ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
София, 10. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4488 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 122/13.03.2013 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 408/2012, с което е потвърдено решение № 808/13.07.2012 на Старозагорския районен съд по гр.д. № 788/2012, с което е отхвърлен предявеният иск за прекратяване на издръжка на пълнолетен от родител поради изменение на обстоятелствата, при които е присъдена по чл. 150 СК.
Недоволен от решението е касаторът К. И. Т., представляван от адв. А. С. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на членовете на съдебния състав да се произнесат по направен отвод за наличието на обстоятелства, които пораждат основателни съмнения в тяхното безпристрастие, за правното значение на разпределението на делото чрез случаен подбор по реда на постъпването му, на докладването на жалбите и отговорите от въззивния съд и за последиците от неизпълнението от страната на указанията на съда да представи доказателства, за които тя носи доказателствената тежест, както и по материалноправния въпрос за съотношението между възможностите на пълнолетния претендиращ издръжка да си я осигури сам и възможността на родителя да я предоставя без съществени затруднения, като основание за прекратяването й в различни периоди след присъждането на издръжката, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата И. К. Т., представляван от адв. Д. Б. от САК я оспорва, като счита, че в изложението към касационната жалба не посочени ясно правни въпроси, които обуславят решението по делото, а доколкото такива може да бъда идентифицирани, те нямат претендираното значение, тъй като възизвното решение е по същество правилно – съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са допуснати от съда и ищецът не е опровергал обстоятелството, че ответникът учи редовно нито е доказал, че възможностите на страните са се променили съществено: тези на ответника в положителна посока и/или тези на ищеца – в отрицателна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение от 17.07.2010 г. ищецът е осъден да плаща издръжка на пълнолетния ответник, който е записан като редовен студент в С. П. К. за пролетния семестър от 18.01. до 15.05.2012 г. и се очаква да го завърши през месец май 2013 г. Общите разходи за обучението в колежа възлизат на 44.140 щатски долара годишно, които ответникът може да получи в пълен размер, ако кандидатства и получи всички видове финансиране, като за пролетния семестър на 2010 г. е представена справка, от която е видно, че таксите за обучение са 19.015 щатски долара, като след приспадане на очакваната финансова помощ в размер на 7.000 щатски долара, дължимата от студента сума е 12.015 щатски долара. По време на обучението ответникът е работил в колежа и през 2009 г. е получил брутен доход 872 щатски долара, а през 2010 г. – 1.996 щатски долара. Той притежава и апартамент в Стара Загора с площ 65,68 кв.м. На 24.06.2001 г. той е придобил и 1/3 ид.ч. от апартамент в С. с площ 43,02 кв.м. по изпълнителното дело срещу ищеца на присъдената издръжка. Ищецът е получавал през 2009 г. месечно трудово възнаграждение в размер на 2.870,42 щатски долара, през 2010 г. – 2.797,33 щатски долара, а през 2011 г. 3.045,44 щатски долара, има нужда да лекува заболяването си от диабет и притежава незначителни суми по сметки в банки. Той притежава къща в САЩ на стойност 341.747 щатски долара и плаща годишен данък за това в размер на 4.174,81 щатски долара, както и незначителни идеални части от други поземлени имоти, в т.ч. земеделска земя, която е отдадена под аренда. През 2010 г. ищецът е подарил е на сестра си 1/6 ид.ч. от наследствен апартамент в С. с площ 107,53 кв.м., а на майка си – 1/6 ид.ч. обитаема сграда в С. с площ 30 кв.м., построена в дворно място с плащ 1.200 кв.м., които сделки се оспорват от ответника като увреждащи го. Майката на ответника работи като съдия в Софийския окръжен съд и е изпратила на сина си 400 щатски долара пред 2010 г. и 8.200 щатски долара през 2011 г. Въззивният съд е приел, че към 06.07.2012 г. ответникът продължава да учи редовно, не са променени необходимите разходи за издръжката му (в т.ч. за обучение) нито възможностите му да реализира някакъв доход, в т.ч. от наем на притежаваното от него неголямо жилище в провинциален град и идеални части от недвижими имоти, придобити от принудителното изпълнение срещу ищеца; докато доходът на ищеца 2011 г. се е увеличил. Действително той не разполага със спестявания, но не са представени доказателства наличните преди това да са намалели във връзка с финансовата криза. Не са увеличени и разходите за лечението му, тъй като представеното доказателство съставлява предложение за цена на лечението му, а не документ за реално извършен разход за лечение.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като последният процесуалноправен и материалноправният въпрос обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 122/13.03.2013 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 408/2012.
Указва на касатора К. И. Т. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 504,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.