О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
[населено място], 20.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №3079 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н./, [населено място], срещу определение №468/06.11.2017г. по в. т. д. №636/2017г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено определение №1313/09.08.2017г. по т.д. №262/2017г., с което Пловдивски окръжен съд е определил цена на предявените от [фирма] /н./, [населено място], против [фирма] /н./, [населено място] и [фирма], [населено място], искове за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на ипотека от 20.02.2013г. и за признаване по отношение на ответника [фирма] /н./, [населено място], че не притежава ипотечно право върху недвижимите имоти, предмет на същия договор.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос: „При предявен иск за прогласяване недействителност на договор за ипотека и иск за установяване несъществуване на ипотечно право на ипотекарен кредитор, цената на иска следва ли да се определи от данъчната оценка на ипотекирания имот?“ Твърди, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството, но същата е недопустима.
Определението на Пловдивски апелативен съд не подлежи на касационен контрол, тъй като не е от категорията на определенията, посочени в чл. 274 ал.3 от ГПК. Съгласно чл.274 ал.3 т.1 от ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, а определението на първоинстанционния съд не е такова.
Обжалваното определение не попада и в обхвата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК, доколкото производството по определяне цената на иска, няма самостоятелен характер и се развива единствено за нуждите на самото исково производство, като разрешава въпроса за паричната оценка на заявеното спорно материално право, чиято защита се търси, с оглед определянето на дължимата държавна такса и родовата подсъдност на делото. Следователно постановеното по чл.70 от ГПК определение на първоинстанционния съд няма за предмет разрешаване по същество на друго производство или преграждане на развитието на последното, поради което подлежи само на двуинстанционно обжалване / в този смисъл и определение №541 от 05.08.2014г. по ч.т.д. № 1798/ 2014г. на ВКС, ТК, II т.о, постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК/.
Поради това частната касационна жалба на [фирма] /н./, [населено място], срещу определението на Пловдивски апелативен съд е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] /н./, [населено място], срещу определение №468/06.11.2017г. по в. т. д. №636/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.