3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 12.02.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6458/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение №II-30 от 19.06.2013 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1885/2012 г., с което е отменено решение №1098 от 23.07.2012 г. на Бургаския районен съд по гр. дело №5513/2011 г. и са отхвърлени исковете на Б. А. Г. и Н. Г. К. срещу М. Р. И. за сумата 13 869 лв. – заплатена цена по неизпълнен договор за изработка. В. съд е приел, че по делото не се установява по безспорен начин обстоятелството ищците да са развалили устно сключения допълнителен договор за изработка, за да могат да претендират връщане на дадената по договора сума. Представената по делото нотариална покана касае единствено искане за връщане на дадената сума, но не представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. При наличието на договор, който не е развален ищците биха могла да претендират единствено изпълнение заедно с обезщетение за забава или да искат обезщетение за неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, но не и да претендират връщане на даденото по договора.
Решението е обжалвано от Б. А. Г. и Н. Г. К., двамата със съдебен адрес [населено място]. Изложени са твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това дали искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора. К. считат, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочено е решение №4417 от 20.03.2000 г. по гр. дело №1488/1999 г. на ВКС, V г.о.
Ответникът по жалбата М. Р. И., [населено място], не е заявил становище.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №II-30 от 19.06.2013 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1885/2012 г. Повдигнатият въпрос обуславя крайното решение и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 277.38 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №II-30 от 19.06.2013 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1885/2012 г.
УКАЗВА на Б. А. Г. и Н. Г. К., двамата със съдебен адрес [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 277.38 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.