О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
[населено място], 22.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1933 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол против определение № 2254/04.07.2016г. по ч.гр.д. № 3111/2016г. на САС, ТО, 11 с-в, с което след отмяна на определение № 15634/27.06.2016 г. по гр.д. № 7571/2013г. на СГС, ГО, І-18 с-в, е допуснато обезпечение на предявените от „8-ми март“АД срещу частния жалбоподател иск за обявяване на нищожност на учредената законна ипотека №74/01.12.2008г., вписана в СВ при АВ-София, поради противоречие със закона и при условията на евентуалност – иск за обявяване на недействителност на същата ипотека по чл.168, ал.2 вр. чл.167, ал.2 ЗЗД, чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20168490400229 на ЧСИ с рег. № 849 и район на действие СГС при условие на внасяне парична гаранция в размер на 5000лв.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, както и за наличие на основания за допускането му до касационно обжалване.
В писмения отговор ответникът „8-ми март“АД оспорва основателността на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.396, ал.2 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съобразно приложените по първоинстанционното дело доказателства се установява, че предявените искове са допустими и вероятно основателни. Апелативният съд е счел, че без допускане на поисканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.дело, което изпълнение е насочено спрямо недвижимия имот, предмет на атакуваната законна ипотека, ищецът ще бъде затруднен от осъществяване на правата си по евентуалното положително решение. Въззивната инстанция е направила извод, че поисканата обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда. Доколкото законът предвижда при допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението задължително да се определи парична гаранция, САС е посочил такава в размер на 5000лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени следните правни въпроси:1/ Налице ли са убедителни писмени доказателства – документи по см. на чл.391, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.178 и сл. ГПК, когато за доказване вероятната основателност на иска за нищожност на вписана законна ипотека са представени невлезли в сила решения на окръжен съд и апелативен съд?; 2/ Следва ли размерът на определената при условията на чл.391, ал.2 ГПК гаранция да е съобразена с критериите, посочени в чл.391, ал.3 ГПК ? Първи въпрос е въведен при позоваване на допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в определения постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК : Определение № 1132/18.12.2012г. по ч.т.д. № 926/12г. на ВКС, II т.о., Определение № 139/05.03.2015г. по ч.т.д. № 428/15г. на ВКС, II т.о., Определение № 130/09.03.2016г. по ч.т.д. № 11/16г. на ВКС, II т.о., Определение № 398/29.06.2010г. по ч.гр.д. № 200/10г. на ВКС, IV г.о., Определение № 399/28.09.2012г. по ч.гр.д. № 449/12г. на ВКС, II г.о. Втори въпрос е свързан със селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешаването му от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на ВКС : Определение № 249/14.05.2016г. по ч.т.д. № 707/16г. на ВКС, II т.о., Определение № 446/30.07.2015г. по ч.т.д. № 1832/15г. на ВКС, II т.о., Определение № 180/02.04.2009г. по ч.гр.д. № 111/09г. на ВКС, IV г.о., Определение № 130/09.03.2016г. по ч.т.д. № 11/16г. на ВКС, II т.о., Определение № 177/04.05.2016г. по ч.гр.д. № 1819/16г. на ВКС, III г.о.
Касаторът обосновава допускането на касационното обжалване по първи въпрос с произнасянето на САС по отношение на писмени доказателства, които представляват невлезли в сила съдебни решения. Така коментираните решения не са представени от ищеца за доказване на релевантните към хипотезата на чл.26 ЗЗД, евент. чл.168, ал.2 вр. чл.167, ал.2 ЗЗД факти, а в качеството им на съществуваща съдебна практика относно приложението на §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК / отм./. Крайният правен извод за вероятна основателност на висящите при условията на евентуалност искове е направен от въззивния съд при съобразяване на писмените доказателства за фактите, а не на съдебните решения.
Вторият поставен въпрос отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК и представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Не е изпълнен селективният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото произнасянето на въззивния съд относно конкретния размер на определената парична гаранция е съобразен с даденото в цитираните определения разрешение за съобразяване на този размер с характера и обема на евентуалните вреди, които би претърпял ответникът в резултат на обезпечението при отхвърляне на иска. Въззивният съд е изходил от вида на обезпечителната мярка – спиране на изпълнението по изп.дело, което е предприето спрямо недвижим имот, предмет на атакуваната законна ипотека. С оглед на така допуснатата обезпечителна мярка преценката на предполагаемите преки и непосредствени вреди от евентуално неоснователно обезпечение е предпоставена от вероятността недвижимият имот да бъде реализиран чрез публична продажба и цената, на която може да се продаде, при отчитане на законовата възможност за провеждане на втора публична продан при по-ниска начална цена. Ето защо адекватността на гаранцията не се определя от цената на висящия иск или данъчната оценка на недвижимия имот, на които се позовава касаторът.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2254/04.07.2016г. по ч.гр.д. № 3111/2016г. на САС, ТО, 11 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: