О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№158
[населено място], 17.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2183 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Е. С., чрез пълномощника адв. К. Н. срещу решение № 2161/25.11.2014г. по в.гр.д. № 2672/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдно решение № 3068/17.04.2014г. по гр.д. № 8232/2012г. на СГС в частта, с която е отхвърлен искът на касаторката против [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 24 000 лв. до общия предявен размер на сумата 50 000 лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./.
Касаторката поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма], [населено място] не е подал отговор на касационната жалба .
Третите лица помагачи – Г. фонд и К. Н. Д не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, касаторката е претърпяла увреждания : изкълчване на дясна раменна става, както и спонтанен аборт. Като е отчел вида и интензитета на търпените болки и страдания от увреденото лице, проведеното лечение, общата продължителност на възстановителния период, САС е определил обезщетение в размер на 30 000лв. При уважено възражение на застрахователя за поведение на касаторката, допринесло за настъпване на така коментираните вреди, въззивната инстанция е намалила посочения общ размер на обезщетението с 1/5 и е приела, че искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е основателен до размера на 24 000 лв. За разликата над тази сума до общо претендираната от 50 000 лв. решаващият съд е счел, че искът е неоснователен.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси : за критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД и за неправилно прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД. По отношение обсъждането на критериите при определяне на обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя касаторката се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие между произнасянето по този въпрос в обжалваното решение и разясненията по ППВС № 4/68 . По втория въпрос относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД не формулира селективен критерий измежду тези по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По поставените въпроси ВКС, ТК, състав на I отделение намира следното:
Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по първи въпрос е основателно, тъй като е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С обжалваното решение съдът е изброил в решаващите си мотиви някои предпоставки за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на ПТП. Обоснована е необходимостта от проверка на съответствието на въззивното решение със задължителната съдебна практика на ВКС по материалноправния въпрос, който се явява включен в ППВС № 4/68г. предвид дадените с него задължителни за съдилищата указания за необходимостта от отчитане на всички релевантни критерии за „справедливост“ по вложения от законодателя смисъл в разпоредба на чл.52 ЗЗД.
Вторият поставен въпрос касаторката свързва с оплакване за необоснованост на изводите на въззивния съд, че като пешеходка е предприела неправилно пресичане на пътното платно на необозначено за това място. Следователно не е налице формулиран според чл.280, ал.1 ГПК и разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Изложеното представлява касационно основание по см. чл.284, ал.1, т.3 вр. чл.281, т.3, пр.3 ГПК, което не може да бъде разглеждано от касационната инстанция във фазата на селектиране на касационната жалба по чл.288 ГПК.
Предвид гореизложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
Касаторката е освободена от внасяне на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2161/25.11.2014г. по в.гр.д. № 2672/2014г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: