О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София, 16.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2046 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Селект Моторс Къмпани”АД /н/, чрез пълномощника адв.Г. Г., против определение № 2136/25.06.2019г. по ч.гр.д. № 2836/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 02.04.2019г. по т.д. № 2063/2018г. на СГС за връщане на исковата молба на частния касатор срещу „ЗЕАД Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп”ЕАД с правно осн. чл.694, ал.1, т.1 ТЗ за оспорване на вземания, произтичащи от договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014г. и решение по арб.д. № ВАД 2/2016г. по описа на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие, представляващи главница в стойностен размер на 1 792 345,48 лева, законна лихва до 07.06.2017г. в размер на 230 747,95 лева, разноски по арбитражно дело в размер на 63 696,90 лева, разноски по т. дело № 347/2017г. в размер на 27 056,23 лева, разноски по изпълнителното дело № 109/2017г. в размер на 18 344,08 лева и разноски в производството по несъстоятелност в размер на 75 978,80 лева.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че след като спрямо него е било открито производство по несъстоятелност, то по силата на чл.694 ТЗ установителните искове по отношение на оспорени вземания на кредитори на длъжника, се подават само пред съда по несъстоятелността и приложението на чл.19, ал.1 ГПК е мълчаливо изключено. Иска се отмяна на въззивното определение и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя следният правен въпрос: Следва ли да се прилага разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК при наличието на образувано производство по несъстоятелност и редовно образувано исково производство по чл.694, ал.1 ТЗ, съответно кой е компетентният съд относно произнасянето по спорен в посоченото производство въпрос между страните? Частният касатор въвежда селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като по отношение на твърдението, че произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение е в противоречие с практиката на ВКС се е позовал на Решение № 62/18.05.2011г. по т.д. № 1182/2010г. на ВКС, II т.о. Позовава се и на хипотеза на „ очевидна неправилност” на осн.чл.280, ал.2 ГПК
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че оспорените по реда на чл.694 ТЗ от несъстоятелния длъжник вземания са били установени спрямо същия кредитор с влязло в сила на 16.12.2016г. арбитражно решение, което като дата предхожда тази на откриване на производството по несъстоятелност- 26.03.2018г., поради което следва да се зачете от съда по несъстоятелността обвързващата страните по спора сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила на арбитражното решение. Повторното произнасяне по същото спорно вземане между страните е недопустимо.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
В настоящия случай ВКС констатира, че поставеният въпрос не изпълнява изискването да представлява общо основание за допускане до касация. Контекстът, в който го поставя частният касатор, е за обосноваване на довод за незачитане на силата на пресъдено нещо на постановено арбитражно решение относно предявено в производство по несъстоятелност от кредитор вземане спрямо несъстоятелния длъжник, тъй като установяването на това вземане е допустимо само в специалното производство по чл.694 ТЗ пред съда по несъстоятелността, а не пред арбитражния съд. Така поставен въпросът не изчерпва установените от въззивния съд факти по конкретното дело. В случая произнасянето на САС е обусловено от констатация, че производството относно спорното вземане пред арбитражния съд се е развило и приключило / решение от 06.12.2016г. по арб.д. № 2/2016г. / преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и преди постановяване на решение по чл.630, ал.1 ТЗ спрямо „Селект Моторс Къмпани”АД /н/ /решение № 637/26.03.2018г. по т.д. № 897/2017г. на СГС/, което обстоятелство е мотивирало САС да приложи чл.19, ал.1 ГПК. По силата на чл.637, ал.1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, но правните последици на постановените съдебни и арбитражни решения по приключилите до тази дата спорове не се преуреждат поради последващо откриване на производство по несъстоятелност на ответника по тези спорове.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай, твърденията в изложението за очевидна неправилност на въззивното определение, повтарящи оплакванията за неправилност в частната касационна жалба, не могат да обосноват извода, че обжалваният акт е очевидно неправилен съобразно направените по – горе разяснения, тъй като определението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Поради изложеното касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2136/25.06.2019г. по ч.гр.д. № 2836/2019г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: