О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933
[населено място], 10.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 676 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община], на А. П. К. и на Н. Й. К., всички касатори представлявани от пълномощника си адв.В. Волева, срещу решение № 353/11.11.2014г. по гр.д. № 702/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 206/02.04.2014г. по гр.д. № 111/2014г. на РС – [населено място] за приемане за установено по отношение на [фирма] съществуването на взеимане срещу касаторите като солидарни длъжници за сумата 6783.54€, равняваща се на 13267.45лв., дължима на основание запис на заповед, издаден на 16.08.2006г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението – 27.12.2011г. до окончателното й изплащане, въз основа на който документ е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 116/2013г. на Г..
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] / конституиран от въззивния съд на осн. чл.227 ГПК като правоприемник в процеса поради преобразуване чрез вливане на [фирма]/, [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. К. оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение окръжният съд е приел, че ответниците по иска с правно осн. чл.422 ГПК са се задължили при условията на солидарност както следва : [фирма] като издател, а А. П. К. и Н. Й. К. като авалисти по процесния запис на заповед спрямо поемателя [фирма] / с последващо наименование – [фирма] / за заплащане на посочената по записа сума. Тъй като поемателят е основал претенцията си само на записа на заповед, а издателят не е навел възражения за съществуване на конкретно каузално правоотношение, във връзка с което да е бил издаден записът на заповед, въззивната инстанция е достигнала до извод, че не подлежи на изследване въпросът съществувало ли е такова правоотношение. Прието е било, че с оглед абстрактния характер на обективираната в записа на заповед едностранна сделка, ответникът по касацията е бил длъжен да докаже съществуване на редовен от външна страна менителничен ефект, както и че същият подлежи на изпълнение. Предвид наличието на така посочените предпоставки въззивният съд е заключил, че процесното вземане съществува и е уважил иска за установяването му.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите: „1/ Може ли да се приеме възражението за липса на предаване на сума по запис на заповед за твърдение за наличие на каузално правоотношение между страните? Кой носи доказателствена тежест за това?; 2/ Представлява ли записът на заповед разписка за получена сума? ; 3/ Кой носи доказателствената тежест за предаване на сума по запис на заповед, при направено възражение от страна на издателя, че сумата не е получена реално?”. Въведени са допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Така формулираните въпроси са поставени от касаторите в съответствие с разбирането им, че разясненията по т.17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС касаят само хипотеза на въведени по делото чрез твърдения по исковата молба и/или възражения от издателя доводи за съществуване на каузално правоотношение между издателя и поемателя, което се обезпечава със записа на заповед, при което страната, която ги навежда следва да докаже и наличието на каузално правоотношение. За разлика от това в процесния случай касаторите изрично са направили възражение за несъществуването на каузално правоотношение, поради което и не следва да установяват този отрицателен факт. Считат, че доказателствената тежест в процеса за съществуването на каузално правоотношение между страните с неговите индивидуализиращи белези – страни, предмет, цена, фактическо и правно основание за възникването му, време и място на възникването, падеж и пр. принадлежи на поемателя по записа на заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Налице е произнасяне от решаващия съд по първия от поставените в изложението към касационната жалба въпроси. Даденият с атакувания съдебен акт отговор, че : възражението за липса на предаване на сумата по запис на заповед не е твърдение за наличие на каузално правоотношение между страните и в този случай поемателят, който основава претенцията си на записа на заповед, с оглед характеристиката му на абстрактна сделка, следва да докаже само редовността на менителничния ефект от външна страна, както и че същият подлежи на изпълнение, а не и наличието на конкретно каузално правоотношение между него и издателя, е обусловил крайния изход от спора. Това разрешение на въпроса е в съответствие със съществуващата задължителна практика на ВКС – т.17 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и служебно известните на настоящия състав решения по чл.290 ГПК в тази връзка : Решение № 143/01.02.2013г. по т.д. № 870/2011г. на ВКС,ТК, І т.о.; Решение № 213/22.12.2014г. по т.д. № 2700/2013г. на ВКС , ТК , ІІ т.о.
В цитираната практика на ВКС е прието, че предмет на делото в производството по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Той е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието стои извън съдържанието на документа. Поради което поемателят, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато длъжникът защитава себе си с възражение, че между него и поемателя не съществува правоотношение, което да е причина за издаване на записа на заповед и не дължи плащане по записа на заповед, вкл. и при конкретно въведеното от издателя възражение, че не е получавал процесната сума, е налице общо оспорване на вземането. В този случай кредиторът не е длъжен да сочи основание на поетото по записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя по повод или във връзка, с което да е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, а в настоящия случай доводи в тази насока не са сочени от страните.
В този смисъл по поставения от касаторите първи въпрос противоречията в практиката на съдилищата е преодоляна с приемането на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на същия въпрос в правната уредба не се констатира непълнота, неяснота или противоречие, които да налагат отстраняването им чрез тълкувателна дейност на съда за установяване точния смисъл на закона, нито е необходимо изменение на задължителната практика и практиката по отделните казуси, за да се създаде нова практика в съответствие с установеното в закона или поради нужда от осъвременяването й. Липсата на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК обуславя извод да недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въведен от касаторите въпрос.
По отношение на втория и третия въпрос в изложението към касационната жалба ВКС намира, че те не покриват изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не се е произнесъл по обстоятелството получил ли е издателят процесната сума от поемателя, доколкото това обстоятелство, както вече бе посочено, при невъведено в процеса твърдение или възражение за конкретно каузално правоотношение, което да е причина за издаване на записа на заповед, стои извън предмета на доказване по установителния иск по чл.422,ал.1 ГПК.
Разноски за производството не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 353/11.11.2014г. по гр.д. № 702/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.