О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
гр. София, 21.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 384 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], чрез адв. А. М. против решение № 328/30.10.2015г. по в.т.д. № 446/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 223/22.04.2015г. по т.д. № 110/2014г. на Пловдивски окръжен съд за отмяна като незаконосъобразни на решения на общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място], проведено на 07.02.2014г., а именно: изключването като съдружници на Н. Х. С., А. Х. С., О. О. Ш. и Б. П. Налджийски и поемане на дяловете им от останалите съдружници.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба: Н. Х. С., А. Х. С., О. О. Ш. и Б. П. Налджийски, оспорват основателността на същата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за основателни направените с исковата молба оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение на ОС на съдружниците за липса на писмено предупреждение за изключване съгласно разпоредбата на чл.126, ал.3 ТЗ и за опорочаване процедурата по гласуване при вземане едновременно на решение за изключване на няколко съдружника, а не поотделно за всеки изключен. В подкрепа на първото от основанията за отмяна апелативният съд е преценил, че на осн. чл.126, ал.3 вр. ал.1 ТЗ и конкретни клаузи от дружествения договор при изключването на съдружник, независимо от основанието за това, включително и поради невнасяне в определения срок на допълнителна парична вноска, е необходимо отправяне на предупреждение до съдружника преди да бъде взето решение от ОС за изключването му. Въззивната инстанция е обсъдила съдържанието на нотариалните покани до съдружниците и е приела, че то включва само посочване на единствената точка от дневния ред на предстоящото ОС. В поканите липсва формулирано предупреждение за изключване. Решаващият съд не е установил да е отправяно предупреждение и в предходно общо събрание на съдружниците от дата 12.11.2013г. П. е обсъдил представените от насрещните страни протоколи от цитираното ОС, констатирал е че всяка страна представя подписани на последна страница протоколи, но с различно съдържание на първа и втора страница: изключените съдружници са ангажирали протокол без отразена точка в дневния ред и без отразено решение за отправяне на предупреждение до невнеслите в срок допълнителни вноски съдружници, че ще бъдат изключени, а дружеството е ангажирало протокол с такава точка от дневния ред и съответно решение. Въззивният съд е съобразил заключението на СТЕ, че няма разработена методика относно старостта на мастилото на химикалните щрихи на отделните страници, поради което не може да се отговори на въпроса дали има времева разлика между създаване на тези страници, както и непредставянето от дружеството на оригинала на поканите за ОС на 12.11.2013г. С оглед на което апелативният съд е достигнал до заключение, че не може да се счете за установено наличието на ясна и непротиворечива воля на съдружниците, подписали и двата варианта на протокол от ОС, за отправяне на предупреждение до невнеслите в срок допълнителни вноски съдружници за изключването им. Въззивната инстанция е направила извод, че при лежаща върху касатора доказателствена тежест за установяване на отправянето и връчването до изключените съдружници на предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ с индивидуализация на нарушенията на всеки един от тях, този релевантен факт е останал недоказан в процеса. По отношение на второто оплакване за незаконосъобразност на решението на ОС от 07.02.2014г. апелативният съд е изложил доводи, че при изключване на няколко съдружника на едно и също ОС следва да се вземе решение по отделно за всеки съдружник, като съобразно чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ се приспада от капитала за определяне на мнозинството само дела на изключения съдружник, а не на всички тях едновременно. Становището е било мотивирано с необходимостта да се извърши преценка доколко е налице нарушение от конкретния съдружник на законите и устава, какви са причините за извършеното нарушение, имали ли извинителни обстоятелства, дали към нарушението е приложима най-тежката санкция – прекратяване на членство чрез изключване, както и поради факта, че гласуването an blok води до лишаване на всеки един от предложените за изключване съдружници да участва в гласуването за изключване на останалите. В резултат на изложеното искът по чл.74, ал.1 ТЗ е бил приет за основателен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда следните процесуалноправни въпроси: 1/ Носи ли ответникът по конкретното дело доказателствена тежест да установи неверността в съдържанието на документа, представен от ищците – протокол от общо събрание на съдружниците от 12.11.2013г.?; 2/ Ползва ли се с материална доказателствена сила представеният от страна на ответника протокол от общо събрание на съдружниците от 12.11.2013г.? ; 3/ Длъжен ли е въззивният съд при преценката му, че и двата протокола от 12.11.2013г. са верни документи, да зачете материалната доказателствена сила на протокола, представен от ответника?; 4/ Следвало ли е в конкретния случай въззивният съд да се произнесе изрично в диспозитива на решението по истинността на протокола от общо събрание на съдружниците от 12.11.2013г. като посочи кой от документите, представени от страните по делото, е истински или неистински?; 5/Допустима ли е преценка на въззивния съд, че и двата протокола от 12.11.2013г., които удостоверяват едни и същи факти, са верни документи?; 6/ Допустимо ли е приемане на решение от общото събрание на съдружниците на ответника по реда на чл.137, ал.3 от ТЗ, чрез което решение едновременно /при наличие на едни и същи основания и обстоятелства за всички изключвани съдружници/ да се изключи повече от един съдружник в дружеството? Въпроси от първи до четвърти включително са обосновани с приложение на селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана както следва : по първи, втори и трети въпрос в решение № 51/21.07.2010г. по т.д. № 528/2009г. на ВКС, I т.о., решение № 17/03.02.2012г. по гр.д. № 339/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 249/12.11.2012г. по гр.д. № 270/2012г. на ВКС, II г.о.; по четвърти въпрос– в решение № 784/20.01.2011г. по гр.д. № 246/2010г. на ВКС, III г.о., решение № 66/25.04.2013г. по гр.д. № 807/2012г. на ВКС, I г.о. Пети и шести въпрос са поставени във връзка с допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въпроси от първи до трети включително и пети въпрос в своята цялост засягат по-общия проблем за доказателствената стойност на подписан от съдружниците протокол от общо събрание относно удостоверените в него факти за дневния ред и взетите решения на това събрание, оттук за доказателствената тежест относно опровергаване на съдържанието на този документ и в частност в хипотезата на два различни по съдържание протокола от едно и също общо събрание, носещи подписите на всички съдружници. По така уточнените въпроси е налице произнасяне от въззивния съд, което е довело до извод за недоказаност на факта на провеждане на общо събрание с взето решение за отправяне на предупреждение за изключване на невнеслите в срок допълнителни вноски съдружници, а оттук и за незаконосъобразност на атакуваното по реда на чл.74 ТЗ решение на общо събрание на съдружниците за изключване на ищците, което разрешение е обусловило крайния резултат от правния спор. ВКС намира, че макар и да е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на касационната жалба, не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На настоящия състав е служебно известна съществуваща задължителна практика, напр. в решение № 38/24.04.2012г. по т.д. № 8/2011г. на ВКС, I т.о., съобразно която обстоятелствата по провеждането на ОС и взетите от него решения биват материализирани чрез съставянето на писмен протокол, представляващ частен документ, който в различните си части може да има правната характеристика на частен свидетелстващ или частен диспозитивен такъв. Когато се оспорва съдържанието на протокола, документът има характеристиката на свидетелстващ и твърдението е, че той е неистински. Налице е задължителната съдебна практика, част от нея цитирана и от касатора, която е безспорна и непротиворечива, и съгласно която, когато се оспорва истиността на частен документ, носещ подписа на оспорващия, доказателствената тежест за установяване неистинността на документа е на оспорващата го страна. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Изходил е от спецификата на казуса – представени са два различни варианта на частен свидетелстващ документ, които са подписани както от оспорващата го страна, така и от останалите съдружници в дружеството, което е насрещна страна в процеса като подписите са обективирани на страница от документа незасягаща тази му част, която е различна по съдържание в двата варианта. Разрешението, което П. дава в случая е обусловено от приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по иск с правно осн. чл.74 ТЗ, което съответства на трайноустановената съдебна практика по този въпрос – ищецът трябва да докаже, че на твърдяната от него дата е проведено общо събрание на съдружниците на търговското дружество и са приети решенията, които иска да бъдат отменени, а ответникът следва да докаже онези юридически факти, от осъществяването на които следва законосъобразността на взетите от общото събрание решения. Следователно тежест за пълно и главно доказване на факта на отправяне на предупреждение, вкл. чрез отразяването му в протокол от предходно общо събрание на съдружниците, носи касаторът като ответник по иска по чл.74 ТЗ. Наличието на протокол от същото общо събрание с друго съдържание, както и поради изложен допълнителен довод от съда за недоказаност на съдържанието на отправените за това общо събрание нотариални покани, е мотивирало въззивната инстанция да приеме, че така посоченото доказване на релевантния за законосъобразността на оспореното решение на общото събрание факт, не е осъществено.
Четвърти въпрос, включен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Същият няма отношение към решаващите изводи на въззивния съд по приложение на правото и в този смисъл не е обуславящ за резултата по предявения иск по чл.74 ТЗ, а засяга проблем за липса на произнасяне с диспозитив, респ. евентуално за допълване на въззивното решение по чл.250 ГПК, ако такова въобще е допустимо, по открито производство по чл.193 ГПК.
Шести въпрос също не представлява общо основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Приетото разрешение по него от апелативният съд не е единственото основание, поради което е направен цялостен извод за незаконосъобразност на решението на общото събрание.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Ответниците по касацията са направили искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Видно от съдържанието на представения с писмения отговор договор за правна помощ уговореното адвокатско възнаграждение е платимо в брой или по банков път. Страната не ангажира доказателства за извършено плащане съобразно така уговорените алтернативно начини на плащане, поради което възнаграждение не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 328/30.10.2015г. по в.т.д. № 446/2015г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: