О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр. София, 22.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т. д. № 2562 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [община], чрез адв.М.С. срещу определение № 3622/28.10.2016 г. по т. д. № 4531/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за допълване на постановено по делото определение № 1406/22.04.2016г.- в частта относно разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в производството по чл.248 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплаквания за неправилност на атакуваното определение на Софийския апелативен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становището по частната жалба, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на частната жалба ВКС намира следното:
С определение № 1406/22.04.2016г. по т. д. № 4531/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав, е било допълнено на осн. чл.248 ГПК решение №2/04.01.2016г. по № 4531/2016 г. на САС, като на осн. чл.78 ГПК е осъдено [фирма] да заплати на [община] адв.възнаграждение за водене на делото пред въззивна инстанция в размер на 1334,87лв.
С молба от 14.05.2016г. общината е поискала допълване по реда на чл.248 ГПК на определението по чл.248 ГПК като въззивният съд да присъди в полза на молителя и разноски за първата молба по чл.248 ГПК, която е била уважена с определение № 1406/22.04.2016г. по т. д. № 4531/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I т. о. прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Производството по т. д. № 4531/2016 г. на Софийски апелативен съд е приключило с постановяване на въззивно решение №2/04.01.2016г. по същото т.д. По искането за разноски за въззивното производство, което е приключило, съдът дължи произнасяне и в тази насока е била молбата на частния жалбоподател от 15.02.2016г. на осн. чл.248 ГПК за допълване на въззивното решение, респ. определението от 22.04.2016г. по чл.248 ГПК, с която тя се уважава. Направените във връзка със самата молба по чл.248 ГПК разноски не се дължат, респ. сезираният с нея съд не следва да ги присъжда, тъй като делото в съответната инстанция не приключва с определението по чл.248 ГПК.
Горното налага извода за потвърждаване на атакуваното определение на САС.
Водим от което, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3622/28.10.2016 г. по т. д. № 4531/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: