О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 27.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.06.2013, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 956 / 2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд от 19. 07. 2012 год., по в.гр.д.№ 16896/2012 год., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд № І-44-63, по гр.д.№56744/2009 год. и са отхвърлени, като неоснователни, предявените от касатора, като ищец, срещу К. Я. Й. обективно кумулативно съединени искове: по чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата 8 671.90 лв., представляваща неустойка за забава за периода м. април 2009 – 12.11.2009 год., съгласно чл.60 от договор за финансов лизинг от 10.12.2008 год.; по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 10 614.51 лв., неустойка по чл. 66 от горепосочения договор и по чл.345, ал.2 ТЗ – за сумата 1777.15 лв. – платена от ищеца застрахователна премия по застраховка „КАСКО” на автомобила, предмет на договора за лизинг.
По поддържаните касационната жалба подробни съображения касаторът счита обжалваното въззивно решение за неправилно и иска отмяната му, като ВКС се произнесе по същество на спора.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.”По договор за финансов лизинг и уговорена неустойка за забава на плащането на периодични парични лизингови вноски налице ли е идентичност между исковата претенция за”договорна неустойка за просрочие” и искова претенция за „лихва за просрочие”?” и 2.”Изискуемата по чл.366 ГПК справка приложима ли е като доказателство и по граждански спорове, предявени по общия ред, различни от търговските, които се разглеждат по реда на гл.ХХХІІ ГПК, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По отношение на поставения материалноправен въпрос, относим към начина на връчване на изпратено по пощата уведомление за разваляне на двустранен договор, за да е редовно получено от длъжника жалбоподателят поддържа селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, по съображения, че възприетото в обжалвания съдебен акт разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС. Като израз на същото са цитирани и приложени: решение № 257 от 22.05.2012 год., по гр.д.№ 985/2011 год. на ІV-то г.о.; решение № 283/ 06.04.2010 год., по гр.д.№ 507/2009 год. на ІІІ г.о. и решение № 35 от 07. 05.2012 год., по гр.д.№1877/2010 год. на ІV-т г.о..
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287 ГПК е възразила по допускане касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, имаща правен интерес от предприетото обжалване и срещу въззивен съдебен акт, но в частта и по предявените обективно кумулативно съединени искови претенции по чл. 345, ал.2 ТЗ и по чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.60 от договор за финансово обвързан лизинг от 10.12.2008 год., въззивното решение по които е предмет на предприетото от [фирма], гр.София касационно обжалване е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията и, според ДВ бр. 100/ 21.12.2010 год. на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на СГС, в посочената по- горе негова част, предвид произхода на претендираните вземания и качеството „търговец” на ищцовата по спора страна.
Следователно обстоятелството, че всеки един от предявените от [фирма], гр.София срещу К. Я. Й. обективно съединени искове – по чл.345, ал.2 ТЗ и по чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.60 от сключения между страните договор е под 10 000 лв., като първият е за сумата 1 777.15 лв., а вторият – за заплащане на неустойка за забава от 8 671.90 лв. обосновава правен извод, че в случая касационното производство е недопустимо.
Последователно в практиката си, вкл. при действието на ГПК/ отм./ ВКС е поддържал разбирането, че при наличие на съединени при условията на чл.210, ал.1 ГПК, норма аналогична на чл.103 ГПК/ отм./, искови претенции за парични вземания с цена на всеки отделен иск под 10 000 лв., решението по същите е изключено от обсега на осъществявания от ВКС касационен контрол, независимо от общата сборна цена, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тези искове несъмнено биха били необжалваеми, като начинът за определяне на дължимата за разглеждането им д.т. е ирелевантен и не може да аргументира различно от изразеното становище.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, а искането за допускане на касационното обжалване – основателно.
За да постанови обжалваното решение по предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.66 от сключения между страните на 10.12.2008 год. договор за финансово обвързан лизинг въззивният съд е възприел изцяло решаващите правни изводи на първостепенния съд и позовавайки се на процесуалното правило на чл.272 ГПК е препратил към мотивите на СРС, според които в случая не са налице условията за разваляне на договора на чл.87, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.288 ТЗ, което изключва ангажиране договорната отговорност на ответника, съобразно уговорената между съконтрахентите неустоечна клауза при виновно предсрочно прекратяване на облигационната връзка.
Изложени са съображения, че доколкото в основните задължения на лизингодателя, съгласно чл.49 от процесния договор, се включва и издаване на лизингополучателя на пълномощно за правоуправление на лизинговия автомобила на територията на Република България, то което липсата на ангажирани по делото доказателства за изпълнението му се отразява на възможността [фирма], като кредитор, успешно да упражни правата на изправната страна по чл.87, ал.1 ЗЗД и чрез едностранно свое волеизявление да развали облигационната връзка между страните, поради виновното неизпълнение на ответника –лизингополучател.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата неоснователност на претендираната неустойка, въззивната инстанция е счела липсата на доказателства, че изявлението на ищеца, съдържащо предупреждение за разваляне на договора е достигнало до длъжника, поради неспазване на разпоредените от чл.37-49 ГПК начини за връчване на съответната пощенската пратка.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че като пряко свързан с формиране на крайния правен резултат по делото поставеният от касатора въпрос на материалното право, който конкретизиран, в съответствие с разясненията в т.1 на ТР № 1/ 2010 год. на ОСГТК на ВКС е за начина, по който следва да бъде получено от длъжника изпратено по пощата препоръчано писмо с обратна разписка, материализиращо едностранното изявление на кредитор по двустранен договор, за да е редовно връчването, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване е доказана.
Основателно е и позоваването на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Обстоятелството, че в цитираното от касатора решение на ВКС,ГК, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК № 283/06.04.2010 год., по гр. д.№ 507/ 2009 год. на ІІІ г.о. е възприето различно от даденото от СГС разрешение обуславя наличие на твърдяното от касатора противоречие.
Останалите формулирани от касатора правни въпроси, като неотносими към решаващите изводи на въззивния съд по така предявения иск, не обосновават наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъдат подробно обсъждани.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 19. 07. 2012 год., по в.гр.д.№ 16896/2012 год. само в частта, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд № І-44-63, по гр.д.№56744/2009 год. за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] срещу К. Я. Й. иск по чл. 92, ал.1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка в размер на 10 614.51 лв..
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на сумата 212.28 лв./ двеста и дванадесет лева и двадесет и осем ст./, като в рамките на същия срок представи и съответен платежен документ по делото.
ДА СЕ впише изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените и указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на определения срок за внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва по компетентност на Председателя на второ търговско отделение на ВКС.
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на [фирма], [населено място], с вх. на СГС № 88560 / 29.08.2012 год. срещу въззивното решение на Софийски градски съд от 19. 07. 2012 год., по в.гр.д.№ 16896/2012 год. в останалата и част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта , с която е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма], [населено място] с вх. на СГС № 88560/29.08.2012 год. може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
В ОСТАНАЛАТА му част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: