1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1380
гр.София, 03.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5488 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. И., чрез адв. А. Б., срещу въззивно решение № 351/09.05.2013г., постановено по възз. гр. д. № 327/2013 г. по описа на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено Решение № 2089/06.12.2012 г. по гр.д. № 5876/2012 г. на Районен съд – Русе. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният от касатора срещу С. [фирма] – [населено място], иск по чл.200 КТ за присъждане на неимуществени вреди в размер на сумата 150 000 лева, причинени от настъпила при трудова злополука смърт на Д. В. И. – негов син.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила – основание за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по значими материалноправни и процесуалноправни въпроси, в противоречие със задължителната съдебна практика, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Въпросите, за които страната твърди, че обуславят допускането на касационното обжалване, се свеждат до следното: 1/Длъжен ли е съдът да отложи съдебното заседание тогава, когато процесуалният представител на страната е внезапно възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, а страната не е била уведомена за датата на провеждане на това съдебно заседание; 2/ Може ли страна по делото да бъде лишена от конституционно установеното си право да участва в процеса, чрез избран от нея и упълномощен адвокат; 3/Длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе по всички искания и възражения на страната, както и да изложи в тази връзка собствени мотиви в решението си; 4/ Преклудира ли се възможността за страната да ангажира доказателства във въззивното производство, ако при първоинстанционното разглеждане на делото такива не са събрани, поради допуснати от съда процесуални нарушения; 5/ Може ли да се приеме, че бащата не е в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на дете, без да са събрани необходимите за този правен извод на съда доказателства; 6/ Какви са критериите, които съдът следва да вземе предвид при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, във връзка с приложението на правилото по чл.52 ЗЗД; 7/ Може ли да се приеме, че родител е безразличен към загубата на детето си и да не търпи вреди от самия факт на смъртта му, при липса на доказателства за влошени семейни отношения и за нарушена емоционална връзка между родителя и починалото дете. По отношение на така изведените въпроси страната твърди, че въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/61г., ППВС № 5/69г., ППВС № 4/68г. и в решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и че отговорът на същите е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Поддържаното касационно основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е мотивирано с представянето на влезли в сила съдебни актове на съдилищата.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] в писмен отговор поддържа становище, че постановеното от въззивния съд решение е правилно и не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка за наличие на предпоставките по чл.280 ГПК, приема за установено следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищецът не е представил никакви доказателства за преживените от него болки и страдания в резултат на настъпилата при трудова злополука смърт на сина му Д. В. И.. Посочено е, че не е доказано съществуването на изградена емоционална връзка между бащата и сина, а напротив, че единственият човек, който се е грижил за Д. до навършване на пълнолетие е била неговата баба. Съдът е приел също, че приключвайки производството в едно съдебно заседание, първата инстанция не е допуснала процесуално нарушение на нормите на чл.39 и чл.142 ал.2 ГПК, тъй като за страната не е съществувала пречка да се яви лично в съдебното заседание, а по отношение на процесуалния й защитник не са били представени доказателства за служебната му ангажираност. Въззивната инстанция е отказала събирането на доказателствата, искания за които са били направени във въззивната жалба, като е мотивирала отказа си с настъпилата преклузия по чл.266 ГПК. В тази връзка не е било уважено искането на страната за разпит на свидетел /направено и пред първата инстанция/ относно обстоятелството, какви са били отношенията между бащата и сина, преди смъртта на последния.
К. съд счита, че са налице условията за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съдебният акт е произнесен в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР№ 1/2001г., ТР № 1/2013 г. ОСГТК ВКС и решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК / Решение №60/05.06.2013г. по гр.д.№ 546/2012г. ІV г.о., Решение №700/06.12.2010г. по гр.д. №304/2010г. ІІІ г.о., Решение №153/01.08.2011г. по гр.д.№39/ 2011г. ІІ г.о. и др./ по въпроси № 3 и №4: следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото; кога настъпва преклузията по чл.266 ГПК за ангажиране на доказателства от страната, респективно кога са налице изключенията, предвидени в нормата за събиране на доказателства, недопуснати поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд. Произнасянето на атакуваното решение е предопределено от процесуалноправните разрешения, направени от въззивния съд в отклонение на задължителната съдебна практика на ВКС по посочените проблеми.
Поставените от жалбоподателя въпроси №1 и №2 са неотносими, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда. Въпрос №6, касаещ приложението на нормата на чл.52 ЗЗД, е също неотносим, тъй като въобще не е бил предмет на разглеждане от съда. Въпрос №5 за кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, също не е бил предмет на решаване от въззивната инстанция в смисъла, поставен от касатора в жалбата му; въпросът може ли родител да е безразличен и да не търпи вреди от смъртта на дете / №7/ е фактически, а не правен, тъй като произнасянето по него зависи от направената конкретна преценка на установените по делото факти и обстоятелства във всеки отделен случай.
Предвид изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 351/09.05.2013 г., постановено по въззивно гражданско дело № 327/2013 г. на Окръжен съд – Русе.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на Председателя на Четвърто гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.