11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
[населено място], 13.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1131 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Д., срещу решение №388/20.02.2017г. по т.д. №5930/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е отменено решение от 05.08.2014г. по т. д. №2977/2012г. на Софийски градски съд, VІ -15 състав и вместо това са отхвърлени предявените от Г. И. Д. и К. Т. К. срещу [фирма] искове по чл.124 ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на решения от 27.01.2012г., взети от името на общото събрание на съдружниците в [фирма], за изключване на Г. И. Д. и К. Т. К. като съдружници и поемането на дяловете им от П. А. М., както и за освобождаването им като управители на дружеството.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено при противоречие с материалното и процесуалното право и необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е посочил, че твърдението за нищожност на решенията на общото събрание поради това, че са взети от лице, което е нямало качеството на съдружник, не е въведено своевременно с исковата молба и поради това е преклудирано. Поддържа, че съдът следи служебно за нищожност независимо кога в процеса е въведено такова възражение от страната и дали тя е посочила установеното от съда основание за нищожност. Също така счита за неправилен извода на въззивния съд, че приелият решенията съдружник П. М. не е бил изключен към датата на провеждане на събранието, тъй като решението за изключването му не е било вписано към 27.01.2012г. Поддържа, че този извод на съда е в противоречие с константната съдебна практика, че решенията относно приемането и изключването на съдружници имат сила за съдружниците от датата, на която са взети, а спрямо третите лица – от вписването. Счита, че представеният протокол от проведено общо събрание и констативен нотариален протокол, установяващ обстоятелството, че адв. Г. А. е провел общо събрание от името на П. М. не съставляват доказателства, че е проведено общо събрание на посочената в тях дата, доколкото удостоверителни действия, които законът не предвижда изрично, но нотариусът е извършил, нямат материална доказателствена сила и не обвързват съда с констатациите си. Твърди, че постановките на т.2 на ТР №5/12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС, на които съдът се е позовал, не са приложими към настоящата хипотеза, поради което въззивният съд неправилно е приел, че ищците не могат да се позовават на липса на представителна власт на адв. Г. А. спрямо П. М. и че на липса на представителна власт може да се позовава само ненадлежно представляваното лице.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото въпроси, а именно: 1. Какъв е обхватът на удостоверителната компетентност на нотариуса и каква е доказателствената сила на нотариалните удостоверявания, извършени извън обхвата на удостоверителната компетентност на нотариуса? Може ли нотариусът да удостовери в констативен нотариален протокол обстоятелства, различни от обстоятелствата, изрично посочени в чл.569 от ГПК, респ. изрично посочени в друг закон и каква е доказателствената сила на подобно удостоверяване, обвързва ли това удостоверяване съда? 2. Може ли констативен нотариален протокол да удостовери и да има нотариална доказателствена сила за обстоятелството, че едно лице е пълномощник на друго лице, че е проведено общо събрание на съдружниците на едно дружество и че на така проведеното общо събрание са взети решения с конкретно съдържание и какво е съдържанието на взетите решения? 3.Съдът следи ли служебно за нищожност по делото и може ли да прогласи нищожност на основание, което не е въведено от страна или което е въведено извън процесуалните срокове? 4.Какво е действието на решенията на общото събрание за изключване на съдружник в отношенията между съдружниците и от кога имат действие тези решения по отношение на съдружниците в дружеството? 5. Какво е действието на съдебното решение за отмяна на решения на общото събрание спрямо дружеството и съдружниците? Отмяната на решение на общото събрание, с което е изключен съдружник в дружество с ограничена отговорност има ли обратно действие? 6. Кога едно общо събрание се счита за проведено/непроведено и протоколираните на същото решения – за взети/невзети, респективно – действителни/нищожни по смисъла на ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС и как съдът извършва преценка за тези обстоятелства? 7. Основанията за отмяна на решение на общото събрание по чл.74 от ТЗ / в частност основанията, свързани с процедурата по свикване и провеждане на ОС – съобщаване, провеждане, кворум/ имат ли отношение и следва ли да бъдат разглеждани от съда във връзка с преценката му по отношение на обстоятелството дали общото събрание е преведено и ако да –дали на същото са взети решения, респективно досежно нищожността на решенията на общото събрание? Какви са външните белези на общото събрание и по какво можем да съдим, че едно общо събрание е проведено и протоколираните от същото решения са взети? 8. В случай, че на общото събрание не е присъствал нито един съдружник от дружеството, то проведено ли е общо събрание и протоколираните решения взети ли са от общото събрание и това основание ли е за обявяване на нищожност на тези решения? 9. В случай, че съдружниците в дружеството са нередовно уведомени за общото събрание, поради което същите не са присъствали, то може ли да се каже, че общото събрание в тяхно отсъствие е проведено и протоколираните решения на подобно общо събрание взели ли са и нищожни ли са? 10.Може ли лице, представящо се за пълномощник на съдружник в едно дружество, волеизявявайки от негово име, да проведе сам със себе си общо събрание на дружеството, да изготви протокол от общо събрание, с който да изключи всички останали съдружници в дружеството и счита ли се подобно общо събрание за взето и действително? 11. Постановките на ТР №5/2014 от 12.12.2016г. по тълк.д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС относно правния интерес от позоваване на липса на представителна власт и досежно вида недействителност при липса на представителна власт приложими ли са спрямо сделки, различни от двустранните? 12. ТР №5/2014 от 12.12.2016г. по тълк.д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС приложимо ли е в хипотеза на решение на ОС, взето еднолично от мним представител на лице, което към момент на решението не е съдружник в дружеството и подобно решение има ли действие спрямо съдружниците в дружеството, относително недействително ли е или е абсолютно нищожно и могат ли останалите съдружници да се позовават на липса на представителна власт спрямо мнимия представляван? 13. Обстоятелството, че мнимият представител е подал в търговския регистър спесимен и декларации, подписани от мнимия представляван, ведно с документа – протокол от ОС, подписан от мнимия представител, без такова твърдение да е въвеждано от страна и без подобни документи да са представяни от страна и без в подписаните от мнимия представляван документи да е посочено,че същите се отнасят до вписване на решения, взети от негово име от мнимия представител, обосновава ли извод за потвърждаване на представителна власт чрез конклудентни действия?
Касаторът твърди, че по първите два поставени въпроса въззивният съд е допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана с решение №473/17.01.2013 по гр.д.№1395/2011г. на ВКС, ГК, ІV г. отд. Поддържа, че разрешението по третия поставен въпрос във въззивното решение противоречи на константната практика на ВКС, обективирана в решение №208/14.07.2014г. по гр.д.№6302/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и в решение №5/20.01.2012г. по гр.д.№822/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. Посочва, че произнасянето по четвъртия и петия въпрос във въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3 от ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, както и в решение №690/03.12.2008г. по т.д.№349/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №135/09.11.2009г. по т.д.№349/2008г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение №39/15.04.2011г. по т.д.№526/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. Също поддържа, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №187/28.06.2012г. по в.т.д. №137/2012г. на Варненски апелативен съд. Поддържа, че постановките в ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС не дават пълен отговор на въпросите относно външните белези за провеждането и непровеждането на общо събрание, поради което за въпроса по т.6 от изложението е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за достъп до касация. По отношение на въпросите от т.7 до т. 13 също поддържа, че се явяват от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона, тъй като по тях не е налице практика.
Ответникът по жалбата [фирма] поддържа, че липсват основанията по чл.280 от ГПК за допускане на касционно обжалване, а по същество оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Счита за правилни изводите на въззивния съд, че събраните по делото доказателства опровергават твърдението на ищците, че процесното общо събрание изобщо не се е състояло. Поддържа, че съдът правилно е приел, че жалбоподателят не е легитимиран да се позовава на липса на представителна власт по отношение на адв. А., тъй като такова право има само лицето, от чието име е извършено действието.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от Г. И. Д. и К. Т. К. срещу [фирма] искове по чл.124 ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на решения от 27.01.2012г., взети от името на общото събрание на съдружниците в [фирма], за изключване на Г. И. Д. и К. Т. К. като съдружници и поемането на дяловете им от П. А. М., както и за освобождаването им като управители на дружеството, въззивният съд е приел, че относимо към твърдяната нищожност на решенията е единствено първото наведено в исковата молба основание – че ОС въобще не се е състояло, но това основание не е доказано. Приел е като доказателство за провеждането на процесното общо събрание представеният констативен нотариален протокол от 27.01.2012г., в който е удостоверено провеждането на общото събрание на дружеството на посочената дата, час и място, както и че на същото е присъствал само адв. Г. А., като пълномощник на съдружника П. М., като за приетите решения е бил съставен протокол от адв. Г. А.. Изложил е съображения, че представеният констативен нотариален протокол представлява официален удостоверителен документ за обстоятелствата, възприети от нотариуса, а тези възприятия са свързани именно с реалното провеждане на процесното ОС на посочената дата. Приел е, че всички останали наведени основания за порочност на оспорените решения /нарушаването на правилата за кворум и мнозинство, на правилата за свикване на ОС или тези по чл.126 ал.3 от ТЗ/ са неотносими към твърдяната нищожност на решенията, а към тяхната отменимост. Изложил е съображения, че ищците не са легитимирани да се позовават на твърдяната от тях липса на представителна власт за адв. Г. А. по отношение на съдружника П. М., а подобна легитимация има само лицето, от името на което е извършено действието или неговите универсални правоприемници, като се е позовал на ТР №5/12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС. Също е изтъкнал, че извън предмета на предявените искове е наведеното едва в писмената защита на ищците пред СГС и в последващите им писмени изявления пред останалите инстанции обстоятелство – че П. М. не е бил съдружник към момента на провеждане на процесното ОС, тъй като е бил изключен с предходно решение на ОС от 18.11.2011г., взето само с гласовете на ищците. Посочил е, че подобно основание на иска не е наведено в исковата молба, нито по реда на чл. 214 от ГПК и не подлежи на разглеждане, но въпреки това е изложил мотиви и по това основание, като е приел, че посоченото решение за изключване не може да бъде взето предвид към днешна дата, защото същото не е вписано в ТР съобразно чл. 140 ал.4 от ТЗ /вписването е спряно по реда на чл.19 ал.5 от ЗТР/, поради което незаличеното към 27.01.2012г. вписване на П. М. като съдружник е достатъчно за обосноваване на формалната му легитимация като съдружник с правата да гласува за решенията на ОС по чл. 137 от ТЗ. Наред с това е изложил и доводи, че правното действие на това решение е отречено с последващата му отмяна по реда на чл. 74 ал.1 от ТЗ.
Първите два въпроса относно удостоверителната компетентност на нотариуса и възможността с констативен нотариален протокол да се удостовери провеждането на общо събрание, са обуславящи изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел представеният констативен нотариален протокол от 27.01.2012г. за доказателство за това, че общото събрание се е състояло. Въпросите обаче са поставени с оглед твърдението на касатора, че извършеното от нотариуса удостоверително действие – съставяне на констативен протокол за провеждане на общо събрание, е извън удостоверителната компетентност на нотариуса. В случая обаче преценката на въззивния съд е, че се касае за действие в рамките на удостоверителната компетентност на нотариуса и този извод е съобразен с трайната практика на ВКС. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №473/12 от 17.01.2013г. по гр.д.№1395/2011г. съставът на ВКС е приел, че с обвързваща доказателствена сила се ползват само изявленията на нотариуса за факти, които са се осъществили пред него в рамките на предоставената му от закона удостоверителна компетентност по чл.569 от ГПК /чл.465 от ГПК/отм./, като между тези факти са явяването или неявяването на лица за извършване на действия пред нотариуса. В постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №445 от 24.07.2009г. по ч.т.д.№326/2009г., съставът на ВКС, ТК, І т.о. е изложил мотиви, че с приемането на чл.232 ал.4 от ТЗ / ДВ бр.58/2003г./ е станала възможна практиката „по искане на акционер или член на съвет“ на общо събрание на акционерно дружество да присъства нотаруис, който да състави констативен протокол по чл.593 от ГПК, като препис от него се прилага към протокола от общото събрание. Следователно изводът на въззивния съд, че констативният нотариален протокол представлява официален удостоверителен документ, относно провеждането на процесното общо събрание са в съответствие с разрешенията в практиката на ВКС, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване по отношение по първите два въпроса.
В частта от втория въпрос относно възможността констативен нотариален протокол да удостовери и да има нотариална доказателствена сила за обстоятелството, че едно лице е пълномощник на друго лице, отговорът е обусловен от съдържанието на протокола и по – специално дали в него нотариусът е удостоверил извършени от самия него действия по проверката на представителната власт на явилите се пред него лица. В случая обаче преценката на въззивния съд за съдържанието на представения по делото констативен нотариален протокол във връзка с представителната власт на адвокат Г. А. по отношение на съдружника П. М., дори и да е погрешна, не може да обуслови различен изход на производството. Въззивният съд е изложил доводи за приложимост на разрешенията на ТР №5 от 12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС към процесния спор, като е приел, че на липса на представителна власт може да се позове само ненадлежно представлявания съдружник.
В решение №178/24.04.2017г. по т.д.№1340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., е възприето становището, че разрешенията Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. по тълк.д. № 5/ 2014г. на ОСГТК на ВКС са приложими и по отношение на представителството на съдружници при провеждане на общо събрание. Съобразно даденото разрешение в т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г. по тълк.д. №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, при липса на представителна власт, вкл. в хипотеза на липса на изрично упълномощаване, висящата недействителност на взетото от мнимия пълномощник решение от името на едноличния собственик на капитала, при отказ на последния да го потвърди, се трансформира в окончателна, като на нея може да се позове единствено лицето, от чието име е предприето действието – едноличният собственик на капитала. Ето защо, в този случай, съгласно т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, е налице липсващо /невзето/ решение на едноличния собственик на капитала, поради което същото е нищожно, като защитата срещу него при вписването му в търговския регистър е чрез иск по чл.29 от ЗТР за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, с тази особеност, че активно легитимиран по иска е единствено едноличният собственик на капитала от чието име е взето решението, при липса на представителна власт. В случая искът за установяване на нищожност на решенията на общото събрание не е предявен от съдружника, по отношение на който се твърди липса на представителна власт, а същевременно ищците не твърдят и изричен отказ на ненадлежно представлявания съдружник да потвърди извършените от негово име действия, за да се приеме, че висящата недействителност се е трансформирала в окончателна. Със създадената задължителна практика по реда на чл.290 от ГПК се дава отговор и на поставените от касатора въпроси под номер единадесет и дванадесет от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, поради което по отношение на тези въпроси не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Процесуалноправният въпрос относно задължението на съда да следи служебно за нищожността като порок е поставен с оглед изразеното от съда становище, че обстоятелството, че П. М. не е бил съдружник към момента на провеждане на процесното общо събрание, е извън предмета на предявените искове, тъй като е наведено едва в писмената защита на ищците пред СГС и в последващите им писмени изявления пред останалите инстанции. Този извод на въззивния съд макар и да не съответства точно на данните по делото, доколкото въвеждането на допълнителното основание за нищожност на решенията на ОС, обективирани в протокол от 27.01.2012г., е извършено не с писмената защита, а в първото по делото съдебно заседание, е обуславящ за изхода на спора. По отношение на него обаче не е доказано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за достъп до касация. Изводът на въззивния съд е изцяло съобразен със задължителната практика на ВКС, относно това, че всеки порок, водещ до нищожност на сключена сделка, следва да бъде въведен и разгледан като самостоятелно основание при иск за установяване на нищожност на сделката. В решение №106 от 01.03.2011г. по гр.д. №1460/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о. се приема, че въвеждането в хода производството на нови факти, на които се базира искането за установяване на нищожността, не съставлява уточнение на исковата молба, а въвеждане на ново основание за недействителност на договора. Такова изменение на основанието на претенцията на ищеца е допустимо само ако съдът прецени това за уместно с оглед защитата на ответника /чл. 214 ал.1 от ГПК/, като по този въпрос съдът се произнася с нарочно определение. Без изпълнение на тази процедура съдът няма право да постановява решение по измененото основание. Същите разрешения са приложими във всяко производство по иск за установяване на нищожност, съответно и на решение на общо събрание на търговско дружество, независимо, че основанията за нищожност са различни от установените в чл.26 от ЗЗД. От друга страна цитираните от касатора решения не съдържат разрешения в заявения от него смисъл. С решение №208/14.07.2014г. по гр.д.№6302/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о., се дава отговор, че при наличието на данни за съсобственост съдът следва служебно да събере доказателства за правата на двете дружества в съсобствеността. Също така е прието, че тъй като материалноправните норми, уреждащи нищожността на договорите, са императивни, въззивният съд следва служебно да събере доказателства, необходими за приложението на тези норми, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. С другото цитирано от касатора решение №5/20.01.2012г. по гр.д.№822/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., се приема, че при направено оспорване от страна в исков процес, на правни последици от представен по делото писмен официален документ, съдът, в рамките на своите задължения да се произнесе относно настъпването или не на правните последици от документа, е длъжен да следи за неговата недействителност, но само при наличието на нищожност, тъй като нищожната сделка, обективирана в официален документ не поражда правни последици. Това решение също не разглежда въпроса дали ищецът по иск за прогласяване на нищожност може да въвежда неограничено в хода на производството нови твърдения относно пороци, водещи до нищожност, различни от изложените в исковата молба. По поставения въпрос не е налице и допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС съществувалата до момента противоречива практика е уеднаквена.
Предвид правилното разрешение за това, че допълнителното основание за нищожност на общото събрание на съдружниците на [фирма] не е въведено своевременно като основание на иска, формулираните от касатора правни въпроси „Какво е действието на решенията на общото събрание за изключване на съдружник в отношенията между съдружниците и от кога имат действие тези решения по отношение на съдружниците в дружеството? Какво е действието на съдебното решение за отмяна на решения на общото събрание спрямо дружеството и съдружниците? Отмяната на решение на общото събрание, с което е изключен съдружник в дружество с ограничена отговорност има ли обратно действие?“ не се явяват обуславящи изхода на спора. Допълнително изложените доводи за нищожност на решенията на общото събрание не са въведени своевременно като основание на иска, поради което същите не е следвало да бъдат разглеждани и обсъждани от съдилищата, съответно по същите не е формирана сила на пресъдено нещо и няма пречка нищожността на решенията от 27.01.2012г. на това отделно основание да бъде предмет на ново исково производство. Поради това независимо, че изводите на въззивния съд по поставените от касатора въпроси са в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №690 от 03.12.2008г. по ч.т.д.№349/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по чл.290 от ГПК, тези въпроси изобщо не следва да бъдат разглеждани в хода на настоящото исково производство и поради това не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.
Въпросът „Кога едно общо събрание се счита за проведено /непроведено и протоколираните на същото решения – за взети/невзети, респективно – действителни/нищожни по смисъла на ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС?“ е обуславящ изхода на спора, но по него не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. С ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че нищожно е невзето решение, което е обективирано в протокол за проведено общо събрание. В тази връзка е постановено по реда на чл.290 от ГПК и решение №110 от 04.06.2010г. по т.д.№799/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съставляващо задължителна за съдилищата практика, в което се приема, че конкретните хипотези на липсващо решение като основание за нищожност са: когато въобще не е проведено общо събрание на търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание. Обстоятелството дали едно събрание е проведено и дали на проведено събрание е прието конкретно решение или то само е отразено в протокола, е въпрос на преценка на конкретните факти и събраните за тях доказателства, поради което не може да се разглежда като въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС, съответно да бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въпросите относно редовността на призоваването на съдружниците са свързани с предмета на спора, доколкото са въведени от ищците като оплаквания още с исковата молба. По тези въпроси обаче не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото по тях е формирана задължителна за съдилищата практика. С решение №85 от 01.08.2013г. по т. д. №155/2012г. на ВКС, ТК, I т. о., е прието, че доколкото исковете за установяване нищожността на решения на ОС на търговски дружества, наистина не са ограничени със срок, по отношение на тях действат ограничителните квалификационни критерии, посочени в т.1 – 2 на ТР №1/2002г. на ОСГТК на ВКС. Когато посочените в исковата молба обстоятелства сочат процесуална и/или материална незаконосъобразност решенията на ОС /нередовно свикване на ОС, липса на кворум за провеждането му и опорочено мнозинство при приемането им/, решенията са отменяеми по реда и в сроковете на чл.74 от ТЗ и иск за прогласяване на нищожността им поради същите пороци е недопустим. В решение №110 от 04.06.2010г. по т.д.№799/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., се приема, че нарушенията на процедурата по свикването и провеждането на ОС, наличието на кворум и необходимо мнозинство за вземане на решенията води до тяхното опорочаване, но не ги прави липсващи, а незаконосъобразни. Нарушението на императивна разпоредба на закона или устава също води до незаконосъобразност, а не до нищожност на решението на ОС на О.. Квалифицирането на порочните решения на ОС на О. като нищожни поради противоречие с повелителна правна норма е допустимо само в предвидените от закона случаи. Наличието на задължителна практика, с която въззивното решение е съобразено, изключва основанието за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Въпросът относно възможността общото събрание да бъде проведено без на него да присъства нито един от съдружниците, е поставен с оглед твърдението на касатора, че към датата на провеждане на общото събрание П. М. не е имал качеството съдружник. Въззивният съд обаче не е излагал доводи, че събрание с участие единствено на изключен съдружник се счита за проведено, а е приел, че П. М. е имал качеството на съдружник към 27.01.2012г. Поради това и поставеният въпрос не се явява обуславящ за извода на съда за неоснователност на предявения иск.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №388/20.02.2017г. по т.д. №5930/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.