради по – леки, несъставомерни увреждения ? Следва ли да се приеме, че разпоредбата на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК изисква присъда за престъплението, а не за конкретни вреди, като обемът на вредите в гражданското производство може да бъде различен от тези в наказателното? 2. Когато ищците вече са били освободени частично от внасянето на такси по производството, съответно дължимата от тях държавна такса при въззивно обжалване следва ли да е пропорционална на обжалваемия интерес и сумата, до която са освободени от внасянето на такса?
Поддържат, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него липсва изрична нормативна уредба и произнасянето на съдилищата по него е много различно. Допускането на касационно обжалване по втория въпрос се поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с твърдение, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в определение №370/12.10.2017г. по ч.гр.д.№2516/2017г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 96/28.02.2018г. по ч.гр.д.№373/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и други.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
За да потвърди определението на СГС, с което е отказано освобождаването на С. Т. Г. и К. Г. Д. от задължението за заплащане на държавна такса по въззивното обжалване на решение №4538/05.07.2018г. по гр.д.№31/2016г. на СГС, І ГО, І -18 състав, Софийски апелативен съд е взел предвид, че жалбоподателят Г. е с постоянни трудови доходи в размер на 1387 лева месечно, а жалбоподателят Д. е с постоянни трудови доходи в размер на 1279 лева месечно. Счел е за неоснователен довода на жалбоподателите, че частичното освобождаване от заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство означава недължимост на държавната такса над половината от размерите, платени в първата инстанция.
Не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.
Първият поставен от касаторите въпрос не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване, доколкото изобщо не е обсъждан от въззивния съд и съответно не е обосновал неговите решаващи изводи.
Вторият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е обуславящ за изхода на спора, доколкото частните касационни жалбоподатели са били частично освободени от заплащане на дължимата държавна такса в първоинстанционното производство и въззивният съд е обсъдил това обстоятелство и доводите на жалбоподателите във връзка с него. Не е налице обаче противоречие между правните изводи на съда и практиката на ВКС, обективирана в посочените от касаторите определение №370/12.10.2017г. по ч.гр.д.№2516/2017г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и определение № 96/28.02.2018г. по ч.гр.д.№373/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. В посочените определения се приема, че разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК регламентира – при основателност на заявеното от страната искане с оглед наличие на изброените в текста й критерии – освобождаване от заплащане на такси за цялото съдебно производство. Изводът на въззивния съд, че по силата на разпореждането за частично освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по исковата молба, ищците не се считат освободени от заплащане на такси за цялото производство, не е в отклонение от цитираната практика на ВКС. Същата визира хипотезите, в които първоинстанционният съд изцяло е освободил страната от заплащане на такси и разноски. В настоящата хипотеза първоинстанционният съд не е достигнал до извод, че ищците следва изцяло да бъдат освободени от заплащането на такси, съответно не може да се приеме, че това решение важи до приключването на съдебното производство във всички инстанции. Преценката на първоинстанционния съд за частично освобождаване от заплащане на държавна такса е извършена с оглед размера на дължимата държавна такса за първоинстанционното производство и с оглед имущественото състояние на ищците към предявяването на исковете, поради което има действие за съответния етап от производството, за който се отнася. В този смисъл е и определение №199/12.07.2016г. по ч.гр.д.№2740/2016г. на ВКС, ГК, І г.о, в което се приема, че при частично освобождаване от държавна такса не би могло да намери приложение становището, прието в т.12 на ТР №6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, че освобождаването от държавна такса важи до приключване на производството във всички истанции поради направена преценка, че страната е материално затруднена по начин да не може да упражнява процесуалните си права. При частично освобождаване от държавна такса, т. е. при наличие на предишна преценка, че страната разполага със средства в определен размер, с които да покрие част от държавните такси, няма пречка при последващо обжалване, когато наново се дължат държавни такси и те са в различен размер, съдът да поиска декларация, въз основа на която да прецени дали жалбоподателят може да поеме таксата по обжалването или част от нея.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №2958/11.09.2019г. по ч.гр.д. №2283/19г. на Софийски апелативен съд, ГО.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2958/11.09.2019г. по ч.гр.д. №2283/19г. на Софийски апелативен съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.