5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
Гр.С., 24.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3679 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – А. Й. С., [населено място] срещу решение № 192/17.07.15г., постановено по гр.д.№ 23/15г. от Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 401/15.07.14г. по гр.д.№ 1032/13г. и решение № 643/03.12.14г. за поправка на очевидна фактическа грешка на Русенския окръжен съд в частта за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати на касатора сумата от 2270,19 лв., представляваща остатък от продажната цена по предварителен договор от 24.02.03г. за продажба на недвижим имот и вместо това е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД сключеният между А. Й. С., действаща като [фирма] в качеството на продавач, и [фирма], [населено място], чийто правоприемник е [фирма] в качеството на купувач, предварителен договор от 24.02.03г. за продажба на недвижим имот магазин №3 за промишлени и хранителни стоки в [населено място], [улица] за сумата от 90000 лв. при условие, че [фирма] заплати на А. Й. С., действаща като [фирма] сумата от 2270,19 лв. в двуседмичен срок, считано от влизане на решението в сила.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между А. С. – касатор в настоящото производство, и [фирма] е сключен писмен договор на 24.02.03г. за продажба на недвижим имот за сумата от 90000 лв., от които при подписването се заплащат 30000 лв., а остатъкът на две равни вноски – на 30.06.03г. и на 01.12.03г. Продажната цена е платена от купувача в размер на 87729, 81 лв., от които 2000 лв. в брой, 34000 лв. по разплащателна сметка на продавача и 51729,81 лв. по кредитна сметка за погасяване на кредит на продавача към „Банка Д.”, като плащанията са направени до 18.12.03г. Изложени са съображения, че отправените изявления за разваляне на предварителния договор не са произвели действие, тъй като към момента на телеграмата от 27.06.03г. купувачът е бил изправна страна, а в нотариалната покана от 06.02.04г. не са посочени причини за разваляне на договора. С тази нотариална покана продавачът не е определил срок за изпълнение, а е изложил единствено твърдение, че не е погасена третата вноска по договора в размер на 30000 лв. Предвид на установеното плащане на цената и липсата на основания по чл.87, ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел, че договорът не е развален. Направените от купувача плащания по кредитната сметка на продавача са счетени за такива с погасителен ефект на основание чл.75, ал.1, изр.2 ЗЗД. В нотариалната покана продавачът е направил признание за получаване на втората вноска, поради което е налице потвърждаване на плащането, а по отношение на последващите плащания кредиторът се е възползвал от същите, тъй като с тях е погасен кредитът му към банката. Допълнителни аргументи са изведени от установеното по делото знание на продавача, че купувачът извършва плащания на вноските по договора чрез погасяване на кредита му към „банка Д.”. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен, но първоинстанционното решение е неправилно в частта за осъждане на купувача да заплати остатъка от продажната цена, поради което го е отменил и е постановил обявяване на предварителния договор за окончателен при условията по чл.362, ал.1, изр.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя следните въпроси: „Могат ли плащанията за погасяване на кредита ми въпреки противопоставянето ми да имат погасителен ефект и да се считат за плащания при условията на чл.75 ЗЗД?”; „Какво следва да се разбира под потвърждаване и възползване от плащането, след като съм уведомила банката да връща получените по кредита суми, ако не са заплатени от мен и в мое и на кредитния ми инспектор присъствие?”; „Може ли да се извърши прихващане на задължението на ответника по касационната жалба да заплати цената на имота според уговорките в предварителния договор чрез заплащане на хипотетични задължения за ток и чрез вземане, което произтича от договор за цесия?”. Позовава се на липса на съдебна практика по чл.290 ГПК, както и на решение № 167/29.05.15г. по гр.д.№ 6043/14г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 114/17.01.12г. по т.д.№ 839/10г. на І т.о. на ВКС.
Поставените от касатора първи и втори въпроси са от значение за разрешаването на спора по делото, но не са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В решение № 167/29.05.15г. по гр.д.№ 6043/14г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че силата на пресъдено нещо на решението, с което конститутивният иск е уважен при условие да бъда заплатена част от цената, не позволява да бъде установявано, че същата част от цената е била платена преди нейното формиране (на силата на пресъдено нещо), тъй като съществуването на условието, при което е признато потестативното право и е постановена правната промяна, не може да бъде оспорвано впоследствие. Изложените съображения, че законът не позволява на ищеца да прихваща с всякакви свои вземания задължението за цената, са във връзка с тълкуването на разпоредбата на чл.362, ал.1, изр.2 ГПК – погасяване на задължението за заплащане на остатъка от цената чрез прихващане, но само със задължения на ищеца към държавата. Съставът на ВКС ясно е разграничил установяването на плащания, респ. прихващания преди постановяване на съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД и прихващания с плащания, направени след формиране на силата на пресъдено нещо по конститутивния иск. В този смисъл не е отречена възможността в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД да се установява погасяване на задължението за цената с всички погасителни способи, докато задължението за цената или за остатъка от цената, което произтича от разпоредбата на чл.362, ал.1, изр.2 ЗЗД не може да се погаси освен чрез плащане или прихващане, но само със задължения към държавата.
В решение № 114/17.01.12г. по т.д.№ 839/10г. на І т.о. на ВКС е разгледана специфична хипотеза на направени плащания чрез внасяне на средства по разплащателна сметка на длъжника, със средствата от която банката извършва преводи за погасяване на задължения титуляра спрямо нея като кредитор. Аргументацията на отговора, по който е било допуснато касационното обжалване, е свързана с възможността или невъзможността на титуляра по разплащателната сметка да усвои средствата. Предвид на конкретната хипотеза, при която със средствата по разплащателната сметка банката е извършвала погасяване на кредит на титуляра и длъжникът по изпълнението не е знаел за настъпила промяна в условията за ползване на средствата по разплащателната сметка, е прието, че плащането е с погасителен ефект.
По настоящото дело плащанията са извършени от длъжника за погасяване на задължение на кредитора към банката с посочено основание за плащане – погасяване на задължението по предварителния договор. Въззивният съд е приложил правилото на чл.75, ал.1, изр.2 ЗЗД съобразно с установените по делото факти. Конкретната хипотеза не е аналогична на разгледаната в решение № 114/17.01.12г. по т.д.№ 839/10г. на І т.о. на ВКС, но принципното разрешение на състава на апелативния съд е в съответствие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. По аргумент от тълкувателните мотиви в решение № 167/29.05.15г. по гр.д.№ 6043/14г. на ІV г.о. въззивният акт не противоречи и така дадения отговор на правния въпрос, по който се е произнесъл ВКС.
Третият въпрос не попада в общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, предвид на обстоятелството, че твърдяната от касатора компенсация не е приложена от въззивния съд.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.80 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските за производството в размер на 1500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 23.11.15г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 192/17.07.15г., постановено по гр.д.№ 23/15г. от Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – А. Й. С., [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет.3, ап.7 сумата от 1500 лв. (Хиляда и петстотин лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.