О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.689
гр. София, 18.10.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 октомври , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2162/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на [фирма]-София срещу решение №10 от 04.01.2013 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №1569/2012 г., В ЧАСТТА , с която е отменено частично първоинстанционното решение № 317 от 21.02.2012 г. по т.д. № 650/2011 г. на СГС, VІ-5 с-в и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр.София на основание чл.208 КЗ сумата от 49 280 лева като обезщетение по имуществена застраховка „Каско” сключена по застрахователна полица №59280487 /13.09.2009 г., ведно със законната лихва от 22.02.2011 г. и сумата от 4 374,91 лева на основание чл.86 ЗЗД за периода от 15.04.2010 г. до 22.02.2010 г., както и в частта за присъдените разноски . В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са обвързани от договор по имуществена застраховка „Каско” сключена по застрахователна полица №59280487 /13.09.2009 г. включително срещу риск кражба на МПС на територията на България и в чужбина. В срока на действие на застраховката: на 25.03.2010 г. на територията на Република Италия е извършена кражба на застрахованото имущество- влекач Д. с ДК [рег.номер на МПС] и полуремарке Б. с ДК [рег.номер на МПС] . Застрахователят е бил уведомен за настъпилото събитие на 26.03.2010 г. и до 29.03. 2010 г. и от страна на ищеца-собственик на застрахованото имущество към заявлението са представени всички изискуеми се за заплащане на обезщетението документи. В законовия 15 дневен срок / чл.208 ал.1 КЗ/ застрахователят не е заплатил дължимото обезщетение. Впоследствие на 15.05.2010 г. откраднатите влекач и полуремарке са били намерени на 19.05.2010 г.. Съдът е счел, че при това положение не следва да се прилага уговорката в глава 6, раздел VІ т.2.2, че при намирането на МПС застрахованият се обезщетява както при частични повреди и е уважил исковете до размерите на стойността на откраднатото имущество установени в заключенията на автотехническата експертиза.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до начина на формиране на обезщетението по имуществена застраховка при намиране на откраднатото имущество и за обвързаността на страните от уговорките в ОУ към договора за застраховка в този случай. Твърди се, че въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС: ППВС 7/77.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по този въпрос е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС: ППВС 7/77- в частта относно начина на формиране на размера на застрахователното обезщетение при имуществени застраховки, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №10 от 04.01.2013 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №1569/2012 г., В ЧАСТТА , с която е отменено частично първоинстанционното решение № 317 от 21.02.2012 г. по т.д. № 650/2011 г. на СГС, VІ-5 с-в и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр.София на основание чл.208 КЗ сумата от 49 280 лева като обезщетение по имуществена застраховка „Каско” сключена по застрахователна полица №59280487 /13.09.2009 г., ведно със законната лихва от 22.02.2011 г. и сумата от 4 374,91 лева на основание чл.86 ЗЗД за периода от 15.04.2010 г. до 22.02.2010 г., както и в частта за присъдените разноски .
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1073,10 лева в едноседмичен срок.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след изпълнение на горните указания.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.