5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
гр. София, 26.11.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 890 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Шуменска заря”, [населено място] срещу решение № 112/12.12.2017г., постановено по т.д.№ 174/2017г., с което Шуменският окръжен съд е потвърдил решение № 490/01.08.2017г. по гр.д.№ 1287/2017г. на Шуменския районен съд за отмяна на решение на УС на Кооперация „Шуменска заря”, взето на 04.04.2017г., с което на Д. Д. Ж. е наложено наказание „забележка”, като незаконосъобразно.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът Д. Д. Ж., [населено място] оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наложеното от Управителния съвет на кооперацията на Д. Ж. наказание „забележка” е незаконосъобразно. Основанието за налагане на наказанието е неизпълнение на задължението на член – кооператора да внесе дялова вноска, но в съобщението за представяне на документ за направена дялова вноска не е посочен размерът на тази вноска, която кооперацията счита за дължима. Според въззивния съд кооператорът е направил дялова вноска в кооперацията съгласно Устава от 1992г., като в книгата на член-кооператорите е записана обща вноска от 0,50 деноминирани лева. Тази сума представлявала сбор от посочените в устава 100 неденоминирани лева встъпителна вноска и 400 неденоминирани лева дялова вноска. Уставът е регламентирал встъпителните вноски на 100 лв.и дяловите вноски до 1000 лева (кратни на сто), но без задължение за внасяне на дялова вноска от 1000 лв. Направените при учредяването на кооперацията вноски от 500 лева правилно са отразени като 0,50 деноминирани лева. Съставът на окръжния съд е изложил съображения и че в уставите от 2000г. и от 2003г., както и в Закона за кооперациите не е предвидено задължение за повторно внасяне на дялова вноска от член – кооператорите.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:
Първият въпрос:”Допустимо ли е, при условията на чл.266, ал.2, т.1 ГПК, във въззивното производство да бъдат представени от страната и приети от съда писмени доказателства, оригиналните екземпляри на които, към датата на постановяване на първоинстанционното решение и на въззивната жалба против него, не са били във владение на страната, а на трето неучастващо в делото лице (в случая Общинската администрация), а самата страна не е знаела за съществуването на тези оригинални екземпляри?”, е въведен на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Цитираните от касатора решения на ВКС дават отговор на така поставения въпрос, като въззивното решение не е постановено в противоречие с тази практика. Съставът на окръжния съд е преценил, че доказателствата са били във владение на страната още преди образуване на въззивното производството, тъй като кооперацията се е позовала на същите в молбата за отмяна на влязло в сила решение, с което е признато за установено, че ищцата по иска е член – кооператор.
Според касатора вторият въпрос:„Въззивният съд следва ли, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, да спре производството по делото, по което ищцата се легитимира като член – кооператор, при наличието на доказателства за депозирана молба и за висящо производство пред ВКС по чл.303 и сл. ГПК за отмяна на влязло в сила решение, признаваща нейните членствени правоотношения, до приключване на това производство?”, е решен в противоречие с решение № 66/16.06.2014г. по гр.д.№ 5605/2013г. на ВКС и определение № 500/24.07.2013г. по ч.гр.д.№ 4198/2013г. на ВКС.
Решението е постановено във връзка със спиране на висящо исково производство до приключване на друго исково производство, решението по което е от значение за спора по делото. Според посоченото определение исковото производство не подлежи на спиране заради висящо тълкувателно дело пред ВКС. В случая е направено искане за спиране на висящо исково производство предвид висящо производство за отмяна на влязло в сила решение, поради което посочената от касатора практика на ВКС е неотносима, поради което не е обосновано въведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Третият въпрос: „Когато в устава на кооперацията е предвиден само максимален размер на дяловата вноска, следва ли да е налице и друг нарочен акт на управителен орган на кооперацията, определящ конкретен размер на тази вноска, която член – кооператорите да внесат, или всеки член – кооператор е свободен да внесе дялова вноска по негово усмотрение, но не по-висока от максималния размер, предвиден в устава?” е поставен на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед тълкуване на нормата на чл.31, ал.1 ЗК.
Според законовата разпоредба в устава на кооперацията може да се определи минимален и/или максимален размер на дяловата вноска. От една страна, законовото правило е ясно и дава възможност за уредба на дяловите вноски в устава на кооперацията. От друга страна, поставеният от касатора въпрос е хипотетичен, доколкото не се твърди кооперацията да е определила конкретен размер на дяловите вноски. Кооперацията не е посочила нито в съобщението до член – кооператора за изпълнение на задължението му, нито по делото, какъв е точно размерът на неплатената дялова вноска. Поставеният въпрос не е от значение за решаването на спора, както и точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Касаторът се позовава и на основанието по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като препраща към оплакванията си за нарушения на материалния закон, на процесуалните правила, непълнота на доказателствата, неправилна и непълна преценка и интерпретация на събраните по делото доказателства.
Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принцип на съдопроизводството.
Обжалваното въззивно решение не разкрива някой от изброените пороци. Доводите на касатора за очевидна неправилност повтарят оплакванията за неправилност, изложени в касационната жалба и са свързани с неприетите във въззивното производство доказателства, както и е развита тезата, че размерът на дяловата вноска следвало да се определи с акт на орган на кооперацията, но такъв не съществувал.
Съставът на ВКС служебно констатира, че по подадената молба за отмяна на влязло в сила решение, с което е признато, че Д. Ж. е член – кооператор, е постановено решение № 24/29.03.2018г. по т.д.№ 17/2018г. на ВКС, І т.о. С това решение молбата за отмяна е оставена без уважение, като в мотивите са коментирани писмените доказателства, които не са били приети от въззивния съд, а именно, че същите не са от съществено значение за делото и не представляват доказателства за нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Следователно и с представяне на посочените доказателства по делото не биха се променили правните изводи на съда, още повече, че кооперацията е наложила атакуваното наказание на ответницата по жалбата в качеството й именно на член – кооператор. Ако същата не е била член – кооператор към датата на налагане на наказанието (според твърденията на касатора), то е нелогично от нея да бъде изисквано заплащането на дялова вноска. Д., че размерът на дяловата вноска не би следвало да се определя от всеки член, а е необходим акт на орган на кооперацията, какъвто не е бил издаден, не кореспондира с искането за заплащане на вноската. Интерпретацията на устава, че максималният размер на вноските е задължителен за членовете цели да насочи към тълкуване, че това е дължимият размер на вноската, но в случая въззивният съд точно е възпроизвел и тълкувал устава на кооперацията. Посоченият размер е максимален (до 1000 лв.) и съответно другото изискване е вноските, които се правят, да са в размер кратен на 100.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 16.03.2018г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112/12.12.2017г., постановено по т.д.№ 174/2017г. от Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА Кооперация „Шуменска заря”, [населено място], ул.”Сан Стефано” № 14 да заплати на Д. Д. Ж., [населено място], ул.”Д-р П. Б.” № 4, вх.3, ет.1, ап.48 сумата от 800 лв. (осемстотин лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.