3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№951
Гр.София, 15.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 291 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. П, [населено място] срещу решение № 2040/26.10.15г., постановено по гр.д.№ 2001/15г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1500/04.03.15г. по гр.д.№ 3521/14г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на иска на касатора против Г за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.12.12г., за разликата над присъдената сума от 12000 лв. до предявения размер на вземането от 30000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Г, [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 04.12.12г. ищецът по иска – настоящ касатор при ПТП, причинено от неизвестен автомобил с неизвестен водач, е получил телесни увреждания. Изложени са съображения, че следва да се ангажира отговорността на Гаранционния фонд на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ, тъй като водачът на лекия автомобил е нарушил правилата по чл.119, ал.1, репс. ал.3 и чл.65 ЗДП, а възражението за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е счетено за неоснователно. При определяне на размера на обезщетението са съобразени възрастта на пострадалия (86 години) към датата на инцидента и видът на увреждането – триглезенна, открита фрактура на левия крак, лекувана чрез операция с цел репозиция и фиксация с остеосинтезни средства, което има за резултат пожизнено нарушение на походката, болезненост и ограничение в движенията. От определения размер на обезщетението от 22000 лв. е приспадната платената от фонда сума от 10000 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение в размер на 12000 лв. и за отхвърляне на иска до предявения размер от 30000 лв.
Касаторът поставя въпросите: „Кои обстоятелства следва да преценява съдът при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди?”; „Следва ли да се преценяват и други обстоятелства, извън изрично посочените в ПП № 4/68г. на ВС или посочването в раздел ІІ на ПП № 4/68г.е изчерпателно?” и „Достатъчно ли е решаващият орган формално да посочи в решението, че отчита обстоятелствата относно размера без реално да прецени тежестта на всяко от тях?”. Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочена съдебна практика по дела за обезщетяване на неимуществени вреди, като касаторът сравнява размера на присъдените обезщетения с видовете травматични увреждания.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК могат да се обобщят като въпрос за прилагане на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Този въпрос, заявен при обжалване на въззивно решение, постановено по иск срещу Гаранционния фонд по чл.288, ал.1 КЗ /отм./, е от значение за решаването на спора по конкретно дело, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона.
Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилно прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липсата на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу Гаранционния фонд се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката (ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г.) в случаите на телесни увреждания се е ориентирала към критерии за вида и характера на уврежданията, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, които се решават от съда според приетите за доказани факти по спора. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2040/26.10.15г., постановено по гр.д.№ 2001/15г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.