5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр. София, 07.02.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2003 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу решение № 733/31.03.2017г., постановено по т.д. № 4241/2015г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5525/27.07.2015г. по гр.д.№ 11938/2012г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия касатор срещу [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от 122 873,40 лв., като платена без основание, чрез преводи по сметка на ответника с IBAN [банкова сметка], открита при „С. Н.А. – Клон София” КЧТ, със следните платежни документи: платежно нареждане № 7797705/29.01.2010г., платежно нареждане № 80688783/11.03.2010г., платежно нареждане № 83104282/22.04.2010г., платежно нареждане № 90664589/26.08.2010г., платежно нареждане № 92906481/01.10.2010г., платежно нареждане № 93456727/11.10.2010г., платежно нареждане № 98036633/23.12.2010г., платежно нареждане №[ЕИК]/27.01.2011г., платежно нареждане №[ЕИК]/14.02.2011г., платежно нареждане №[ЕИК]/27.06.2011г., платежно нареждане №[ЕИК]/16.08.2011г., платежно нареждане №[ЕИК]/10.10.2011г. и платежно нареждане №[ЕИК]/28.10.2011г. до деня на окончателното плащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допусканетo на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК (редакция до изменение с ДВ бр.86/2017г.).
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на Софийски градски съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Производството е образувано по предявен от Застрахователно дружество [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от 122 873,40 лв., като платена без основание. Предявената претенция е оспорена от ответника с твърдението, че процесната сума се дължи на основание надлежно изпълнение на договорно задължение, поето със сключения между насрещните страни Анекс № 2/01.02.2010г. към Договор №0П– 002/27.04.2009г. за осигурително посредничество.
Софийският апелативен съд е счел за неоснователно оплакването, базирано на непредставяне в производството от ответника на оригинала на процесния Анекс № 2/01.02.2010г., като е приел, че с представянето на официално заверен препис от същия е изпълнено изискването на разпоредбата на чл.183, изр. първо, предл. второ ГПК. Посочил е, че с изключение на вещото лице И. И., всички други вещи лица по съдебно – почерковите експертизи – общо седем на брой, са работили по оригинала на спорния анекс. Споделил е заявеното от вещото лице Г. М. в открито съдебно заседание в първата инстанция на 26.03.2015г., че разликата между ксероксния вариант и оригинала на един документ има значение само при някои видове технически изследвания на документа, но не и при изследване на авторството, в каквито случаи вещите лица имат право, и методиката го допуска, изследването да се провежда по копие, стига то да е ясно и качествено. Решаващият съд е приел за несъстоятелно оплакването, че вещите лица са работили по доказателства, непредставени по делото, а именно – оригиналът на процесния анекс, доколкото същият е бил заместен от законово уреденото, съответно – и позволено представяне на официално заверен препис. Посочил е, че вещите лица са работили с широк кръг сравнителен материал, извън спорните 11 броя отчети, а вещите лица във въззивната инстанция, по изрично указание на съда – и с лично снети сравнителни, експериментални образци от подписа на лицето – предмет на изследване. Позовавайки се на експертните становища на седем вещи лица – графолози и на допуснатата и изслушана във въззивната инстанция повторна тройна съдебно – почеркова експертиза, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че подписът върху процесния Анекс № 2/01.02.2010г. е положен от Г. Дормишев, в качеството му на изпълнителен директор на ищцовото дружество.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1.„Следва ли съдът да изключи от доказателствената съвкупност представен от страна заверен препис от документ, в случаите, в които същият документ е поискан да бъде представен в оригинал по делото, но в предоставения от съда срок това не е било извършено?”; 2.„В случай, че страна по делото не представи изрично изискан документ в оригинал по реда на чл.183 ГПК, съответно съдът не изключи от доказателствения материал по делото депозирания заверен препис от същия документ, то това процесуално бездействие на съда съставлява ли нарушение на основни принципи, установени в гражданския процес – „равенство на страните” и „непосредственост”, инкорпорирани в чл.9 и чл.11 ГПК?”. Въведени са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г.), с позоваване на решение № 362/15.07.2010г. по гр.д. № 536/2010г. на ВКС, II г.о. и решение № 173/03.05.2017г. по гр.д.№ 668/2011г. на ВКС, IV г.о.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси могат да се обобщят като въпрос за приложението на разпоредбата на чл.183 ГПК, който е значим за правилното разрешаване на възникналия между страните правен спор, ако са били допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. В настоящия случай въпросът не е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, част от която е цитирана и от касатора, както и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.183 ГПК изрично приравнява по последици представянето на официално заверен препис от документ с представянето на оригинала на документа. В този смисъл е и формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика, която дава идентично разрешение – цитираните от касатора решение № 362/15.07.2010г. по гр.д. № 536/2010г. на ВКС, II г.о. и решение № 173/03.05.2017г. по гр.д. № 668/2011г. на ВКС, IV г.о., както и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 130/19.07.2017г. по гр.д. № 4258/2016г. на ВКС, IV г.о. и решение № 137/03.10.2017г. по гр.д. № 4758/2016г. на ВКС, III г.о. Съгласно чл.179, ал.2 ГПК официално завереният препис има същата доказателствена сила, както и оригиналът, като по смисъла на чл.569, т.2 ГПК и чл.40 ЗННД компетентни да извършат официално удостоверяване за верността на препис от писмен документ са нотариусът и помощник – нотариусът. В настоящия случай с молба от 06.11.2014г. ответникът е представил нотариално заверен препис от процесния Анекс № 2/01.02.2010г., с което искането на ищеца за прилагане оригинала на документа е изпълнено. В същото време изключването на заверения препис от доказателствата не би имало значение за изхода на делото, доколкото изводът на въззивния съд, че подписът върху процесния анекс е положен от Г. Дормишев, в качеството му на изпълнителен директор на ищцовото дружество, е основан на експертните заключения на вещите лица – графолози, изготвени след изследване на оригинала на Анекс № 2/01.02.2010г. и съпоставянето му със съдържащия се в кориците на делото сравнителен материал. Останалите релевирани от касатора в изложението по чл.280, ал.1 ГПК твърдения представляват единствено оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от въззивния съд съдопроизводствени нарушения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, и като такива са неотносими към производството по чл.288 ГПК. Съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС по поставените въпроси изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
По разноските. На основание чл.81 ГПК и според представени договор за правна защита и съдействие от 11.07.2017г. и преводно нареждане от 26.07.2017г. касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 4 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 733/31.03.2017г., постановено по т.д.№ 4241/2015г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество [фирма], [населено място],[жк], [улица], между бл.93 и бл.96 да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет.3 сумата от 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лева – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.