4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 27.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело 1369/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№21935/20.8.2012 г., подадена от адвокат Р. П. – процесуален представител на ищеца Д. П. Г. от П. против въззивно решение №1262/11.7.3012 г. по гр.д.№1800/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., и по насрещна касационна жалба, вх.№26038/10.10.2012 г., подадена от адв. И. К. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Р. А. М. от [населено място].
Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията, а ответницата по исковата молба – в частта, с която претенцията е уважена.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1311/30.3.2012 г. по гр.д.№13947/2011 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІV-ти граждански състав, в частта, с която Р. А. М. е осъдена да заплати на Д. П. Г. сумата 1700 лева, и е отхвърлена претенция на последния срещу ответницата за сумата 3700 лева.
Въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл.31, ал.2 ЗС за сумата 1700 лева, а в останалата част претенцията е неоснователна.. Не е зачетен доводът на ответницата по исковата молба за недължимост на наем, поради предоставяне на ползването на жилището със съдебно решение., както и за погасяване по давност на правото на ползване. Съдът се е позовал на признаване основателността на правото на противната страна, извършено от ответницата в отговора и на исковата молба. Изложени са изводи, че давностния срок в процесния случай е петгодишен, тъй като не се касае за неизпълнение по договор за наем, а за търсено обезщетение за ползване.
Освен изложеното въззивната инстанция е приела, че ответницата по иска ползва жилището заедно с двете си деца, което фактическо състояние следва да бъде отчетено, а по делото не е уточнено кои от обитателите на жилището, коя стая ползват, поради което по аналогия е прието, че тримата обитатели ползват по равни 1/3 идеални части от процесния апартамент.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставя въпросът “Намалява ли се отговорността на ползващия имота съсобственик за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС в случаите, когато той е допуснал в имота трети лица – негови низходящи, да ползват съвместно с него?”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се прилагат решения на ВКС.
В изложението по насрещната касационно жалба се поставя материалноправният въпрос “Дали предявяването на иск за обезщетение за неупражнено вещно право на ползване прекъсва давността за погасяване на това ограничено вещно право, поради неупражняването му в продължение на повече от пет години в хипотезата на чл. 59 ЗС ?”.
Като втори материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл е въпросът какъв е правният ефект на признанието за съществуването на едно ограничено вещно право, когато това признание е направено след възражението за погасяването на това право по давност ?”.
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
И двете страни са депозирали отговор по касационната жалба на насрещната страна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК по основната и насрещната касационни жалби и взе предвид отговорите по чл.287 ГПК намира следното:
И двете жалби са подадени законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Поставените от касационните жалбоподатели въпроси са относими към решаващите изводи на въззивната инстанция, поради което обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на посочените в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания.
На касационният жалбоподател Д. П. Г. следва да бъде указано на представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение документ за внесена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 74 лева.
Същите указания следва да бъдат дадени и на касационната жалбоподателка, като същата внесе държавна такса в размер на 34 лева.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1262/11.7.2012 г. по гр.д.№1800/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№21935/20.8.2012 г., подадена от адв. Р. П. – процесуален представител на ищеца Д. П. Г. от [населено място], и по насрещна касационна жалба, вх.№26038/10.10.2012 г., подадена от адв. И. К. – процесуален представителна ответницата по исковата молба Р. А. М. от [населено място].
УКАЗВА на касационните жалбоподателки в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представят платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд, както следва:
– Д. П. Г. – 74/седемдесет и четири/ лева, и
– Р. А. М. – 34/тридесет и четири/ лева.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне в срок на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: