О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
Гр.София, 02.07.2018г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3010 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], общ.Б. срещу решение № 228/19.07.2017г., постановено по т.д.№ 207/2017г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 79/09.02.2017г. по т.д.№ 350/2016г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата от 40642,06 лв., представляваща незаплатена част от стойността на произведената електрическа енергия – разлика между преференциалните цени и реално заплатената стойност за периода м.08.2015г. – м.04.2016г. от обект Фотоволтаична електрическа централа в [населено място] и сумата от 1562,17 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор № 219/17.08.2011г. за изкупуване на електрическа енергия от независим продавач – ищеца по иска и с купувач – ответника. Според договора продавачът произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници – фотоволтаична електрическа централа, а купувачът изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от продавача активна електрическа енергия. Договорът е сключен за срок от 20 години (чл.3.1), а цената на изкупуваната от електроразпределителното дружество енергия е определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, като към момента на издаване на акт обр.15 е била 699.11лв. MWh без ДДС, докато за исковия период е изкупувана на стойност 100.41 лв. MWh без ДДС. Според решаващия състав приложение намира разпоредбата на пар.18 ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ. Разграничение между производителите на енергия от възобноваеми източници – на такива, получили финансиране или изградили фотоволтаична централа изцяло със собствени средства, е направено в действащата разпоредба на пар.18 ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ, която норма разпростира действието си върху заварени правоотношения, по отношение на юридически факти, които са настъпили до влизането й в сила, но не са завършили действието си. Апелативният съд е приложил разпоредбата на пар. 18 ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ, която изрично изключва приложението на чл.31 ал.4 от ЗЕВИ (че цената на електрическата енергия от възобновяеми източници не се изменя за срока на договора за изкупуване по ал.2). С нормата на ал.1 от пар.18 от ПЗР на ЗИД ЗЕ се установява правилото, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл.31 ал.8 от закона, които последно са определени с решение на КЕВР към датата на влизането в сила на закона, или това е цената от 100.41лв. за МWh без ДДС. Въззивният съд се е позовал и на клаузата на чл.41 от договора, според която страните изрично са предвидили в случай, че по силата на нормативен или административен акт на компетентен орган се променят условията, при които е сключен договорът /срок, преференциална цена и др./, то новите условия са задължителни за страните и те ще се прилагат в отношенията между тях, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение.
Пловдивският апелативен съд е коментирал и Решение №5/11.05.2017г., обн. в ДВ бр.40 от 19.05.2017г. на Конституционния съд, с което е отхвърлено искането за обявяване на противоконституционност и за установяване на несъответствие с чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз на пар.18, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5 от ПЗР ЗИДЗЕ. С това решение по задължителен начин е установено съответствието на правната норма с изискванията на конституционните принципи, с целите на закона и изискването за правна предвидимост и правна сигурност, както и с изискването ограничения в правата да се установяват само при спазване принципа на пропорционалност. Установено е съответствието с правото на ЕС – чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз; Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директива 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, която задължава държавите – членки да насърчават производството на енергия от възобновяеми източници. Конституционният съд е посочил, че очакванията на правните субекти да не се променя законодателството не са конституционно защитени, особено когато става дума за уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. Промените, въведени с пар.18 от ПЗР ЗИДЗЕ, преследват легитимната цел да предотвратят неадекватно високата финансова тежест, която се поема от потребителите на електроенергия. Държавната интервенция в разходите на обществото чрез ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата ситуация го изисква, е социално оправдана освен в случаите на очевидна нерационалност на законодателните промени, основание за констатиране на каквато в случая КС не намира. Ако се запази помощта с преференциални цени на нивото до промяната, има реален риск тя да бъде непропорционална на целите на самия ЗЕВИ, както и на целите според европейската правна рамка в сектора. В ЗЕ се съдържат специални правила за насърчаване енергията от възобновяеми източници. Българската държава прави избор в полза на преференциалните цени като схема за насърчаване на енергията от възобновяеми източници наред с помощта чрез инвестиции за изграждане, прилагана и от значителна част от държавите в ЕС. Тази схема търпи последователни промени. Същественото е, че със ЗИДЗЕ /ДВ бр.56/24.07.2015г./ се свежда до минимум прилагането на една непазарно ориентирана схема за подпомагане производството на енергия от възобновяеми източници и се прави решаваща стъпка за преодоляване на прякото финансиране с публичен ресурс.
Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.14 ал.6 от Закона за Конституционен съд, според която норма решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Законът за енергетиката е съобразен с редица регламенти на Европейския парламент и Съвета и въвежда в националното право съответните директиви в сектора, поради което е оставено без уважение и искането на за преюдициално запитване по реда на чл.628 и сл. от ГПК.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните правни въпроси: „Следва ли съществуващи договорни отношения между частноправни субекти, които са възникнали в изпълнение на правото на ползване на схема за подпомагане (схема за подпомагане съгласно чл.2 от Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници), който договор е сключен по силата на Закона за възобновяемите енергийни източници (Пар.7), да бъдат преуреждани с прилагане на пар.18, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр.56/24.07.2015г./, имайки предвид, че отношенията между субектите са уредени в специалния закон, транспониращ Директива 2009/28, докато пар.18 възниква при вече уредени отношения в общия закон – ЗЕ?”; „Допуска ли чл.2 на Директива 2009/28 драстично изменение на съществуваща/текуща схема на подпомагане за производство на зелена енергия по вече сключен договор за изкупуване на ел.енергия и отнемане на гарантирани съгласно схемата права за изкупуване по фиксирани (преференциални тарифи) за целия период на договора? Допускат ли се изменения в контекста на дефиницията на схемата за подпомагане на зелената енергия, а именно – дефиницията изисква определена устойчивост, която да може по-специално да гарантира зачитането на оправданите правни очаквания на инвеститорите, които са се ангажирали в тази насока, и да осигури продължаване на експлоатацията на тези инвестиции (решение по дело С – 573/12)?”; „Прилагането на пар.18 води ли до нарушаване на жизнеспособността на проекта на производителя на зелена енергия, финансиран по линия на втората схема за подпомагане, а именно получена по силата на договор за изграждане на енергиен обект по Програмата за развитие на селските райони от ДФ „Земеделие”? Не се ли нарушават целите на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитите на селските райони – чл.4 и чл.52 (а), буква i) и точка ii), чрез отнемане на жизнеспособността на подпомагания проект вследствие прилагането на пар.18?”; „За производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които се намират в „заварено положение” съгласно пар.7 от ПЗР на ЗЕВИ, нови нормативни актове са неприложими.”
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са от значение за спора, но отговорът на същите се извежда от Решение №5/11.05.2017г. по конституционно дело № 12/2016г., обн. в ДВ бр.40 от 19.05.2017г. на Конституционния съд. Посоченото решение е коментирано от състава на Пловдивския апелативен съд. В решението на Конституционния съд е разгледана не само конституционносъобразността на разпоредбата на Пар.18 от от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр.56/24.07.2015г./, но съответствието на нормата с чл.63 ДФЕС. Прието е, че преференциалните цени за енергия от ВИ са тип мярка за насърчаване производството на енергия от ВИ, за постигане на посочените цели, която в сравнение с други схеми за стимулиране, предвидени в Директива 2009/28, е непазарно ориентирана. Според практиката на ЕК и СЕС тя е държавна помощ и като всяка държавна помощ създава селективно икономическо предимство за нейните получатели и крие потенциална заплаха да наруши конкуренцията и да бъде несъвместима с общия пазар, освен ако не е предвидено друго в Договорите (чл.107 (1) ДФЕС). Конституционният съд е приел, че позоваването на легитимни очаквания е неоснователно с оглед спецификата на режима на предоставяне на преференциални цени в страната за определена част от стопанските субекти в сектор енергия от ВИ, до промяната с оспорения §18 ПЗР ЗИДЗЕ, както и предвид изискването очакванията на инвеститорите да бъдат формирани с дължимото внимание и да са разумни, при дадените обстоятелства.
По изложените съображения касационно обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 228/19.07.2017г., постановено по т.д.№ 207/2017г. от Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], общ.Б., ул.”.” № . да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 100 лв. (сто лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.