О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
гр. София, 11.12.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1627 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ф. С. против решение № 569/09.03.2018г. по гр.д. № 4054/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 02.06.2017 г. по гр. д. № 8004/2014 г. на СГС, ГО, 11 състав в частта за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗАД“Армеец“АД за разликата над 250 000 лв. до 400 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба ЗАД“Армеец“АД спорва основателността й и наличието на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя спрямо пострадалото лице по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. САС е установил извършването на ПТП на 31.03.2014 г., в резултат на което пътувалият в превозното средство като пътник касатор е претърпял увреждания. Подбробно въззивният съд е обсъдил приложената медицинска документация и заключението на вещото лице по СМЕ като е възприел констатациите, че пострадалото лице е получило следните увреждания: контузия с разкъсно-контузна рана на главата и лекостепенно мозъчно сътресение, без клинични неврологични прояви, контузия на гръден кош с рана отзад под лопатките към пояса, разкъсно-контузна рана на десния глезен със счупване на вътрешния глезен и предно-медиална нестабилност на глезенната става и травматична ампутация на лявото ходило. Поради кръвозагубата от откъснатото стъпало и двете големи рани касаторът е изпаднал в травматичен шок, причинен и от силната болка в момента на уврежданията, представляваща състояние, опасно за живота. При постъпването на пострадалия в реанимация съдържанието на хемоглобина е било на долната граница и само навременното оводняване и преливане на биопродукти е попречило шокът да премине в необратима фаза. Налице е посттравматичен стрес. Констатирано е било, че пострадалият е емоционално лабилен, ситуативно тревожен като при него този период е по-продължителен, което се дължи и на факта че не е потърсена своевременно помощ от специалист психолог или психиатър. САС е съобразил и показанията на разпитания пред него свидетел и е направил извод, че се касае за млад човек, в разцвета на силите си, който в бъдеще, в следствие на загубата на ходилото ще живее със значително ограничена възможност за нормално предвижване, и като цяло за пълноценен живот. За да определи обезщетение в размер на 250 000лв. апелативният съд е посочил изрично, че пострадалият е претъпрял тежък шок от инцидента, значителни болки и страдания при наложилото се оперативно лечение и последвалия възстановителен процес, изключително негативно е повлияна психиката му предвид необходимостта да търпи ограничения в движението на долен крайник до края на живота си, както и да разчита на помощ на трето лице при осъществяване на елементарни житейски дейности и нужди. САС е направил извод, че така определеното обезщетение е относително високо и то е съобразено и с конкретната икономическа обстановка в страната към момента на увреждането, израз на която са предвидения размер на застрахователните лимити.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?; 2/ При формиране на изводи относно размера на обезщетение следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност и да даде мотивирано изложение за преценка на приноса им спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като счита, че същите въпроси са разрешени от САС в противоречие със задължителна практика на ВС, обективирана в ППВС №4/1968г. и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните постановени по реда на чл.290 ГПК: Решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о. – по първи въпрос и в Решение № 149/02.05.2011г. по гр.д. № 574/2010г. на ВКС, III г.о. и Решение № 121/09.07.2012г. по т.д. № 60/2012г. на ВКС, II т.о. – по втори въпрос.
Настоящият състав на ВКС намира, че във въззивното решение на САС поставените въпроси са намерили своя отговор, в който смисъл те са обусловили волята на съда за постановяване на крайния правен извод относно справедливия размер на дължимото от застрахователя обезщетение. Не е изпълнено изискването за осъществяване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По проблема за значението на социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, в т.ч. и на нормативно определените лимити на застрахователно покритие, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск на увреденото лице по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ в практиката на ВКС, обективирана в цитираното от касатора Решение № 83/06.07.2009г. на ВКС по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о. и служебно известните на настоящия състав: Решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 1/26.03.2012г. на ВКС по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о., Решение № 66/03.07.2012г.по т.д. № 619/2011г. на ВКС, II т.о. и Решение № 242/12.01.2017г. по т.д. № 3319/2015г. на ВКС, II т.о., е прието, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Изхожда се от разбирането, че отношение към критерия за справедливост има съществуващата в страната икономическа конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Именно динамичните промени в икономическата ситуация са в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай САС изрично е изложил съображения, че обезщетение в размер на 250 000лв. съответства на конкретно претърпените болки и страдания от пострадалия, като преценката за този завишен размер е направена и предвид икономическите условия в страната към датата на деликта – 31.03.2014г., израз на които са нормативно определените лимити на отговорността на застрахователите.
Втори въпрос е поставен в контекста на довод за неотчитане от съда, че при пострадалия дистимията може да остане като хронично страдание за години, поради което според касатора не са били преценени всички контретни обстоятелства, имащи отношение за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение. Според указанията в т.2 на ППВС № 4/1968 г. и в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 149/02.05.2011г. по гр.д. № 574/2010г. на ВКС, III г.о. и Решение № 121/09.07.2012г. по т.д. № 60/2012г. на ВКС, II т.о. / посочени от касатора/ и служебно известните на състава: Решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008 г., Решение № 158/28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, I т.о., Решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., Решение № 749/05.12.2008 г. по т.д.№ № 387/2008 г. на II т.о. и много други, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а всякога – налагащо преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, несъмнено обусловено от съществуващата в страната икономическа конюнктура. В съответствие с горепосочената практика САС не само е посочил, но е и обсъдил и то в тяхната съвкупност всички обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди: всички претърпени като вид вреди, техния интензитет и конкретните им проявления върху личността на увреденото лице, включително и с оглед на младата му възраст и прогнозата за бъдещото му състояние.
Настоящият състав намира, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение на САС според настоящия съдебен състав на ВКС не разкрива никой от изброените по – горе пороци.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода от спора в полза на ответника по касацията следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 569/09.03.2018г. по гр.д. № 4054/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. Ф. С. ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗАД“Армеец“АД сумата от 100 лв., представляваща сторените от последното разноски за настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: