О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№956
гр. София, 16.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1064 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], чрез адв. И. П. против решение № 155/21.01.2016 г. по гр.д. № 2322/2015г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 719/12.01.2015г. по гр.д. № 8318/2012г. на СГС, I ГО, 11 с. е отхвърлен искът на касатора срещу ТПК“Д. Б.“, [населено място] за заплащане на сумата от 59 000лв. – обезщетение по чл.59 ЗЗД за периода 01.06.2007г.-24.01.2012г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията ТПК“Д. Б.“ в писмения отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът като ищец по иска с правно осн. чл.59 ЗЗД извежда правото си на собственост върху процесния имот, ползван от ответника, въз основа на придобиване по реда на чл17а ЗППТОП/ отм./. Разгледал е възражението на кооперацията и е установил, че същата е придобила имота на оригинерно правно основание – придобивна давност за период от 10 години, което изключва придобивното основание на касатора. САС е счел за безспорно установен в процеса фактът на упражнявана от ответника фактическа власт върху процесното помещение от 17.04.1996г. до завеждане на иска – 13.06.2012г., както и за доказано, че ползването не е основано на правно основание, което да придава качеството държател на кооперацията, а е със съзнание за своене на вещта. Въззивната инстанция е счела за неоснователно възражението за прекъсване на придобивната давност, предвид предходен процес между същите страни по иск с правно осн. чл.108 ЗС, тъй като ищец по него е била кооперацията, при претендирано придобивно основание различно от придобивна давност и при непредявяване на насрещен иск от касатора за установяване на неговите вещни права върху същия имот. С оглед извода за легитимация на кооперацията за процесния период като титуляр на правото на собственост върху спорния обект въззивният съд е намерил за неоснователен искът на касатора за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда следните правни въпроси :1/ Какъв е фактическият състав на придобивното основание посочен в разпоредбата на чл.17а ЗППДОП / отм./ и налице ли са в настоящия случай тези елементи? ; 2/ Следва ли да се прилага като основание за придобиване на един недвижим имот изтекла придобивна давност, при положение, че страната, по отношение на която се твърди, че е придобила имота по давност, не установява наличието на фактическия състав на удостовереното от нотариуса в издадения на същата констативен нотариален акт и същевременно има постановено влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен искът й по чл.108 ЗС ?; 3 Игнорирането и необсъждането от въззивната инстанция на обстоятелства свързани с преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество като специфичен деривативен способ за придобиване на правото на собственост явяват ли се съществено процесуално нарушение?; 4/Допустим ли е иск по чл.59 ЗЗД в хипотезата на лишаване на собственика от ползването на недвижим имот, придобит чрез специфичния деривативен способ за придобиване на правото на собственост по чл.17а ЗППДОП /отм./? Въпросите са въведени при позоваване от касатора на допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК като по отношение на основанието – противоречие със задължителна практика на ВКС относно първи въпрос се сочат: Решение № 263/19.07.2010г. по гр.д. № 1157/2009г. на ВКС, I г.о.; Решение № 340/15.07.2010г. по гр.д. № 1349/2009г. на ВКС, I г.о.; Решение № 238/09.08.2010г. по гр.д. № 685/2009г. на ВКС, II г.о.; Решение № 643/04.01.2011г. по гр.д. № 1196/2009г. на ВКС, I г.о., а по отношение на четвърти въпрос – Решение № 251/24.03.2010г. по гр.д. № 366/2009г. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивният съд е отхвърлил предявеният иск поради прието за осъществено придобивното основание на ответника – придобивна давност и то след момента, към който касаторът твърди, че се легитимира като собственик на спорния имот въз основа на способа по чл.17а ЗППДОП /отм./. Следователно решаващи за изхода от спора не са съображения за неизпълнение на елементите на фактическия състав на чл.17а ЗППДОП /отм./. Освен това проверката дали са доказани тези елементи в конкретния случай следва да се извърши по съществото на спора, евентуално след допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, но не и във фазата по селектиране на касационната жалба.
Втори въпрос също не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Отговорът му преполага произнасяне по доказателствата по делото, т.е. проверка правилността на обжалваното въззивно решение.
Трети въпрос също има отношение към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, предвид изложено оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а не към изискването по чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото въззивният съд е разгледал по същество иска на касатора по чл.59 ЗЗД, а не е приел, че той е недопустим, то и четвъртият формулиран въпрос не изпълнява изискването за общо основание за селекция на касационната жалба.
Предвид изложеното не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 155/21.01.2016 г. по гр.д. № 2322/2015г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 719/12.01.2015г. по гр.д. № 8318/2012г. на СГС, I ГО, 11 с. е отхвърлен искът на [фирма] срещу ТПК“Д. Б.“, [населено място] за заплащане на сумата от 59 000лв. – обезщетение по чл.59 ЗЗД за периода 01.06.2007г.-24.01.2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: