5
определение по гр.д.№ 7365 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София 03.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 7365 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. С. С. срещу решение № 281 от 29.07.2013 г. на Габровския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 240 от 2013 г., с което е потвърдено решение № 91 от 15.03.2013 г. по гр.д. № 2302 от 2012 г. на Габровския районен съд за допускане на делба при равни квоти между бившите съпрузи Х. С. С. и Д. П. Д. на две сгради, построени в имот с идентификатор № 14218.502.385 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-64 от 26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на А., а именно: 1. еднофамилна триетажна жилищна сграда в груб строеж, със застроена площ от 83 кв.м., с идентификатор № 14218.502.385.1 и 2. едноетажна селскостопанска сграда в груб строеж, със застроена площ от 65 кв.м., с идентификатор № 14218.502.385.2.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди, че е налице противоречие на обжалваното решение с посочена от касатора практика на ВКС /решение № 31 от 17.02.1999 г. по гр.д.№ 616 от 1998 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 43 от 05.04.2013 г. по гр.д.№ 802 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 13 от 24.03.2009 г. по гр.д.№ 5368 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о./ и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Налице ли е фактическа раздяла между съпрузите, изразяваща се в прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между тях, след като ищцата отсъства от семейното жилище повече от 9 години, като през последните 5 от тях не е виждала съпруга си и не полага лични грижи към детето си, 2. Следва ли, преди да допусне делба на незаконна сграда, съдът служебно да проведе изследване за допустимостта на строежа по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на изграждането на тази сграда.
В писмен отговор от 20.11.2013 г. ответницата по жалбата Д. П. Д. оспорва жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд за допускане на делбата на триетажната еднофамилна жилищна сграда, въззивният съд е приел, че тази сграда е съсобствена между бившите съпрузи, макар да е изградена върху имот-собственост само на единия съпруг, тъй като е изградена по време на брака на двамата съделители и със съвместни средства. Счел е, че до завършването на сградата в груб строеж бившите съпрузи не са били във фактическа раздяла, въпреки че съпругата е живеела и работела в Гърция, тъй като до онзи момент те не са били прекъснали духовната, физическа и икономическа връзка помежду си: ответникът дори е посещавал ищцата в Гърция, а ищцата е поддържала икономически семейство си през периода от 2003-2008 г.
По отношение на делбата на селскостопанската сграда е прието, че въпреки че тази сграда е незаконна, тя може да е предмет на делбата, тъй като по отношение на нея не е започнала процедура по събарянето й и тъй като направените от първоинстанционния съд изводи за приложимостта на пар.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. по отношение на този незаконен строеж не са опровергани от доказателствата по делото.
Не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението за допускане на делба на триетажната жилищна сграда, тъй като липсва противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора практика на ВКС: В решение № 31 от 17.02.1999 г. по гр.д.№ 616 от 1998 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 43 от 05.04.2013 г. по гр.д.№ 802 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че придобитото по време на брака от единия съпруг имущество се изключва от кръга на съпружеската имуществена общност, когато е придобито по време на настъпила трайна и окончателна фактическа раздяла между съпрузите, изключила всякакви икономически и духовни връзки между тях, тъй като в този случай бракът съществува формално и имуществото не е придобито в резултат на съвместните им усилия. В обжалваното решение на Габровския окръжен съд е прието по същество същото: че триетажната жилищна сграда е съсобствена между бившите съпрузи и следва да се допусне до делба не защото придобитото по време на фактическа раздяла имущество е съпружеска имуществена общност, а защото е прието за установено, че бившите съпрузи не са били във фактическа раздяла по време на строежа и завършването до груб строеж на тази жилищна сграда /според съда, въпреки че съпругата е живеела и работела в Гърция, в периода от започването на строежа до завършването на грубия строеж на сградата съпрузите не са прекъснали духовната, физическа и икономическа връзка помежду си: ответникът дори е посещавал ищцата в Гърция, а ищцата е поддържала икономически семейство си през периода от 2003-2008 г./.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в тази част /за допускане делбата на триетажната жилищна сграда/. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато за уреждане на конкретния правен спор липсва правна уредба, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради настъпили промени в обществените условия или в законодателството се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма. В конкретния случай по първия поставен от касатора правен въпрос /кога е налице фактическа раздяла между съпрузите/ има съдебна практика, включително посочената практика от самия касатор, и от постановяването на тази практика не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната й.
По отношение на решението за допускане на делба на селскостопанска сграда не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В посоченото от касатора решение № 13 от 24.03.2009 г. по гр.д.№ 5368 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по отменения ГПК, е прието, че построяването на сграда, без за това да са били издадени строителни книжа, не я прави негоден обект на собственост и съответно на делба, ако тази сграда е била допустима по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на изграждането й. В това решение на ВКС, обаче няма произнасяне по посочения от касатора процесуалноправен въпрос: следва ли, преди да допусне делба на незаконна сграда, съдът служебно да проведе изследване за допустимостта на строежа по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на изграждането на тази сграда. Поради това няма как да е налице противоречие по този въпрос с обжалваното решение на Габровския окръжен съд.
По горепосочения въпрос липсва конкретна съдебна практика. Поради това и тъй като въпросът е от значение както за конкретното дело /изясняването му е от значение с оглед преценката дали допуснатата до делба незаконна селскостопанска сграда е търпим строеж по смисъла на пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. или подлежи на премахване и съответно за решаване на въпроса дали тази сграда подлежи на делба/, така и за точното прилагане на чл.195 от ГПК, налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 281 от 29.07.2013 г. на Габровския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 240 от 2013 г., В ЧАСТТА МУ, с което е потвърдено решение № 91 от 15.03.2013 г. по гр.д. № 2302 от 2012 г. на Габровския районен съд за допускане на делба при равни квоти между бившите съпрузи Х. С. С. и Д. П. Д. на еднофамилна триетажна жилищна сграда в груб строеж, със застроена площ от 83 кв.м., с идентификатор № 14218.502.385.1, изградена в имот с идентификатор № 14218.502.385 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-64 от 26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на А..
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 281 от 29.07.2013 г. на Габровския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 240 от 2013 г. В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 91 от 15.03.2013 г. по гр.д. № 2302 от 2012 г. на Габровския районен съд за допускане на делба при равни квоти между бившите съпрузи Х. С. С. и Д. П. Д. на едноетажна селскостопанска сграда в груб строеж, със застроена площ от 65 кв.м., с идентификатор № 14218.502.385.2, построена в имот с идентификатор № 14218.502.385 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-64 от 26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на А.
ДАВА едноседмичен срок на касатора Х. С. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същия, че при невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.