Решение №52 от 3.2.2014 по гр. дело №7301/7301 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

определение по гр.д.№ 7301 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 52

София, 03.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 7301 по описа за 2013 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Роза Х. Павлова, Динка С. Г., Й. Г. А., Елинка Г. Атанасова и И. Г. М. срещу решение № 6285 от 26.08.2013 г. на Софийския градски съд, Гражданко отделение, II-В въззивен състав, постановено по гр.д.№ 9081 от 2012 г., с което е отменено решение от 30.03.2012 г. по гр.д.№ 11877 от 2010 г. на Софийския районен съд, 27 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу С. Б. Б. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на правото на собственост и предаване владението на следния недвижим имот: част от УПИ III-111 в кв.9 по регулационния план на [населено място], в.з.”Малинова долина- II-Б, разширение, м.”Дупките” с площ на частта от 1004 кв.м., означена по контура на т.1,2,3,4,1 на скица-приложение № 1 към заключението на вещото лице инж.С. К., намираща се на лист 110 от решението на СРС и представляваща неразделна част от решението.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 497 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 715 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 550 от 04.08.2010 г. по гр.д.№ 314 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 1333 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 180 от 18.04.2007 г. по гр.д.№ 3080 от 2005 г. на ВКС, Четвърто а г.о., решение № 329 от 27.04.2010 г. по гр.д.№ 927 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 28 от 04.05.2010 г. по гр.д.№ 844 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 15 от 11.05.2011 г. по гр.д.№ 340 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. При установена липса на идентичност между възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот на наследодателя на ищците и дадения в замяна по реда на З. имот на наследодателя на ответницата, може ли да се обсъжда дали замяната остава в сила, 2. Може ли ответник по дело по предявен иск за собственост върху имот, възстановен на ищците с решение на ПК /ОСЗГ/, да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на неговото обобществяване, ако самият ответник не заявява права върху имота към същия момент и 3. Следва ли да се зачете удостоверителната сила на влязло в сила съдебно решение, с което е било установено наследствено правоприемство. Твърди се и противоречие между обжалваното решение и други влезли в сила решения на съдилищата в страната за други части от същия реституиран на ищците имот: решение от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 7382 от 2011 г. на Софийския градски съд, II-В въззивен състав, решение от 05.07.2012 г. по гр.д.№ 18137 от 2001 г. на Софийския градски съд, IV-Д въззивен състав и решение от 07.05.2013 г. по гр.д.№ 15503 от 2011 г. на Софийския градски съд, II А състав. Освен това, според касаторите произнасянето на ВКС по поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 15.11.2013 г. ответницата С. Б. Б. оспорва жалбата.

При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението за отхвърляне на предявения иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на процесния имот, въпреки представеното от тях решение на ОСЗГ-О. купел за възстановяване на правото на собственост върху този имот. Горното е прието с оглед признатото за основателно възражение на ответницата: че ищците не са доказали процесният имот да е бил собственост на наследодателя им към момента на неговото обобществяване. Като евентуален мотив за отхвърляне на иска е посочено обстоятелството, че имотът не е подлежал на реституция предвид разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ /тъй като е бил получен в замяна по реда на З. от наследодателката на ответницата С. С. Б. и впоследствие с нотариален акт № 199 от 14.12.1962 г. с него е било извършено разпореждане /дарение/ в полза на Б. С. Б.- баща на ответницата С. Б. Б./, без да е взето предвид налице ли е идентичност между дадения в замяна на наследодателката на ответницата имот и процесния имот.
С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение от значение за делото е втория поставен от касаторите правен въпрос: може ли ответник по дело по предявен иск за собственост върху имот, възстановен на ищците с решение на ПК /ОСЗГ/, да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на неговото обобществяване, ако самият ответник не заявява права върху имота към същия момент. Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос, тъй като обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС обективирана в Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д.№ 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 266 от 22.10.2013 г. по гр.д.№ 3513 от 2013 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 26 от 12.06.2013 г. по гр.д.№ 12 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 7 от 01.02.2013 г. по гр.д.№ 647 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Предвид на гореизложеното касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6285 от 26.08.2013 г. на Софийския градски съд, Гражданко отделение, II-В въззивен състав, постановено по гр.д.№ 9081 от 2012 г.

ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

УКАЗВА на същите, че при невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top