О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
[населено място], 31.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №455 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 10.11.2015г. по в.т.д.№232/2015г. на Русенски окръжен съд. С него е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение в частта за присъдените на ищците разноски в размер на 2 062,83 лева и е прекратено производството по искането на жалбоподателя за допълване на въззивното решение чрез потвърждаване на първоинстанционното решение на Русенски окръжен съд в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на [фирма] разноски в размер на 1350 лева за първоинстанционното производство. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение като неправилно, по съображения подробно изложени в жалбата.
Ответниците М. Е. Р. – П. и П. И. П. считат жалбата за неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
С решение №146/23.09.2015г. по в.т.д. №232/2015г. на Русенски окръжен съд е отменено решение №756/10.06.2015г. по гр.д.№2782/2014г. на Русенски районен съд, в частта, с която е отхвърлен установителният иск и осъдителният иск за сумата до 7 496,95 лева и са признати за нищожни договорните клаузи по чл.3 ал.5 и чл.6 ал.3 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL33720 от 20.02.2008г., сключен между М. Е. Р. – П. и П. И. П. и [фирма], [населено място], като е осъдено [фирма] да заплати на ищците сумата от 7 496,95 лева, недължимо платена сума, съставляваща сбор от платени суми по 61 месечни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL33720 от 20.02.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2014г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 2 062,83 лева разноски за двете инстанции. Със същото решение е потвърдено решение №756/10.06.2015г. по гр.д.№2782/2014г. на Русенски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск за разликата над 7 496,95 лева до 8 339,56 лева. В частта, с която е първоинстанционният съд е осъдил М. Е. Р. – П. и П. И. П. да заплатят на [фирма], [населено място], разноски в размер на 1350 лева решението на Русенски районен съд не е отменено, въпреки изхода на производството по въззивната жалба.
С молба от 22.10.2015г. ответникът [фирма], [населено място], е поискал да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като бъде потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъдените на банката разноски в размер на 1350 лева. Също така е поискал присъдените на ищците разноски за двете инстанции да бъдат намалени съразмерно на уважената част от исковете, като бъде съобразено, че осъдителният иск е отхвърлен за разликата над 7496,95 лева до 8 339,56 лева. С постановеното от него определение от 10.11.2015г. по в.т.д.№232/2015г. въззивният съд е счел за недопустима молбата в частта, с която е поискано потвърждаване на първоинстанционното решение, като е посочил, че право да иска допълване на решението има само страната, по чието искане съдът не се е произнесъл, тоест ищците – въззивници, а не ответникът – въззиваем. По отношение на присъдените с въззивното решение разноски в полза на ищците е посочил, че пълният размер на направените разноски е намален с оглед частичното отхвърляне на осъдителния иск.
Постановеното от въззивния съд определение е правилно в частта, с която молбата по чл.248 от ГПК е оставена без разглеждане. Въззивният съд е пропуснал да отмени първоинстанционното решение в частта за присъдените на ответното дружество разноски, въпреки,че е отменил решението, в частта, с която са отхвърлени предявените искове и е уважил предявения установителен иск и осъдителния иск до размера от 7496,95 лева. Пропускът на въззивния съд да се произнесе по въззивната жалба в частта за присъдените в полза на банката разноски в размер на 1350 лева има за последица влизане в сила на първоинстанционното решение в тази част. Поради това този пропуск поражда правен интерес за въззивните жалбоподатели да искат допълване на въззивното решение, но не и за ответника, в чиято полза са били присъдени разноските.
Правилността на обжалваното определение в останалата част не следва да се обсъжда, доколкото с определение №252 от 14.11.2016г. по т.д. №456/16г. на ВКС, ТК, І т.о., постановеното от въззивния съд решение е обезсилено частично поради отказ от иска, включително и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на М. Е. Р. – П. и П. И. П. разноски за двете инстанции в размер на 2 062,83 лева. По този начин е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от поисканото от него изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274 ал.2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.11.2015г. по в.т.д.№232/2015г. на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.