О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 476
гр. София 30. 09. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4396/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Т. Т. чрез пълномощника си адв. Г.Н. е обжалвал решението на Добричкия окръжен съд № 120 от 21.03.2013г. по гр.д.№ 136/2013г., с което е отхвърлен предявеният от него срещу [община] установителен иск за собственост.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК /цената на предявения иск за собственост според пазарната оценка при липса на данъчна такава е 23 625лв./, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Добричкият окръжен съд е отменил решението на Районния съд Генерал Т. № 123/05.12.2012 г. по гр.д.№ 192/2012 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от С. Т. Т. иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че не е осъществен твърдяният в исковата молба като основание за придобиване на собствеността на спорния имот фактически състав – реституция по чл.10 ЗСПЗЗ. Съдът е изложил съображения, че съобразно представеното удостоверение за наследници, С. Т. Т. е наследник по закон /син/ на Т. С. Т. роден на 13.12.1884г. и починал на 31.03.1965г., а с административния акт – решение на поземлената комисия № 78 от 16.08.1993г. е възстановено правото на собственост върху спорния недвижим имот на наследници на лице със същото име, но с единен граждански номер, съобразно който лицето е родено през 1925 год. Въз основа на този факт съдът е направил извод, че собствеността е реституирана на лице,на което ищецът не е наследник и поради това претенцията му за придобиване на собствеността въз основа на решение на Поземлената комисия [населено място] № 78 от 16.08.1993г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При тези мотиви на въззивния съд формулираният от касатора правен въпрос допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си с обстоятелства, които не са заявени или твърдяни от страните пред първата и въззивната инстанция и не са включени в доклада по делото като значими за изхода на спора, е от значение за конкретния спор, защото решаващите изводи на въззивния съд се основават на неустановено твърдение, което не е оспорено от ответника нито с отговора на исковата молба, нито с жалбата и за което не са дадени указания в доклада, че се нуждае от доказване. Същевременно по аналогичен въпрос е дадено разрешение в решение № 452 от 16.11.2011г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 621/2010г., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което въззивният съд по настоящото дело не се е съобразил. Ето защо е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 120 от 21.03.2013г. по гр.д.№ 136/2013г..
Указва на касатора С. Т. Т. на основание чл. 18 ал.2 т.2 ГПК да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 118 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: