О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
[населено място], 30.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1156 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Н. Д. Т. срещу решение № 2858/05.12.2018г. по гр.д. № 2109/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 5012/10.07.2016г. по гр.д. № 441/2007г. на СГС Н. Д. Т. е осъдена да заплати на К. А. И., О. О. И., А. О. И. и Й. О. И. сумата от 3734,50 щ.д. по частичен иск, целият в размер на 59165,62 щ.д., която сума представлява наследствената част на касатора от авансово платено възнаграждение по договор за изработка на обзавеждане от 1997г., сключен между О. Й. И. и П. С. Т., по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1, и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът намира, че необосновано въззивният съд е приел, че между О. И. и П. Т. е бил сключен договор за изработка. Счита, че освен стойността на частично изработеното решаващият съд е следвало да приспадне и стойността на намиращите се в ателието машини и принадлежностите към тях, тъй като те са били закупени в изпълнение на процесната поръчка. Неправилно САС е приел, че прекратяването на договора за цесия на вземането на възложителя по договора за изработка легитимира първоначалния ищец О. И. да предяви исковете, тъй като това прекратяване не е било съобщено на длъжника. Иска се отмяна на обжалваното решение в съответната част и отхвърляне на предявения иск.
Ответниците по касацията К. А. И., О. О. И., А. О. И. и Й. О. И. оспорват основателността на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за касационна инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна- подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно осн.чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. След обсъждане на събраните писмени доказателства, обясненията на длъжника по досъдебното производство от 2005г. и допълнителното заключение на СПЕ относно полагане от П. С. Т. на подпис за получил сумата от 91665щ.д. и собственоръчно изписване на текста „всичко е платено окончателно”, САС е приел за доказано сключването на договор за изработка и монтаж на обзавеждане на апартамент срещу възнаграждение от 91 665 щ.д., които изцяло са били заплатени от О. И. на П. Т.. В уговорената цена е било включено и закупуване на необходимите материали за изработката. Определена е била според заключението на оценителната експертиза стойността на изработената част от поръчаното. Изпълнителят по процесния договор е починал през 2006г. Вземането на О. И. по договора за изработка е било цедирано, но договорът за цесия е бил прекратен по взаимно съгласие на страните по него, поради което наследниците на възложителя са материалноправно легитимирани да претендират връщане на предварително платеното възнаграждение. При прекратяване на договора за изработка поръчващият следва да заплати само извършената работа и полезно вложените материали. Въззивният съд е приел, че по отношение на неизпълнената част от договора наследниците на изпълнителя дължат връщане на съответстващата част от предварително платеното възнаграждение. След приспадане на стойността на изработеното обзавеждане и вложените материали и съобразно наследствените квоти на осн. чл.9, ал.1 ЗН, САС е посочил, че всеки наследник дължи връщане на сумата от 22233,60 щ.д. Поради което и частичният иск срещу Н. Т. е уважен в предявения размер от 3734,50 щ.д.
В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните правни въпроси: 1/Следвало ли е съдът на осн. чл.262, ал.2 ЗЗД да се произнесе, като приспадне от задължението на ответниците стойността на дървопреработващите машини и принадлежностите към тях, закупени от наследодателя на ответниците специално за изпълнение на договора за изработка, както и стойността на изработените от него детайли?; 2/Допустимо ли е съдът да присъжда заплащане от изпълнителя на възложителя по прекратен договор за изработка на вещи, които не са предмет на договора?; 3/Необсъждането на приети доказателства, каквито са заключенията на СТЕ и свидетелските показания, и липсата на мотиви в тази насока, представлява ли процесуално нарушение?; 4/ На задължението да се съобщи цесията на длъжника съществува ли реципрочно задължение той да бъде уведомен и в случай на нейното прекратяване? Касаторът е въвел допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първите три въпроса, поради противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, обективирана в Решение № 36/20.02.2009г. по т.д. № 363/2008г. на ВКС, II т.о. – по първи въпрос, Решение № 663/07.03.1957г. по гр.д. № 1388/1957г. на ВС, IV г.о. – по втори въпрос и Решение № 331/19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о. и др.- по трети въпрос. По четвърти въпрос касаторът въвежда селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност” по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че първите два въпроса, свързани с приспадане от авансово платеното възнаграждение на стойността на частично изработените вещи и стойността на закупено оборудване / първи въпрос/, както и с обема на конкретно възложената работа / втори въпрос/ не изпълняват изискванията за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е приел, че не следва да съобрази стойностите на изпълнената част от възложеното и вложените материали. Касаторът обосновава посочените въпроси с довод за неправилно определен обем на извършените работи и вложените материали, респ. на възложеното за изработване, т.е. с оплакване за необоснованост на изводите на САС, което е касационно основание по чл.281, т.3 ГПК и не подлежи на преценка във фазата по чл.288 ГПК. Въпросите предполагат обсъждане на доказателствения материал, което насочва към проверка по същество на касационната жалба, а не на общото и допълнителното основание за достъп до касация.
Трети въпрос относно задължението на въззивния съд като съд по съществото на спора да обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, за да прецени всички правно релевантни факти, не отговаря на общото основание за селектиране на касационната жалба. Касаторът счита, че от свидетелските показания и заключенията на СТЕ се установява, че във възложеното по договора за изработка, се включват машините и оборудването в ателието на изпълнителя, стойността на които следва да се приспадне от дължимата за връщане сума. Следва да се приспадне и стойността на множество изработени и налични заготовки. Разгледан в поставения контекст правният въпрос има отношение към установяване на размера на задължението на длъжника. Настоящата инстанция съобразява в тази връзка, че са предявени частични искове и от значение за спора по тях е доказването на задължение само в размера на предявената част, не и на цялото вземане. С оглед на това, дори и да е основателно възражението на касатора за приспадане на сумите от 7 583,74лв. и 34 990,38лв. от общо установената от въззивния съд като дължима сума от 88 934,40щ.д., като краен резултат не се променя изводът за съществуващо задължение за Н. Т. в размер на 3 734,50щ.д. Следователно поставеният процесуалноправен въпрос не се явява обуславящ крайното правно разрешение по спора.
Четвърти въпрос относно съобщаването на длъжника за прекратяване на цесията също не отговаря на условието по чл.280, ал.1 ГПК да е обуславящ крайните правни изводи на въззивния съд. Съобщаването за прекратяване действието на цесията е от значение само при съобщаване на длъжника за извършване на самата цесия. След като последният факт не е установен от въззивния съд, то цесията не е породила действие за длъжника, респ. съобщаването на прекратяването на цесията е ирелевантно за преценката налице ли е материалноправна легитимация за цедента като титуляр на вземането на възложителя по договора за изработка.
Не е осъществено и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности.
Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че не са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответниците по касацията следва да се присъдят сторените от тях разноски само по касационната жалба на Н. Т. в размер на 1000лв., на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от което, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2858/05.12.2018г. по гр.д. № 2109/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 5012/10.07.2016г. по гр.д. № 441/2007г. на СГС Н. Д. Т. е осъдена да заплати на К. А. И., О. О. И., А. О. И. и Й. О. И. сумата от 3734,50 щатски долара по частичен иск, целият в размер на 59165,62 щатски долара, която сума представлява наследствената част на касатора от авансово платено възнаграждение по договор за изработка на обзавеждане от 1997 г., сключен между О. Й. И. и П. С. Т., по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Д. Т. от [населено място] да заплати на К. А. И., О. О. И., А. О. И. и Й. О. И., всички от [населено място] сумата от 1000лв., представляваща сторените от последните разноски пред касационната инстанция, на осн.ал.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: